Определение № 1406 от 26.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2239/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от “Кръстьо Сарафов 24”ООД, чрез адвокат Е. В., срещу решение № 1338 от 10.11.2022 г. по в.гр.д.№ 1887/2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, с което е потвърдено решение № 261127 от 29.03.2022 г. по гр.д.№ 9252/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, 23 състав, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от “Кръстьо Сарафов 24” ЕООД против Столична община иск за признаване за установено по отношение на Столична община, че “Кръстьо Сарафов 24”ООД е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 1363 кв.м., с адрес [населено място], район “С.”, [улица], който поземлен имот е съставлявал имот пл. № *** по кадастралния план на [населено място], м. „Р.“ от 1950 г., кадастрален лист № ***. Твърди се неправилност на решението поради постановяването му при съществени процесуални нарушения: произнасяне по непредявено в срок възражение по чл. 10Б ЗСПЗЗ и на база фактически констатации, за които страните не са правили твърдения; неразглеждане на оплакванията за порочност на първоинстанционното решение, съдържащи се във въззивната жалба. Твърди се и допуснато нарушение на материалния закон – неправилно тълкуване и прилагане на чл. 10Б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и необоснованост на извода за реализирано комплексно мероприятие върху процесния имот. Иска се допускане до касационно обжалване на решението на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и уважаване на иска. Подаден e отговор на касационната жалба от Столична община, чрез главен юрисконсулт В. Д., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК, съобрази следното: Делото има за предмет предявен от “Кръстьо Сарафов 24” ЕООД против Столична община положителен установителен иск за собственост на процесния поземлен имот с идентификатор 68134.705.282 по КККР на [населено място], с площ от 1363 кв.м., с адрес [населено място], район “С.”, [улица]. Ищцовото дружество твърди, че е придобило собствеността върху имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 185/17. 12. 2018 г., че продавачът „Баут“ ЕООД е бил собственик на имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 115/26. 08. 2018 г. с А. Д. П., който е бил придобил имота на основание наследяване на Ю. Д. П. и постановено в нейна полза реституционно решение по ЗСПЗЗ – решение № 542.16/17. 11. 1994 г. на ПК – С. и скица към него. Столична община е оспорила иска като неоснователен. Заявила е, че имотът е бил отчужден в полза на държавата през 1975 г. за училище и впоследствие включен в парцел *** – „За жилищно строителство, подземни гаражи, магазини и трафопост“, като отчуждителното производство е приключило с парично и имотно обезщетяване на собствениците, а на основание пар. 7, ал. 1, т. 3 ПЗР ЗМСМА собствеността върху имота е трансформирана от частна държавна в частна общинска. Отчуждаването не е отменено по Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, а и праводателката на праводателя на ищеца Ю. Д. П. не е наследник или частен правоприемник на някои от собствениците на имота, отчужден 1975 г. По делото е установено, че с влязло в сила решение № 542.16/17. 11. 1994 г. на ПК - Слатина и скица № 509/17. 11. 1994 г. на Ю. Д. П. е възстановена собствеността върху ливада от 1363 кв.м., находяща се в землището на [населено място], м. „Р., съставляваща имот пл. № *** по КП от 1950 г., к.л. 388. Правото на собственост на заявителя Ю. П. е било установено с декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ, която към ноември 1994 г. е била годно доказателствено средство за установяване на собственост в административната процедура по |ЗСПЗЗ. Този имот е продаден от А. Д. П. (единствен наследник на Ю. П., признат за собственик с констативен нотариален акт № 114/2018 г. по описа на нотариус В. М.) на „Баут“ ЕООД, с н.а. № 115/26. 07. 2018 г. С последваща сделка, сключена с н.а. № 185/17. 12. 2018 г., имотът е продаден от „Баут“ ЕООД на ищеца „Кръстьо Сарафов 24“ ЕООД. Установено е от заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице Р. К., че възстановеният с решение № 542.1А/17. 11. 1994 г. на ПК – С. имот е изобразен на извадка от комбинирана скица към заключението на вещото лице (л. 153 от първоинстанционното производство) и включва имот пл. № 7 и северната част от имот пл. № 8 по КП, изготвен преди 1959 г. От комбинираната скица и от извадката от регулационния план на местност 5-та извънградска част „П.“, одобрен с Указ № 91/24. 06. 1922 г. – за улична регулация и със заповед № 1997 от 04. 07. 1922 г. – за дворищна регулация се установява, че процесният имот е бил включен в регулационния план от 1922 г., по който е съставлявал парцел ***-за им. ***, в кв.***. През 1963 г. е съставен АДС № 5074/2235/28. 05. 1963 г., за масивна триетажна сграда със застроена площ от 460 кв.м., която се ползва от 109 Основно училище, и за имот с площ от 9936 кв.м. Процесният имот е съставлявал част от имота от 9936 кв.м., но по делото няма данни и твърдения за проведено отчуждително производство. По КРП от 1975 г. на м. „Х. С. – С.“, [населено място], процесният имот заема източната част на имот пл. № ***и е бил включен в парцел ***– „За училище“, в кв. ***, целият с площ от 9936 кв.м. Имот пл. № ***е отчужден със заповед за отчуждаване № А-О-07-1728/1. 08. 1980г. по чл. 95 ЗТСУ /отм./ и заповед № РД-34-1021/05. 05. 1981 г. от наследници на М. М. В. – Е. М. Д., Р. М. В. и З. Р. М.. В разписните листове по кадастралните планове, действали до този момент, като собственици на процесния имот са вписани лицата М. М. В. и Р. М. В.. Няма твърдения, нито данни по делото за правоприемство между посочените лица и праводателите на ищеца. Отчуждените собственици са били обезщетени парично и имотно – с апартаменти. След приключване на отчуждителното производство имот пл. № ***е актуван като държавна собственост с АДС № 11728/3180/30. 12. 1981 г. През 1997 г., със заповед № РД-09-50-31/27. 01. 1997 г. за частично изменение на РЗП от 1975 г., парцел *** – „За училище“, с площ от 9936 кв.м., е разделен на множество парцели, сред които и парцел *** - „За жилищни сгради, подземни гаражи, магазини, трафопост“, отреден за имоти пл. № № ***,***, ***, ***, в кв. ***, с площ от 2549 кв.м., както и парцел *** – За училище, с площ от 4400 кв.м., в който попадат имоти извън процесния. Няма данни за отмяна на отчуждаването на имот пл. № ***по Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. По одобрената през 2017 г. кадастрална карта процесният имот съставлява източната част от поземлен имот с идентификатор ***, включващ имоти пл. № № ***и ***от предходния кадастрален план. При тези данни въззивният съд е приел, че искът за собственост, основан на реституция по ЗСПЗЗ и договор за покупко-продажба, е неоснователен, тъй като е била налице пречка за реституция по чл. 10Б ЗСПЗЗ – реализирано върху имота мероприятие. В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/. Допустимо ли е съдът да се произнася по възражения и оплаквания, които не са били направени от ответника по иска? 2/. Допустимо ли е съдът да се произнася по възражения, които са направени за пръв път след изтичане на срока за отговор на исковата молба (с отговора на въззивната жалба)? 3/. Кое мероприятие по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ се възприема за комплексно и за реализирано. Твърди се, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 230 от 11.02.2013 г. по гр.д.№ 1090/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 202 от 25.01.2018 г. по търг.д.№ 1826/2016 г. на ВКС, І т.о., решение № 161 от 04.10.2016 г. по търг.д.№ 2220/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 145 от 28.10.2021 г. по гр.д.№ 2739/2019г. на ВКС, І т.о., решение № 143 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 2693/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. Относно третия въпрос се твърди, че обсъждането му би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по първите два въпроса. И двата въпроса са поставени във връзка с оплакването на касатора за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в извършване на преценка за наличие на пречки за реституция по чл. 10Б, ал. 1 ЗСПЗЗ служебно, без направено в срок възражение от ответника по иска. Действията на въззивния съд, изразяващи се в извършването на служебна преценка за наличие на пречки за реституция по чл. 10 Б ЗСПЗЗ, не противоречат на практиката на ВКС, включително и на цитираната от касатора. Нормата на чл. 10Б ЗСПЗЗ, според която не се възстановява собствеността върху земеделски земи, които са застроени или върху които са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността, е императивна, а прилагането на императивна материалноправна норма е служебно задължение на съда, съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1, и с ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, точка 10. Затова, при заявено придобивно основание реституция по ЗСПЗЗ, съдът служебно е длъжен да осигури правилното приложение на чл. 10Б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Изводи в обратен смисъл не се съдържат в посочените и представени от касатора решения по чл. 290 ГПК, посочени по-горе. Третият въпрос от изложението не предпоставя допускане на касационно обжалване на въззивното решение на заявеното основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Когато по поставен от касатора въпрос е формирана богата практика на ВКС, която не се нуждае от промяна като неправилна, неактуална или по други съображения, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не би било налице. Третият въпрос от изложението е обсъждан в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, например: решение №70 от 22.06.2010г. по гр.д.№674/2009г., 1 г.о., решение №108 от 25.07.2012г. по гр.д.№1291/2010г., 1 г.о., решение №147 от 19.07.2010г. по гр.д.№7/2009г., 1 г.о., решение № 226 от 19.11.2013г. по гр.д.№3136/2013г., 2 г.о., решение № 277 от 12.01.2012г. по гр.д. №1140/2010г., 2 г.о., решение № 329 от 11.10.2011г. по гр.д.№1277/2010г., 1 г.о., решение №77 от 09.03.2010г. по гр.д.№4209/2008г., 1 г.о., решение №301 от 24.06.2010г. по гр.д.№494/2009г., 1 г. о., решение №565 от 15.10.2010г., 3 г.о.. Прието е в същите, че разпоредбата на чл.10Б, ал.1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за предоставянето на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Не е установено изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или на осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята по реда на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ се отнася за имоти както извън, така и в чертите на регулацията, застоени или засегнати от предвидено мероприятие. Разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл.10, ал.7 от същия закон, има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена. Дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10Б, ал.1 ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон, при съобразяване и с нормите на §1в, ал.1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ. Предвид формираната във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 10Б, ал. 1 ЗСПЗЗ практика и липсата на необходимост от промяна на същата, обсъждането на третия въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по третия въпрос, доколкото изводите на въззивния съд, касаещи приложението на чл. 10Б, ал. 1 ЗСПЗЗ, не противоречат, а съответстват на така формираната практика. По делото е установено, че към влизане на ЗСПЗЗ процесният имот е съставлявал част от парцел с площ от 9936 кв.м., отреден за училище и училищен двор по КРП от 1975 г. (парцел *** – „За училище“, с площ от 9936 кв.м.), което мероприятие е било реализирано с построяване на училището. Ирелевантно за преценката за наличие или липса на пречки за реституция по чл. 10Б, ал. 1 ЗСПЗЗ е обстоятелството, че през 1997 г., със заповед за частично изменение на ЗРП от 1975 г., парцел *** – „За училище“, с площ от 9936 кв.м., е разделен на множество парцели, сред които: парцел *** – За училище, с площ от 4400 кв.м., в който попадат имоти извън процесния, и парцел *** - „За жилищни сгради, подземни гаражи, магазини, трафопост“, отреден за имоти пл. № № ***,***, ***, ***, в кв. ***, с площ от 2549 кв.м., в който попада процесният имот (имот пл. № ***) и който е незастроен. Както бе посочено по-горе, преценката за наличие на пречки за реституция по чл.10Б, ал.1 ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон. Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Още повече, че данните по делото сочат, че имотът не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като е бил в регулация от 1922 г., включван е във всички следващи регулационни планове, няма данни да е изключван от регулация на някакво основание и да е придобил земеделски характер към образуване на ТКЗС или след коопериране на земеделските земи. При надлежно проведено отчуждително производство същият би подлежал на възстановяване по реда и при наличие на предпоставките по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, ако е отнет без законово основание - по ЗВСОНИ, но заявеното от ищеца придобивно основание на праводателя му - реституция по ЗСПЗЗ в случая е неприложимо. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата 150 лв. юрисконсултски възнаграждения за изготвяне на отговор на касационната жалба. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,