Определение № 337 от 20.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3509/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 23097 от 27.02.2013 г. на М. К. Х. и Й. К. М. от [населено място], чрез адв. В. Г. срещу въззивно решение от 17.12.2012 г., постановено по гр. д. № 14502/2012 г. на Софийски градски съд, 3 „б“ състав и поправено с решение от 20.03.2013 г., постановено по същото гражданско дело. С посоченото решение е обезсилено решение от 05.06.2012 г., постановено по гр. д. № 45556/2010 г. на Софийско районен съд, 28 с-в и поправено с решение от 20.03.2013 г., постановено по същото гражданско дело и е прекратено като недопустимо производството по делото. С писмен отговор ответника по касационната жалба В. Х. С. оспорва касационната жалба като процесуално недопустима, респ. неоснователна и претендира присъждане на разноски. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение /л. 23 от първоинстанционното дело/, от което е видно, че данъчната оценка за целия имот е в размер на 1504, 80 лева, като за процесните идеални части също е под законоустановения минимум от 5000 лева. Следователно, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по касационната жалба В. Х. С. разноски в размер на 500 /петстотин лева/. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.