Определение № 603 от 30.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5205/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. Д. М. и И. Ж. М., двамата действащи чрез адв. Д. Д. от АК Добрич, срещу въззивно решение № 64/22.04.2013 г. на Апелативен съд Варна, постановено по гр.д. № 109/2013 г. в частта, с която М. са осъдени да заплатят 25 001,00 лв. на [фирма]. Излагат доводи за неправилност. Насрещната страна [фирма], представлявано от управителя И. Г. Г., чрез адв. З. Й. от АК Варна, е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна; няма изложени съображения във връзка с чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С влязло в сила, необжалвано в тази част въззивно решение, е развален, поради неизпълнение, договор, с който М. са учредили право на строеж върху свой недвижим имот в полза на [фирма]. Съдът намерил за основателен и насрещния иск за заплащане на извършените в имота от търговското дружество подобрения, изразяващи се в построяване на сутерен и първи етаж от предвидена по план пететажна жилищна сграда, което представлява 27,50 % от целия обект. Съдът развил съображения, че строителството е извършено от търговското дружество в качеството му на владелец, който поради разваляне на договора, в резултат на своето неизпълнение, има права на недобросъвестен владелец по см. на ЗС. Съдът посочил, че подобрителят има право на по-малката измежду двете стойности – разходите за направата на подобренията и увеличената стойност на имота. Определил дължимия на подобрителя размер на обезщетението по заключение на вещо лице, според което горните две стойности са равни. В изложението е поставен въпросът дължи ли се присъждане на увеличена стойност на имот или на разноски за постигането й по реда на чл. 72 и чл. 74, ал. 2 ЗС на лице, което няма качеството нито на държател, нито на владелец. Въпросът е неотносим – съдът не е приел, че подобрителят не е бил владелец или държател, а дали касаторите от своя страна са съгласни с това заключение, няма нищо общо с поставения от тях въпрос. От друга страна, въззивният съд изрично е посочил, че чл. 72 и чл. 74, ал. 2 ЗС са неприложими към казуса. Въпросът дължи ли се присъждане на увеличена стойност на имот или на разноски за постигането й по реда на чл. 72 и чл. 74, ал. 2 ЗС на лице, което носи изключителна вина за развалянето на договор, в изпълнение на който до развалянето му са направени разноски, също се явява неотносим, защото както стана ясно във връзка с първия въпрос, въззивният съд не е приложил нормите на чл. 72 и чл. 74, ал. 2 ЗС, което е и в съответствие с указанията в т. 4 на ПП № 6/1974 г. на ВС РБ. Въпросът могат ли разноските по извършване на подобрение да са равни на увеличената стойност на имота, представляваща това подобрение, е фактически, а не по тълкуване на правна норма. Съдът не може да изгради общоважимо правило във връзка с тълкуването на закона, възможно ли е или не равенство в стойностите на двете оценки. Въпросът длъжен ли е въззивният съд, след като е приел различна материалноправна квалификация от тази на първостепенната инстанция, да повтори доклада, е разяснен в ТР № 1/2013 г. ОСГТК. В случая, не се установява противоречие с дадените в тълкувателния акт разяснения – Варненският апелативен съд е приложил друга материалноправна норма, но е преценявал като релевантни същите факти и обстоятелства, разгледани от Добричкия окръжен съд; не е налице и неточно указание в първоначалния доклад по делото за подлежащите на доказване факти, от което делото да е останало неизяснено от фактическа страна. Ето защо, Варненският апелативен съд, като не е направил доклад по исковете, не се е произнесъл в противоречие със задължителното тълкуване, дадено с цитираното решение на ОСГТК. Обобщени и уточнени процесуалноправните проблеми, поставени във връзка със съдебната експертиза, очертават въпроса за възприемане на заключение на съдебна експертиза от съда при установяване на релевантни за спора обстоятелства и задълженията на въззивния съд, при оплакване във въззивната жалба за некомпетентност на заключението по приета от първата инстанция съдебна експертиза. Въпросите са от значение за постановения резултат, като настоящата инстанция намира, че е налице и поддържаната от касаторите хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационно обжалване следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, съдът