Определение № 213 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3915/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 13974/09.08.2017 г. на „ХАКАН БЪЛГАРИЯ“- ООД, чрез адв. К. Б., срещу определение № 2403 от 24.07.2017 г. постановено по ч.гр.д. № 2328/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 23.03.2017 г. постановено по гр.д. № 8985/2015 г. на Софийския градски съд, за връщане на исковата му молба при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК поради непредставен в указания от съда срок документ за внесена държавна такса в размер на 33746.54 лв. по предявените от него искове срещу ВАС и НАП за вреди от нарушено право на ЕС с правно основание чл. 4, пар. 3 ДЕС. С жалбата се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди се, че незаконосъобразно градският съд е приел, че исковете следва да се разглеждат по общия съдопроизводствен ред, а не специалния по ЗОДОВ, така незаконосъобразно е определен и размерът на дължимата за производството държавна такса, а оттук неправилни се явяват и указанията за внасянето й като действие по изправяне на нередовността на исковата молба, респективно и връщането поради неизпълнението им. Поддържа се нарушаване на принципите на равностойност и ефективност като общи принципи на правото на ЕС, което е с предимство пред националното право, както и чл. 47 Харта на основните права на ЕС. В изложението по чл. 278, ал. 4 вр чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК се извежда въпросът за това кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4, пар. 3 ДЕС, от който зависи и определянето на местно компетентния съд – специалният ред по ЗОДОВ или общият исков ред за реализиране на деликтната отговорност по ЗЗД. Навежда се специалното основание по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК като се сочи противоречие на приетото от апелативния съд с определение № 269 от 08.05.2015 г. постановено по ч.гр.д. №1867/2015 г. на ВКС, III-то г.о. по чл. 274, ал. 3,т. 1 ГПК. С определение № 353 от 13.10.2017г. производството по настоящото дело е спряно до приключването на т. дело № 2/2015 г. по описа на ВКС - на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС, имащо за част от предмета си същият въпрос. Към настоящия момент са налице предпоставки за въззобновяване на производството, тъй като с определение № 1 от 25.03.2021 г. по т. дело № 2/2015 г. по описа на ВКС - на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС е отклонено искането на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд и на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд по въпроса: „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз?“, поради настъпили в хода на тълкувателната процедура законодателни промени. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.3 ГПК, което подлежи на касационен контрол. Повдигнатият от касатора въпрос е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд да приеме, че приложимият ред за разглеждане на спора е този по ЗЗД и дължимата такса е в размер на 4% от цената на иска. Както е посочено в мотивите на определение № 1 от 25.03.2021 г. по т. дело № 2/2015 г. по описа на ВКС - на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС, с новоприетата разпоредба на чл. 2в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, законодателят регламентира реда за разглеждане на исковете за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, определи компетентния съд, надлежните ответници и дължимите такси и разноски. Съгласно тази разпоредба, исковете за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1 от закона, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд, и по реда на Гражданския процесуален кодекс – в останалите случаи, като ответникът се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ. В алинея 2 законодателят регламентира, че когато искът е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод на административна дейност. За дължимите такси и разноски законодателят определя приложимост на чл. 9а и 10 ЗОДОВ. С новата алинея 2 на чл. 4 регламентира солидарната отговорност на ответниците. С алинея 2 на чл. 7 регламентира изключение от регламентираната в алинея 1 местната подсъдност и функционалната подсъдност на върховните съдилища. Предвид изложеното правното разрешение на предходните две инстанции е в противоречие с приетото в цитираното определение и новите законодателни промени. Посредством приетата и обнародвана в ДВ, бр. 94 от 2019 г. разпоредба на чл. 2в ЗОДОВ законодателят е постановил исковете за обезщетение за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд, да се разглеждат по реда на ЗОДОВ и съгласно чл. 9а от ЗОДОВ за предявяването на тези искове се внася проста държавна такса по чл. 2а от Тарифата. Тези процесуални норми имат незабавно действие спрямо заварените правоотношения, поради което се прилагат и по отношение на исковата молба на частния жалбоподател. По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне, въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да се отменят и делото се върне за по-нататъшни процесуални действия. Като се отчете и моментът, в който следва да се даде правна квалификация на заявеното с иска право, посоченият от §6, ал.2 от ПЗР на ЗОДОВ сезиран съд следва да приложи правилата на ЗОДОВ по въпроса за дължимата държавна такса и нейното внасяне, а не общите правила за оценяемите искове и внасяне на пропорционална такса от ищеца като условие за редовност на исковата молба, тъй като последното в случая ще наруши принципа на ефективност, закрепен в чл. 47 от Хартата. Изисканата от ищеца пропорционална такса е пъти по-висока от тази, дължима при иск по реда на ЗОДОВ, съгласно действащата тарифа за държавните такси. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- то г.о.,