Определение № 177 от 31.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1449/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Л. Т. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 858 от 21.04.2020 г. по гр.д. № 4156/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав, с което, след отмяна на решение № 4041/06.06.2019 г. по гр.д. № 9855/2017 г. на Софийски градски съд в неговата осъдителна част – за сумата 12 500 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 14.07.2016 г., както и в частта за разноските, този иск е отхвърлен и е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗД”Бул Инс” АД за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лева. Касационният жалбоподател оспорва изводите на апелативния съд за липса на противоправност в поведението на водача на лекия автомобил, съответно, за неосъществен фактически състав на чл.45 ЗЗД, а оттам и за липса на основание за ангажиране отговорността на ответния застраховател. Твърди, че съдът неправилно е игнорирал заключението на автотехническата експертиза, допуснал е нарушение на чл.266 ГПК, а и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Според касатора, въззивното решение е и необосновано, в резултат на посочените нарушения на съдопроизводствени правила. По съображения в жалбата, моли за неговата отмяна и уважаване на предявения иск, евентуално – за връщане на делото за ново въззивно разглеждане. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 и ал.2, предл.трето ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Чия е тежестта на доказване на вината в случаите на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД и следва ли законовата презумпция по чл.45, ал.2 ЗЗД да бъде оборена при условията на пълно и главно доказване; 2. Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти и в частност показанията на причинителя на увреждането, при предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, и приетите по делото експертизи; 3. Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства по делото; 4. Следва ли въззивният съд да допусне изслушването на свидетелски показания за изясняване на механизма на ПТП и поведението на участниците в него, при положение, че по делото не се съдържат други данни, годни да установят тези обстоятелства; 5. Може ли съдът да обоснове фактическите си и правни изводи, като се позове на акт и/или доказателствени средства, приобщени по воденото наказателно производство, които не са били събрани в хода на съдебното дирене по висящия спор. По първите три въпроса се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на: решение по т.д. № 414/2010 г. и решение по т.д. № 3016/2013 г. на ВКС, ТК /по въпрос № 1/; решение по гр.д. № 4028/2016 г. и решение по гр.д. № 776/2009 г. на ВКС, ГК /по въпрос № 2/ и решение по гр.д. № 1504/2011 г., решение по гр.д. № 1411/2009 г., както и ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. По останалите въпроси се сочи т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите, посочени в раздел II, т.3 и т.4, относими към преценка на събраните по делото доказателства, въпроизвеждат посочените по-горе въпрос № 2 и въпрос № 3. В постъпил по делото писмен отговор, ЗД „Бул Инс” АД, чрез процесуален пълномощник, оспорва касационната жалба изцяло. Изложени са кратки съображения във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД, с оглед предвидените в ППВС № 4/1968 г. критерии. Тези съображения не подлежат на обсъждане, т.к. са очевидно неотносими към атакуваното въззивно решение, с което предявеният иск по чл.432, ал.1 ГПК е изцяло отхвърлен. Ирелевантно към настоящото дело е и твърдението в отговора, че застрахователното дружество „не е обжалвало решението на АС, поради цялостната нагласа на ВКС да не се допускат касационните жалби на застрахователите”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Апелативен съд – София, след преценка на автотехническата експертиза, на приетото досъдебно производство и на показанията на допуснатия във въззивното производство св. Б. – водач на лекия автомобил, ударил ищеца, е извел извод за липса на противоправност в поведението на застрахования водач. Съдът е изтъкнал, че последният е управлявал с достатъчно ниска скорост – 20 км/ч и пътната обстановка не е изисквала по-ниска скорост, след като В. Б. не е могъл да забележи тичащите деца на намиращата се в близост детска площадка и то, преди едно от тях – ищецът, да се появи на пътя. Въззивното решение е основано и на дадените в досъдебното производство показания на ищеца, както и на съдържащата се в него скица на местопроизшествието. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото. Като обуславящи за изхода на делото, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК / съгл.разясненията в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ следва да се преценят поставените от касатора процесуалноправни въпроси по т.2 и т.3, свързани с преценката на доказателствата по делото, включително показанията на причинителя на увреждането при предявен пряк иск срещу застрахователя и приетите експертизи, както и със задължението на решаващия съд по чл.236, ал.2 ГПК. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на решението с цитираните: ТР и практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. За разглеждане на касационната жалба по същество, касационният жалбоподател следва да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 200 лв., предвид освобождаването му от ДТ за разликата над този размер. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение