Определение № 787 от 09.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Ц. П. А. и П. Ж. А. са подали касационна жалба срещу решение № 634 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 294 от 2010 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, с което е оставено в сила решение от 23.02.2010 г. по гр.д. № 5096 от 2007 г. на Софийски градски съд и е признато за установено ,че А. И. Д. и Й. С. Д. по отношение на Г. М. Д., Ц. П. А. и П. Ж. А. са придобили на оригинерно основание собствеността на апартамент № 21, находящ се в [населено място], [улица], ет.8, вх. А, [жилищен адрес] [улица], [населено място] ведно с подземен гараж № 47, находящ се в същия блок, но вх. Б и на основание чл.537 ГПК са отменени н.а. № 29, т.20, н.д.№ 294 от 2005 г. и н.а. № 038, т.03, рег. № 16019, н.д. № 410 от 2006 г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в предметното поле на чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Правят се оплаквания, които са били правени и в предходните инстанции и са обсъдени в мотивите на атакувания съдебен акт. В представеното изложение се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК като в изложението отново се правят оплаквания за неправилното приложение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални противоречия. Поставят и следните въпроси: Изтекла ли е в полза на ответната страна придобивна давност, която да дава основания да се легитимират като собственици; текла ли е придобивна давност в полза на ответната страна при действието на Закона за кооперациите, съгласно чл.31, ал.3 ЗК.; каква е приложимостта на разпоредбата на чл.23 от ЗЖСК и ЗН за преминаване на членственото правоотношение върху наследниците на член кооператор, в случай, че то е по право; членственото правоотношение в Ж. наследява ли се по право или в него се встъпва на общо основание съгласно разпоредбата на чл.23 ЗЖСК. Ответника А. И. Д. е представил писмен отговор- възражение, а ответницата Й. С. Д. не е депозирала отговор по касационната жалба. Касационната жалба е допустима, тъй като са налице данни, че обжалваемият интерес е над 1 000 лв. и надхвърля размера, посочен в забранителната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Ц. П. А. и П. Ж. А. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Софийски апелативен съд е намерил предявеният положителен установителен иск за основателен като е признал, че А. И. Д. и Й. С. Д. са придобили на оригинерно основание собствеността на апартамент № 21, находящ се в [населено място], [улица], ет.8, вх. А, [жилищен адрес] ведно с подземен гараж № 47, находящ се в същия блок, но вх. Б и е отрекъл правата на собственост на Г. М. Д., за която се посочва придобиване на собствеността като обезщетен собственик и на Ц. П. А. и П. Ж. А.- касатори, които се позовават на деривативно придобиване на имота. За да приеме посоченият резултат Софийският апелативен съд е приел за доказани при пълно и главно доказване на следните факти: А. И. Д. и Й. С. Д. са съпрузи от 1979 г. В тяхна полза е бил издаден констативен н.а. № 030, т.02, рег. № 1116, н.д. № 83 от 2007 г. Посочил е, че в периода 1992 г. до 28.01.-2007 г. липсва законова забрана да се придобива имот, собственост на Ж. по давност. Аргументирано в решението е посочено ,че по отношение на Ж. не се прилага общият ред, предвиден в Закона за кооперациите/ отм./ по арг. от ПМС № 4 от 1987 г. и защото е налице специална уредба за Ж. първоначално в Правилника за Ж., а в последствие и в Закона за Ж.. Обсъдени са и правата но ответниците като е отбелязано, че Г. М. Д., която е била член кооператор по право, е починала преди съставянето на разделителния протокол и снабдяването с нотариален акт по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК. Със смъртта й членственото правоотношение се е прекратило и тя не е оставила наследници от кръга, посочен в § 1 от ДР на ЗЖСК, които са имали право да встъпят в него. К. по право по чл.10, ал.2 ЗЖСК придобива собствеността на отстъпения в обезщетение жилищен имот от момента на снабдяването с нотариален акт по реда на чл.35, ал.2 от ЗЖСК. В този смисъл е и Постановление № 3 от 12.11.1983 г. по гр. д. № 1/83 г. на Пленума на ВС. Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението по поставените от касаторите въпроси, тъй като разрешаването им от въззивният съд е съобразено с практиката на ВКС. По тези въпроси съществува трайна съдебна практика, която е съобразена от решаващият съд и която не се налага да бъде променяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,