Определение № 50116 от 12.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1686/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Светлина-2005“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 143 от 08.03.2022 г. по т. д. № 1083/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски градски съд решение № 261180 от 27.07.2021 г. по т. д. № 2088/2018 г., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Стандарт Лизинг“ ООД, [населено място] частични искове: иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за сумата 1 250 лв., част от общо вземане в размер на 2 077 319.54 евро, представляваща стойността на отчуждените движими вещи, предмет на лизинговия договор № SO208/28.03.2008 г. и иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за сумата от 1 250 лв., част от общо вземане в размер на 838 382.84 евро, представляваща стойността на отчуждените движими вещи, предмет на лизинговия договор № SO223/15.05.2008 г. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е представено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация – „Стандарт Лизинг“ ООД, [населено място] – счита касационната жалба за недопустима с оглед цената на исковете, евентуално моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 08.07.2022 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Такава именно е и настоящата хипотеза, доколкото цената на всеки от двата иска, решението по които е предмет на подадената от „Светлина-2005“ ЕООД касационна жалба, е 1 250 лв., т. е. цената е под установения в закона минимален размер за допустимост на касационния контрол не само за търговските дела, каквото е настоящото с оглед страните и вида на правоотношението между тях, но и за гражданските дела. Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не следва да бъде уважено поради липса на доказателства за извършването на такива. Видно от приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 886049, по отношение на уговореното адвокатско възнаграждение 1000 лв. е отразено, че сумата е платена „по сметка“, без обаче да е представен документ, установяващ плащането й в съответствие със задължителните указания в т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение