Определение № 113 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „А 1 България“ ЕАД със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.И. Й. подадена срещу решение № 21030 от 22.2.21 г, постановено по гр.дело № 29220 г на Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено решение № 260014/26.8.2020 г по гр.дело № 1061/15 г по описа на Районен съд-Кърджали.С първоинстанционното решение са уважени предявените от М. Т. М. срещу „А 1 България“ ЕАД със седалище и адрес на управление в [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т. 2 КТ. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно и постановено в противоречие с процесуалния закон и материалния закон. Ответницата по касационната жалба М. Т. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв. Л. С.. Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Претендира адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при условията на чл. 38 ал. 2 ЗА, осъществено пред ВКС. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „супервайзер“, с място на работа Мтел, магазин гр. Кърджали, район Южен Централен 3, зона „Юг“, Дирекция „Директни продажби“. Същото е прекратено със заповед № 41/19.6.2015 г, считано от 22.6.15 г, на основание чл.186 вр.чл.190 ал.1 т.3 и т.7 КТ, вр.чл.187 т.3 предл.2 вр.чл.187 т.8, предл.2, вр.чл.330 ал.2 т.6 КТ.В уволнителната заповед са посочени следните фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание: На 18.04.2015г. и 23.04.2015г. в Мтел Магазин Кърджали са сключени договори за предоставяне на услуги и извършени продажби на устройства, описани в Приложение №1 към заповедта, като част от активациите са извършени в системата за управление на взаимоотношения с клиентите Amdocs посредством потребителско име и парола на М., други - посредством потребителските имена и лични пароли на други служители на магазина, като магазинът е посетен от организирана група лица от малцинствен произход, с които са сключени договори за услуги и са предоставени устройства на промоционална цена, без клиентите да са запознати с условията на сключения договор, поетите ангажименти и сделката в цялост; клиентите не са присъствали по време на цялостния процес на сключване на сделката, вкл. запознаване с условията на сделката, изразяване на намерения за сделка, легитимиране, подписване на надлежните документи, заплащане на закупените стоки и услуги и получаване на свързани с естеството на сделката вещи. В заповедта е посочено, че е установено при извършената проверка по сигнал на регионалния мениджър Г. наличие на данни в системата Amdocs за сключване на 10 бр. сделки във времеви диапазон от 16:10ч. до 16:40 ч. чрез използване на 3 бр. потребителски имена, в т.ч. на ищцата, когато 3 от мъжки пол лица влизат в магазина и полагат подпис, а от сключените договори с пет различни лица е видно, че две от тях са лица от женски пол; в системата Amdocs на 23.04.2015г. са налице 3 активации за сключване на договори към потребителски договори[ЕИК] и[ЕИК], извършени чрез потребителското име и парола на ищцата, като работодателят е приел, че служителят е разполагал с личните пароли на други служители в магазина и е извършвал активации и посредством потребителските имена и пароли на други служители без основателна причина за това и в нарушение на т.11 от Политика за информационна сигурност на Телеком Австрия груп. Посочено е в заповедта, че срещу сключването на сделки с висок финансов риск е разработена работна инструкция „Индикатори за измама при обслужване на клиенти на Мобилтел“, съгласно която при наличие на конкретни обстоятелства и критерии следва да е уведомен „Кредит контрол и предотвратяване на измами“, каквото ищцата не е направила и по този начин е извършила нарушение на значими вътрешни изисквания, целящи опазване на финансовите интереси на работодателя, тъй като според ответника сделки с подобни групи лица водят до незаплащане на задълженията по тях.Дисциплинарното уволнение е наложено от работодателя по съображения, че е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, извършено в условията на системност, предвид наложеното в едногодишни срок от наказването му за друго дисциплинарно нарушение. Въззивният съд, е приел, че исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са основателни, тъй като работодателят не е доказал ищцата да е извършила описаните в заповедта дисциплинарни нарушения.За недоказано е прието обстоятелството, че сделките, описани на посочените в заповедта дати, са извършени от ищцата.Последната е разполагала с личните пароли на други служители и е извършила активации посредством тях.Такава е била практиката при работодателя.Осъществявана е с цел добра организация на работата и в интерес на работодателя.За неустановено е прието обстоятелството, че договорите са сключени без личното присъствие на клиентите в магазина, поради което не е установено и нарушението „уронване на доброто име на работодателя“.В писмо № 1270/15.4.2016 г от работодателя до директора на ОД на МВР-Кърджали, е посочено, че „А1 България“ ЕАД не разполага със записи от охранителните камери, касаещи процесния период, тъй като същите се съхраняват в продължение на 20 дни. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1.Следва ли при заявена от страната обективна невъзможност за представяне на доказателства в сроковете по чл.131, чл.146 и чл.147,въззивният съд при при прилагане на разпоредбата на чл.266 ал.2 т.1 ГПК да даде указания и да събере доказателства за твърдените извинителни причини, преди да се произнесе относно основателността на направеното доказателствено искане. 2.Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства, както и доводите на страните, да посочи кои релевантни обстоятелстве приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и да изясни хипотезата на приложима от него материалноправна норма по чл.187 КТ. Първият от поставените въпроси е свързан с оплакването в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила като не е допуснал записите на камерите в обекта като доказателство по делото.Поставеният от касатора въпрос предпоставя в себе си да е „заявена от страната обективна невъзможност за представяне на доказателства в сроковете по чл.131, чл.146 и чл.147 ГПК“, каквото изявление въззивният съд не е констатирал да е било направено.Напротив, в определението в подготвителното заседание по делото, въззивният съд, е констатирал, че твърденията на работодателя в жалбата, че е посочил пред първоинстанционния съд защо това доказателство се представя едва в това заседание, не кореспондират със съдържанието на съдебния протокол относно изявленията на процесуалния представител на страната и в който противно на твърденията на страната във въззивната жалба, въззивният съд е посочил, че по никакъв начин не се сочат причини защо с отговора на исковата молба или по-късно в първото по делото заседание, след извършения доклад и възложената доказателствена тежест, не е направено доказателствено искане, свързано със записите от камерите. С допълнителна молба повторно е поискано от съда да допусне събирането на записите от камерите в магазина и му даде възможност да ангажира доказателства за обективната си невъзможност да представи записите в срок в първоинстанционното производство. Въззивният съд е намерил исканията за неоснователни, оставил ги е без уважение и е дал ход по същество на делото. Както е посочено и в цитираната от М. практика на ВКС в молбата й пред въззивния съд, и сега в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, преценката на съда дали са налице такива обективни причини, препятстващи своевременното ангажиране на доказателствата, е конкретна във всеки отделен случай и се извършва въз основа на твърденията на страната и данните по делото. Страната не е изложила в инстанциите по съществото на спора, вкл. и в допълнителната си молба, твърдения относно причините, препятствали своевременното ангажиране на доказателствата, за да се иска от съда да ги съобрази при произнасянето си по доказателствените си искания, респ. да даде възможност за ангажиране на доказателства за установяването им. Както е посочено и от въззивния съд, противно на твърденията във въззивната жалба, страната не е посочила пред първоинстанционния съд причини, препятствали възможността да ангажира доказателствата в срок. Поради това не може да се приеме, че относно липсата на предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК за допускане събирането на записите от камерите в магазина, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Що се отнася до посоченото от касатора в поставения от него правен въпрос, че се отнася за допускане на доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл.266, ал.2, т.1 ГПК /когато страната, въпреки, че е положила дължимата грижа за добро водене на делото, обективно не е могла да узнае, да посочи или да представи доказателствата/, следва да се посочи, че такъв не е разрешен от въззивния съд, а и не е стоял за разрешаване – страната не е твърдяла за записите от камерата, че не е могла да ги узнае, посочи и представи до подаване на жалбата. Само за пълнота следва да се посочи, че правилата за представяне на документи, които не са в държане на страната /чл.190 и 192 ГПК/, са приложими по аналогия и за веществените доказателствени средства, но също така следва да се посочи, че представянето на доказателствените средства следва посочването им или съвпада с него по време. Посочването е процесуално действие на страните, отправено до съда, с което те заявяват, че е налице определено доказателствено средство, което следва да бъде събрано. В случая работодателят е могъл да ангажира доказателствата в срок при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, по което първоинстанционният съд му е указал, че в негова тежест е да ангажира доказателства за законността на уволнението, включително, че не сочи доказателства относно извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта за уволнение, а и предвид факта, че се касае до снабдяване със записи от своята охрана. Втория от поставените въпроси касаторът свързва с оплакване, че въззивния съд не е изложил собствени мотиви при постановяване на решението си, което не кореспондира с изложените мотиви на въззивното решение. В касационната жалба няма оплакване въззивният съд да не е обсъдил всички събрани доказателства, както и доводите на страните, да не е посочил кои ревелантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства и да не е изяснил хипотезата на приложимата от него материалноправна норма по чл.187 КТ, т.е. по поставените въпроси в т.2 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.Напротив, оплакванията в касационната жалба са за неправилност на изводите на въззивния съд от фактическа и правна страна, а несъгласието с решаващите изводи на съда в никакъв случай не може да се приравни с претендираната липса на мотиви. В случая въззивният съд е действал в съответствие с процесуалните си правомощия и в съответствие с практиката на ВКС като е преценил релевантните за спора факти и доказателства, дал е възможност на страните да изложат такива, съобразил е доводите им и въз основа на тях е постановил решението си. Поради изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция касаторът дължи на процесуалния представител на ищцата- адв.Л. Р. С. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата сумата 650 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение