Определение № 3453 от 04.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4868/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 888 от 28.06.2023 г. по в. гр. д. № 2602/2022 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 132 от 22.03.2022 г. по гр. д. № 311/2021 г. на Благоевградския окръжен съд, с което Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на Д. В. П. сумата от 60 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му В. Д. П., настъпила на 09.05.2016 г. по път Ш-108 I-1-П.-Кулата при управление от починалия на л. а. „...“ 250 Д, рег. [рег.номер на МПС], поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му да обезопаси движението, да обозначи надлежно извършващата се фактически на пътя ремонтна дейност към датата на извършването й, да сигнализира за препятствията и опасностите на пътя, като включително постави изискуемите се пътни знаци и маркировка за обезопасяване на движението в съответствие с Наредба № 3/16.08.2010 г. за временна организация на безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците в качеството си на лице, собственик на пътя и на което е възложено управлението на пътя по Закона за пътищата, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 09.05.2016 г. Решението е постановено при участие в производството на трето лице-помагач на страната на ответника „Грома холд“ ЕООД.

Въззивният съд е приел, че правната квалификация на предявения иск е по чл.49 ЗЗД.

Прието е, че на 09.05.2016 г. В. П., баща на ищеца, пътувал с личния си лек автомобил в посока [населено място] от [населено място] по път III-108. Участъкът от км. 0+000 до км. 9+675 е бил в ремонт. По документация следвало този ден да се полага асфалтова смес от км. 0+800 до км. 1+800 / в двете ленти за движение/ и насипване на скална маса от км. 0+400 до км. 0+ 800. Участъкът от пътя след разклона за [населено място] в посока към [населено място] бил с изрязан асфалт. Спорно е между страните дали между старата настилка и новата е имало разлика във височината приблизително 5 см. От протокола за оглед на местопроизшествието се установява, че приближавайки към пътния възел за автомагистрала „Струма“ /“Детелината“ към магистрала Струма - Лот 4/, приблизително към км 0+250, както и в момента на достигане на мястото с денивелация на пътя, автомобилът отскочил, получило се навеждане на предната му част и се счупил картерът. От него потекло масло, стигнало бързо до гумите, при което колата станала неуправляема при предприетото спиране. Колата излязла от пътя и паднала в намиращия се в ляво по посока на движението скат, преобърнала се, затиснала водача В. П. и той починал на място. Неговата смърт е в причинна връзка с автомобилната травма — т. е., получена в движещ се автомобил с преобръщане на същия, изпадане и притискане от него /гръдна травма-контузия на ляв бял дроб, контузия на сърцето - миокарда, хемоторакс, счупване на бедрена кост, оток на белите дробове, изразен оток на мозъка, множество охлузвания и кръвонасядания по крайниците, тялото и главата/. Смъртта се дължи на остро настъпила сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност от гръдната травма /на бял дроб и сърце/, съчетано с механична асфиксия на дихателните пътища от притискане на гръдния кош от автомобила, което е ограничило дихателните движения. Способствали за настъпването на смъртта са и останалите травматични увреждания – счупване на бедрена кост, която е довела до травматичен шок, като при аутопсията не са установени болестни увреждания и други изменения, които да имат някакво отношение към причината за смъртта, нито увреждания с травматично естество, които да не могат да бъдат обяснени с ПТП. Не е спорно, че пробите от трупа за алкохол, упойващи и наркотични вещества са отрицателни.

Прието е за установено, че образуваното по случая досъдебно производство № 288/2016 г. по описа на РУ - С., пр. пр. № 2036/2016 г. на ОП - Б., е прекратено окончателно с постановление на прокуратурата от 09.01.2020 г., връчено на наследниците на починалия. Прекратителното постановление на прокурора е влязло в законна сила.

Прието е, че според автотехническата експертиза траекторията на движение на лекия автомобил „...“ преди произшествието е била в дясната лента за движение в посока от [населено място] към [населено място], като след удара в нефрезования асфалт автомобилът продължил косо на пътя и след 94 метра напуснал пътното платно, паднал от скат с височина 3, 3 м. и се установил на 121, 9 м. в надлъжна координата и напречна на 16, 00 м. от отправната страна при огледа. Скоростта на движение на лекия автомобил при напускане на пътното платно е била 64. 2 км/ч, като при задействане на спирачната система в края на фрезования участък поради преразпределението на масите тежестта на предния мост се е увеличила за сметка на задния мост, при което разстоянието между пътя и най-ниската част на автомобила - картера, се е намалила и се е получил удар в картера от последващия нефрезован асфалт. След напускане на пътното платно автомобилът се обърнал странично на дясната страна и са нанесени значителни щети по него. По пътя са били поставени три знака един над друг – „Участък от пътя в ремонт“, „Забранено е изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“ и „Опасен завой надясно“. Ремонтът е бил на двете платна, като е бил поставен пътен знак „Ограничителна табела/правоъгълни знаци с бяла и червена диагонална маркировка“. В обратната посока [населено място] - [населено място] са били поставени следните знаци – „Участък от пътя в ремонт“, „Забранено движението със скорост по висока от 60 км/ч“ и „Път с предимство“.

Прието е, че началото на изрязания асфалт не е било отвесно, а част от дъга, при което денивелацията е била 5 см. По посока на движението на автомобила не е имало знак, ограничаващ скоростта. Без такъв знак максимално разрешената скорост е била 90 км/ч. Скоростта на автомобила преди произшествието е била 108 км/ч, а в момента на напускане на пътното платно е била 64.2 км/ч. Водачът на автомобила е задействал спирачната система, като имало следи от гуми до началото на ската. Водачът е управлявал със скорост 108 км/ч, по-висока от технически безопасната при ремонт, като при скорост по-малка от 85.3 км/ч, произшествието е предотвратимо.

Обсъдени са свидетелските показания.

Според свидетеля Д., който всеки ден минавал по въпросния участък, на датата на инцидента 09.05.2016 г. пътят бил като черен път, фрезован път. Асфалтът го нямало въобще, а там, където започвал асфалтът, имало ръб от около поне 15 см. Специфична сигнализация за временна организация по безопасността на движението на самото място на ПТП е нямало, пътят бил чист, там нямало нито знаци, нито светлинни регулатори, които да посочат, че има нещо в ремонт. Минал по пътя и след катастрофата, преди това минавал всеки ден оттам, предния ден пак; този ръб го имало много време, поне 15-20 дни още преди катастрофата. Когато пристигнал на мястото на ПТП-то, се виждали следи от гумите. След ръба имало следи от гуми и масло по пътя. Свидетелят познава добре семейството на починалия - бил зет там и ги познавал, били задружно семейство, сплотени. Даже тъстът на свидетеля - починалият, не искал да прави далечни курсове, той бил тираджия и пътувал само до Гърция, за да може през почивните дни да си е вкъщи, гледал децата – внуците взимал с колата всяка събота и неделя. Гордеел се с това, че синът му учи за доктор, бил много щастлив, той затова станал и тираджия, за да може да го издържа. Починалият бил женен от началото на 80-те години, разбирали се с жена си, обичали се, грижели се за порасналите си деца, прекрасни били отношенията между Д. и баща му. Мъката в семейството на починалия и при ищеца била голяма, макар и да са минали повече от пет години от инцидента.

Свидетелят Р. също познава мястото на пътното произшествие. На 09.05.2016 г. пътят бил лош. Имало ремонт, имало много дупки, но и фрезован асфалт. Отпадъците от фрезоването не били почистени, имало малки и едри частици от асфалта. Имало ръб над 15 см. между фрезования и истинския асфалт. Сочи, че не е имало сигнализация на ремонта непосредствено преди него в посоката на водача. Свидетелят е първи братовчед на семейството на починалия. Вестта за смъртта на В. П. била приета много тежко в семейството, В. се гордеел с Д., че ще стане доктор един ден. Правел всичко за него. Починалият бил международен шофьор на камион. Не поемал дълги курсове, за да е по-близко до семейството. Д. имал външни емоционални проявления след сполетялата го скръб, както и почнал да вдига високо кръвно. Той не се затворил напълно, но доста. Имало много особености в неговото поведение и затова са му помагали, били са до него. Имало е моменти, в които не е той все едно, стои и гледа в една точка, като все едно не е нормален. Не знае починалият да е боледувал, този човек бил за пример в рода.

Свидетелят С. е главен специалист в Районна пътна служба към Областно пътно управление — Б.. Сочи, че през 2016 г. се извършвал превантивен ремонт на път III-108 - Ново Д.-П.. Преди започване на ремонта се осъществило въвеждане на временната организация за предстоящите строителни дейности. Самият път е с дължина 13. 5 км и ремонтните дейности били разпределени на два етапа. С това била съобразена и временната организация, като първият етап е от нулевия километър до 9+500 и 9+675, вторият етап е от 9+675 до 13+870, като във временната организация били заложени краткосрочни и дългосрочни дейности. Въвеждането на организацията била направена от свидетеля, представител на фирмата-изпълнител и представител на КАТ - П.. На датата, на която настъпило произшествието, бил в участъка за подготвяне на предстоящите за извършване през деня дейности. Когато отишъл на място, там вече била позиционирана пожарна; линейката я нямало, понеже тя транспортирала ранените, които били в колата. Към този момент в участъка от [населено място] до точката, където възникнало произшествието, пътят бил в състояние на етап рециклиране и подготвен за полагане на първи слой асфалтова смес - биндер. Биндер е първият слой, който се полага. Той бил уплътнен с валяци и самата рециклация на пътя била извършена една седмица преди деня, в който било установено произшествието. Строителни дейности през тази една седмица се извършвали извън пътното платно, а самият участък бил пуснат за движение, осъществявало се движение на МПС. Самата манипулация била студено рециклиране, а не фрезоване, участъкът бил изпълнен със студено рециклиране. Студеното рециклиране представлявало фрезоване, но заедно с циментова смес, която разбърква определен слой от пътното тяло, веднага след това влизат валяците, които уплътняват тази смес върху пътния участък. Това трябвало да престои, за да уплътни самия слой, имало един порядък от около седмица престой, за да може после да полагат асфалтовите покрития, така че пътят към този момент не бил фрезован с коловози, а студено рециклиран и уплътнен с валяци. Имало извършвани дейности извън габарита на пътя – отнемане на банкетите и извършване на други дейности. Към този момент временната организация за движение била за дългосрочни строителни работи и краткосрочни строителни работи. Целият път бил разделен на участъци, да се работи. Към този момент в този участък от нулевия до втори километър по пътното платно били приключили строителните дейности, които чакали само полагане на асфалтовите покрития. При това положение движението било пуснато в този участък. Пътят бил ограничен с бализи и стрелки, които указвали неговите габарити, за да не може колите да ползват банкета, който вече бил изкопан и подготвен за отводняването на пътя.

Във въззивната инстанция била допусната и приета комплексна автотехническа и медицинска експертиза. Това заключение допълвало вече приетите експертизи в първата инстанция и сочело категорично, че причините за ПТП са няколко: на първо място – техническа причина – наличие на необозначено препятствие на пътя, което е следвало да се обозначи от лицето, стопанисващо пътния участък; наличие на несъобразена скорост от водача – от порядъка на 117 км/ч, довело в комбинация с първата причина до спукване на картера, омасляване на гумите, загуба на сцепление с пътната настилка, излизане от пътя и преобръщане на автомобила, при който е починал на място В. П..

От правна страна е прието, че е налице противоправно деяние под формата на бездействие, изразяващо се в неизпълнение от страна на пътната агенция на законово вменените й задължения, включително чрез натоварване на трети лица, да обозначава и обезопасява пътищата и пътните съоръжения по такъв начин, че да не се стига до пътни инциденти. Съдебно-техническите експертизи и в двете инстанции, както и обсъдените гласни доказателства, сочат на неизпълнение на вменените на АПИ задължения при извършване на ремонт и в двете платна да е създадена временна организация на движението и сигнализация при тази организация, включително и на самата ремонтна дейност, съгласно Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Налице са и другите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД – наличие на неимуществени вреди, доказани с гласни доказателства, презумпцията за вина не е оборена от АПИ, а вредите са причинени при или при повод на изпълнение на възложената работа.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г. Прието е, че първостепенният съд е отчел всички релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД обстоятелства, обсъдил е релевантните гласни доказателства и правилно е достигнал до извода, че болките и страданията от неочакваната смърт на бащата на ищеца при пътното произшествие следва да се обезщетят със сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева. Въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция по този въпрос на основание разпоредбата на чл. 272 ГПК.

По възражението за съпричиняване въззивният съд е приел, че установеният от първата инстанция принос от 30% не отговаря напълно на фактите и обстоятелствата по делото. Приносът на починалия за настъпилите вредоносни последици не е малък. Той е в два аспекта – избор на несъобразена скорост от над 100 км/ч в конкретния пътен участък и то в сумрачно време – 05.50 часа на 05.09.2016 г. /така на л. 446 от делото, заключението на вещите лица А. и Б./, както и липсата на поставен предпазен колан. Според в. л. д-р Б. именно поради липсата на поставен предпазен колан се е стигнало до тежките телесни увреждания, довели до леталния изход за В. П.. Поради тези причини въззивният съд е определил процент на съпричиняване на пострадалия в размер на 40%. Дори и при прилагане на редукцията от 40% ищецът има право да получи обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лева, колкото е преценил и окръжният съд, макар според него съпричиняване е 30%.

Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби.

Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ счита, че съдилищата неправилно са възприели доказателствата по делото за механизма на процесното ПТП. Не съответствали на протокола за оглед на местопроизшествие изводите, че картерът на колата се е счупил; че потеклото от картера масло е стигнало до гумите и колата е станала неуправляема при предприетото от водача спиране. Казаното от вещите лица по комплексната експертиза за този механизъм било теоретично и не било подкрепено с конкретни доказателства. На следващо място – съдът не обсъдил показанията на свидетелите Б. и К., а се позовал само на свидетелите Д. и Р., които са близки на ищеца. Не било обсъдено противоречието между казаното от двете групи свидетели за състоянието на пътя при момента на процесното ПТП. Неправилно съдът приел, че е налице противоправно бездействие на АПИ по отношение на вменените й задължения да обозначава и обезопасява пътищата. Неправилно било прието, че е налице фактическият състав на чл.49 ЗЗД. Счита, че основната причина за ПТП е несъобразената скорост на движение на лекия автомобил, при надлежно осъществена временна организация на движението при ремонта на пътното платно. Водачът е могъл да възприеме пътната обстановка и да съобрази поведението си с нея, тъй като е преминал повече от километър по ремонтиращия се път. Шофирал е с несъобразена скорост и без поставен предпазен колан. Поддържа се и оплакване за прекомерност на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди – 100 000 лв., както и на определения от съда процент на съпричиняване.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставят се следните въпроси:

1. Следва ли съдът да приеме наличие на причинна връзка между поведението на водача, преминал през ремонтиран участък от пътя с дължина 1572 м., през който е управлявал с превишена скорост от 106/108/117 км/ч /според различните автотехнически експертизи/, като максимално разрешената скорост на движение на такъв път трети клас е 90 км/ч, и е управлявал без поставен предпазен колан, които са основните причини за смъртта на водача и недостатъчно поставени пътни знаци за ограничение на скоростта, след като водачът не се е съобразил с наличните пътни знаци и табели за ремонтирания участък, както и с основните разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП да управлява с максимално разрешена скорост от 90 км/ч и с поставен предпазен колан;

2. Относно определяне на съотношението на приноса на пострадалия и АПИ за настъпилите вреди и подлежащите на преценка обстоятелства за това правилно ли въззивният съд е определил общ принос от 40 % за водача на основание чл.51, ал.2 ЗЗД;

3. За обстоятелствата, които трябва да бъдат ценени от съда при разрешаване на въпроса за определяне на справедливо по размер обезщетение /чл.52 ЗЗД/ за неимуществени вреди, въззивният съд неправилно е определил обезщетение в размер на 100 000 лв. на ищеца Д. П. – син на починалия.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Грома Холд“ ЕООД обжалва въззивното решение с тезата, че единствено виновен за настъпилата смърт е починалият водач на лекия автомобил. Не било налице противоправно бездействие от страна на АПИ, изразяващо се в непоставяне на предупредителни знаци. Скоростта на движение на автомобила била от 117 км/ч, при законово ограничение от 90 км/ч. Жалбоподателят се позовава на заключението по т.1.4.1; т.2.12.1; т.2.14.1. както и отговорите на задачи 2.2.и 2.1 от КСМАТЕ, както и заключението на вещото лице инж.С. на стр.10 и 17 от основната САТЕ. Нямало доказателства по делото, които да навеждат на извод, че ако е имало ограничение на скоростта на 60 км/ч или 50 км/ч, водачът на процесния автомобил е щял да се съобрази с него. Не се доказала причинно-следствена връзка между липсата на знак, показващ ограничение на скоростта съгласно проекта за временна организация и безопасност на движението, и процесния инцидент. Причинната връзка не се предполага, а следва да се докаже. Бланкетно било посочено, че е нарушена Наредба № 3/16.08.2010 г. за временна организация на безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците, без да е посочено кое правило от тази наредба не е изпълнено. В хода на процеса не се доказало по времето на извършените СМР да е имало други ПТП, които да дадат сигнал, че вероятната причина за тях е липсата на сигнализация за ограничение на скоростта. Водачът на автомобила не се съобразил както със законовото ограничение на скоростта от 90 км/ч, така и с поставения знак А 23, което налагало всеки участник в движението да съобрази скоростта си с наличието на ремонт на пътя. Съдът не отчел самонадеяността и безразсъдността на пострадалия спрямо пътните условия и пътните знаци.

Жалбоподателят оспорва и определения от съда размер от 100 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди. Това обезщетение било прекомерно и неотносимо към фактите по делото. Единствено от показанията на свидетелите Д. и Р. се правел извод за близките отношения между ищеца и починалия му баща, но тези свидетели били заинтересувани от изхода на делото и съдът не обсъдил конкретно в какво се изразявали близките отношения.

По въпроса за съпричиняването – жалбоподателят счита, че поведението на пострадалия било толкова укоримо, че граничело с липса на отговорност на АПИ. Поведението на В. П. било низ от противозаконни действия, което се приравнявало на пълно неизпълнение на нормативните правила и абсолютна виновност за случилото се. Съдът не съобразил степента, в която действията на пострадалия довели до вредоносния резултат.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставят се следните въпроси:

1. Когато е доказано, че действието на увредения, изразяващо се в управление на процесния автомобил със скорост, „по-висока от технически безопасната при ремонт“ на пътя и „над допустимата по закон“, е основна причина за вредоносното събитие – в случая ПТП, това обосновава ли съществен и преобладаващ принос на пострадалия за причиняване на противоправния резултат и следва ли обезщетението да бъде намалено в такава степен, че в негова тежест да останат по-голям или равен процент от неблагоприятните последици спрямо приноса на деликвента;

2. Следва ли съдът да изложи подробни мотиви въз основа на събрания по делото доказателствен материал за причинната връзка между деянието и деликта, като се мотивира коя причина приема за главна /необходимо условие/ за вредоносния резултат и коя причина за второстепенна и на база на това да определи обема на отговорността;

3. Следва ли при възражение за съпричиняване съдът да отчете несъобразената и неразрешена скорост един път при изследване на причината за ПТП – вредоносното събитие, и втори път като фактор за вредоносния резултат и спрямо това участие на фактора както във вредоносното събитие, така и във вредоносния резултат, да определи обема на отговорността на пострадалия;

4. Когато е установено, че смъртта на пострадалия е единствено и само по негова вина, това прекъсва ли каузалната причинна верига между бездействието на деликвента и вредата и определящо ли е за квалификацията на вредата /смъртта на пострадалия/ като косвена за деликвента; Следва ли съдът да определи кои вреди са свързани с поведението на пострадалия и да ги изключи от обхвата на обезщетяване;

5. Как се определя от съда процентният израз на приноса на пострадалия за вредоносното събитие и вредоносния резултат и следва ли да се съпоставят поведението на увредения с това на деликвента;

6. Може ли, без да има доказателства по делото, че липсата на пътна сигнализация е основна причина за ПТП и смъртта на пострадалия, този извод да черпи основание само от обстоятелството, че инцидентът е станал на участък в ремонти и непълна сигнализация, без да има конкретни мотиви;

7. Може ли въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния, без да обсъди релевираните оплаквания във въззивната жалба и спорните обстоятелства; Може ли въззивният съд по реда на чл.272 ГПК за препрати към мотивите на първоинстанционния съд, при положение, че последният не е анализирал в тях съществени за спора обстоятелства, за които се прави възражение във въззивната жалба.

Основанието „очевидна неправилност“ се свързва с извода на въззивния съд, че основната причина за ПТП е липсата на сигнализация на пътя, без обаче да се цени високата несъобразена скорост на лекия автомобил, установена от двете експертизи.

Ответникът в производството Д. В. П. оспорва касационните жалби. Счита, че няма основание за допускането им до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежни страни, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с предмет паричен иск с цена над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

На първо място – не е налице основанието „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като от прочита на въззивното решение не личат груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика. Невярно е твърдението в жалбата на „Грома Холд“ ЕООД, че въззивният съд не отчел като причина за настъпването на ПТП високата скорост на лекия автомобил. Напротив, именно поради тази висока скорост и поради обстоятелството, че пострадалият не е поставил предпазен колан, въззивният съд е приел за основателно направеното от ответника АПИ възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпрос № 1 в касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ и първата част на въпрос № 4 в жалбата на третото лице-помагач „Грома Холд“ ЕООД, свързани с тезата, че единствената причина за настъпилата при ПТП смърт на бащата на ищеца е неговото поведение, тъй като той не е поставил предпазен колан и затова смъртта е косвена вреда, която не подлежи на обезщетение. Този въпрос не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като почива на погрешната идея за това кои вреди се преки и кои косвени и защото не отчита данните по делото за липсата на пътен знак по посока на движението на пострадалия, който да указва ограничаване на скоростта до 60 км/ч. Дори и при поставен предпазен колан според вещите лица би настъпило телесно увреждане при пострадалия и именно то е в пряка причинна връзка както с неговото поведение, така и с липсата на поставен пътен знак за ограничаване на скоростта. Видът на телесното увреждане /смърт или друго увреждане/ има значение за определяне на размера на обезщетението, както и за преценката на съпричиняването, но не и за изключване на отговорността на лицата, които е трябвало да поставят съответния пътен знак, но не са го сторили. Смъртта не е косвена вреда, както считат жалбоподателите, а конкретен вид телесно увреждане, което е в пряка причинна връзка с действията и бездействията както на пострадалия, така и на АПИ. Тезата на АПИ, че пострадалият не би се съобразил и с пътен знак за ограничаване на скоростта до 60 км/ч, дори и ако беше поставен, поради което единствено той е виновен за ПТП, почива на предположение и не може да бъде аргумент в подкрепа на искането за допускане на касационно обжалване.

По тези въпроси не е налице и противоречие между въззивното решение и посочената практика на ВКС - решение № 79 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 673/2011 г., IV г. о. и решение № 18 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 434/2011 г., III г. о. Първото решение разглежда правен въпрос за преценката дали има „проявена груба небрежност от страна на пострадалия“, като по съществото на спора ВКС констатира причинна връзка между увреждането и поведението както на работодателя, така и на работника, т.е. съпричиняване, както е и в настоящия случай. Това решение на ВКС не може да се ползва като аргумент за тезата, че когато вредата е само в резултат на поведението на пострадалия, отговорността на трети лица се изключва. Същото се отнася и за второто решение. И двете решения са по приложението на чл.201, ал.2 ГПК – разпоредба, която предвижда намаляване на отговорността на работодателя при трудова злополука по причина в поведението на работника, но не изключва тази отговорност.

По тези въпроси не е изложена и мотивировка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а и те нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като не поставят значим правен проблем във връзка с разграничаване на отговорността на деликвента и на пострадалия за настъпилите вреди.

Не е обуславящ и не може да доведе до допускане на касационно обжалване и въпрос № 6 в жалбата на третото лице-помагач. Този въпрос също почива на идеята, че липсата на пътна сигнализация не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Жалбоподателят счита, че съдът не е изложил мотиви по този въпрос и затова поддържа, че решението му противоречи на т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 76 от 12.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 377/2011 г., II т. о. Всъщност мотиви са налице и те се свеждат до това, че АПИ има задължение да поставя предвидените в закона пътни знаци, тъй като те са гаранция за безопасно движение, като неизпълнението на това задължение води до отговорност за вреди. Несподелянето от съда на тезата на жалбоподателите, че пострадалият и без това е нарушил общото изискване за непревишаване на скоростта от 90 км/ч и затова липсата на съответния пътен знак за намаляване на тази скорост изключва виновното противоправно поведение на АПИ, не може да се приеме за липса на мотиви. Не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по този процесуалноправен въпрос и посочената практика на ВКС, затова по него също не може да се допусне касационно обжалване.

По същите съображения не може да се допусне касационно обжалване и по въпрос № 7 в жалбата на третото лице-помагач. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е изложил свои собствени мотиви, освен че е препратил към мотивите на първата инстанция.

Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по групата въпроси, свързани със съпричиняването – въпрос № 2 в касационната жалба на АПИ и въпроси № 1, 2, 3 и 5 в жалбата на третото лице-помагач. Тези въпроси намират обобщен израз във въпрос № 5 - как се определя от съда процентният израз на приноса на пострадалия за вредоносното събитие и вредоносния резултат и следва ли да се съпоставят поведението на увредения с това на деликвента. По този въпрос е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Затова касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.

По въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди съставът на ВКС ще се произнесе с решението си.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,