Определение № 196 от 10.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1126/2020 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от “АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, чрез адв. Ю. Н., срещу определение № 69/09.01.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 6203/2019 г. от Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение на Софийски градски съд, с което исковата молба е върната поради неотстраняване на нередовностите й, като делото е прекратено. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Насрещната страна – Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулт В. Б., отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В евентуалност развива съображения за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира разноски за инстанцията. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният Софийски апелативен съд, като потвърдил определението на първостепенния Софийски градски съд, върнал исковата молба на “АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, като приел, че ответник по същата е Държавата, представлявана от министъра на финансите. Приел за установено, че с исковата молба се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 700 000 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лева, претърпени от дружеството, вследствие незаконосъобразно действие и бездействие на държавата, нейни институции и тяхната администрация. Ищецът е поддържал, че са извършени противоправни деяния от състави на СРС и СГС във връзка с конкретни дела - гр. д № № 18325/2013 г., 18326/2013 г., 18327/2013 г. на СРС; гр. д. № 3871/2014 г., СГС, I-16 с-в.; ч.гр. д. 8434/2016 г., СГС, ЧЖ, VI с-в. и ч.гр. д. № 11938/2016 г., както и нарушения, извършени от ЧСИ У. Д. по изп. дело № ..... Въведена е и претенция за неимуществени вреди, изразяващи се в уронен авторитет на дружеството, невъзможност да упражнява дейност в продължение на години и загуба на клиенти, както и негативни преживявания на собствениците на капитала на дружеството. Съдът приел, че ищецът основавал исковата си претенция и на твърдени нарушения на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 13 ЕКЗПЧОС. По исковата претенция са налице и твърдения за настъпили вреди в резултат наличието на разпоредбите на чл. 417 и чл. 47 ГПК. Твърди се, че със същите се обезпечава интереса на едни частно-правни субекти, за сметка на други и така се нарушава правото на Общността. Съдът установил, че с указания от 28.02.2018 г., 02.08.2018 г., 15.11.2018 г., 11.02.2019 г. и 31.05.2019 г. първоинстанционния съд е дал възможност на ищеца да уточни и конкретизира исковата си претенция, като е изискано да се посочи дали исковете се основават само на съществуващата законодателна уредба, или се твърди незаконосъобразно действие или бездействие на съд, като се посочи какви са твърдените вреди за всяко от основанията, вкл. каква част от 5 700 000 лв. са претърпени загуби, пропуснати ползи, респ. в какво се изразяват те, да се посочи в какво се изразяват щетите, дали се претендират вреди от забавено правосъдие и по кое дело, кой е сочения ответник. Първоинстанционният съд е дал указания за внасяне на такса от 4 % по иска, свързан с дейността на НС и 10 лв. по иска, касаещ забавеното правосъдие. Указано е да се прецизира иска и като се заяви дали ответниците са няколко, като при това положение се уточни дали са твърди разделност, съответно солидарност, размер на претенциите спрямо всеки от тях и пр. Въззивният съд приел, че ищецът не е внесъл в срок необходимата яснота в предявената искова претенция. Приел, въз основа на изложеното в исковата молба и молбите в изпълнение на дадени указания, че една част от претенциите на ищеца подлежат на разглеждане по реда на ЗОДОВ, а друга част – по реда на чл. 49 ЗЗД. Приел, че дадените от ищеца пояснения в изпълнение на указанията по отстраняване на нередовности на исковата молба са вътрешно противоречиви – в частната жалба срещу първоинстанционното определение се сочат като ответници СРС, СГС, НС, докато исковата молба е насочена срещу Държавата. Съдът приел още, че част от претенцията се явява искане за обезщетение за вреди от незаконосъобразност на влезли в сила актове на съдилищата. Приел, че при така заявена искова претенция не може да се прецени от съда от кой от ответниците какво обезщетение се претендира, на какво основание, в какво съотношение. Приел, че за съда е невъзможно да определи вида на производството, по което ще се разглежда всяка от претенциите и дължимата за всяко производство държавна такса. Като установил, че дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовности на исковата молба не са изпълнени в срок, потвърдил определението на първостепенния съд за връщане на исковата молба. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Поставил е следните въпроси относно процесуалния ред и ответниците по предявените от него искове - по кой приложим закон следва да бъде процедирана искова молба по граждански искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, съответно по кой ред /определящ и държавната такса по ИМ/ следва да бъде разгледана нейната допустимост – по реда на чл. 49 ЗЗД, по реда на чл. 4/ чл. 2в ЗОДОВ или, при непълно или спорно законодателство – от съдиите, тълкувайки и прилагайки директно принципите на ЕС – на равностойност (еднакво благоприятни условия за поправяне на вредите с тези по други искове) и ефективност (получаване на обезщетение да не практически невъзможно или прекомерно трудно), заложените в ЕКПЗЧОС принципи и действащите в ЕС регламенти; кое е юридическото лице – ответник по гражданско дело по реда на чл. 2 в ЗОДОВ, предвид, че съгласно чл. 31 ГПК Държавата се представлява от Министъра на финансите – дали ответник е Министерство на финансите, Министерство на правосъдието или всеки един районен, градски, окръжен и върховен съд – юридическо лице, като се съобрази, че страна в последващ иска по ЗОДОВ процес пред съдилища на ЕС е отново Държавата, представлявана от неин принципал, т.е следва да има идентичност между ответниците по тези искове, като същото следва да се отнася и по отношение цената на иска, която не следва да бъде раздробена на отделни части спрямо различни обстоятелства, събития, актове и юридически лица, каквито разпореждания за допустимост на исковете се правят от съдилищата; ако държавата, в лицето на Министерство на финансите е надлежен ответник по иск с правно основание чл. 2 в ЗОДОВ, по какъв начин следва щети, понесени в резултат на вредоносни действия на конкретни актове на конкретни съдилища и Народното събрание да се считат за причинени от Министерството на финансите, като ответник по искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС; кое е юридическото лице – ответник по гражданско дело по реда на чл. 49 ЗЗД, предвид, че съгласно чл. 31 ГПК Държавата се представлява от Министъра на финансите – дали ответник е Министерство на финансите, Министерство на правосъдието или всеки един районен, градски, окръжен и върховен съд – юридическо лице, като се съобрази, че страна в последващ иска по ЗОДОВ процес пред съдилища на ЕС е отново Държавата, представлявана от неин принципал, т.е следва да има идентичност между ответниците по тези искове, като същото следва да се отнася и по отношение цената на иска, която не следва да бъде раздробена на отделни части спрямо различни обстоятелства, събития, актове и юридически лица, каквито разпореждания за допустимост на исковете се правят от съдилищата; кои са приложимите закони относно размера на държавната такса и определянето на юридическото лице – ответник като въпроси от значение за допустимостта на исковата молба по граждански дела; Поставени са и следните въпроси относно цената на иска и дължимата държавна такса – при условие, че ищецът по гражданско дело по искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС на основание чл. 4, пар. 3 ДЕС е платил държавна си такса по ЗОДОВ, отправил е до съда и особено искане за спиране на производството до приключване на дело С-571/16 Кантарев, образувано по преюдициално запитване пред СЕС, обжалваното от него определение е издадено след произнасянето на СЕС по дело С-571/16 Кантарев срещу БНБ по направено от Република България преюдициално запитване до съда по ТД 2/2015 г. ОСГТК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС за процедурния ред, по който следва да бъдат гледани тези дела и по размера на дължимата по тях държавна такса, и е подал частната си касационна жалба след влизането им в сила, на 29.11.2019 г., с промени в ЗОДОВ, потвърждаващи внесения от него размер на проста държавна такса, то следва ли ВКС, по спор между ищеца и САС за недопустимост на ИМ по причина за неплатен незаконосъобразно искания от съда размер на ДТ – 4% пропорционална такса върху цената на иска в размер на 240 000 лева, да се произнесе по спора, като отмени издаденото от САС определение в частта му за недопустимост поради неплатена ДТ в размер на 4 % от иска и се съобрази с влезлите преди определението на САС препоръки на СЕС и с влезлите към момента на подаване на ЧКЖ промени в ЗОЗОВ за дължимата държавна такса по граждански искове; как и кога следва да се дефинира цената на иска по чл. 2 в ЗОДОВ – като посочени цели суми за претърпени материални щети, материални щети от пропуснати ползи и претърпени нематериални щети, при подаване на исковата молба, разбити по суми, катове, причинно-следствени връзки между самостоятелни юридически лица, които не са ответници по делото или – чрез съдебна експертиза, допусната по делото, която да има задачи, като установяване, при представени за това доказателства от страните по делото: размерът на претърпените материални (от пропуснати ползи) или нематериални щети, в парични единици, към всеки един конкретен орган на държавата, относно негов конкретен акт, с обяснена причинно-следствена връзка между акта и материалната щета и размер от цената на иска, отнасящ се до този съдебен акт, от всеки един ответник; доказването и приемането истинността на материални или нематериални щети предмет на едностранното производство по допустимост на исковата молба ли е или е двустранен процес при процедиране на доказателствата по самото дело; с оглед възможността за иск пред съдилищата на ЕС, последващ иска по ЗОДОВ, следва ли да има идентичност между ответника по тези искове – държавата и начина на посочване цената на иска към нея – т.е. следва ли цената да бъде раздробена на отделни части спрямо сочени други, различни ответници – юридически лица, техни актове, техни причинно-следствени връзки и обстоятелства, каквито разпореждания за допустимост на исковете се правят от съдилищата; Поставен и е въпрос представлява ли нарушение на правото на ЕС възможността да се издаде изпълнителен лист, респ. да се пристъпи към принудително изпълнение, преди да е приключило установително исково производство за съществуване на вземането, т.е. преди същото да се станало изискуемо и ликвидно; Касаторът твърди и очевидна неправилност на обжалваното определение относно извода на въззивната инстанция, че при липса на надлежно заявени ( с ясно очертани фактически твърдения и петитум) искови претенции за съда е невъзможно да предприеме съответните действия като определи вида на производството, по което ще се разглежда всяка от претенциите, дължимата държавна такса и т.н. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че са налице условията по чл. 292 ГПК. Част от поставените правни въпроси имат отношение към предмета на Тълкувателно дело № 2/2015 г. на ВКС и ВАС. Настоящото производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателен акт. МОТИВИРАН от горното, съдът