Определение № 4586 от 14.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2961/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., ЕГН [ЕГН], действащ чрез адв. И. Ю., срещу определение № 7869 от 21.05.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 13714/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба с вх. № 312038/03.11.2023 г. от Е. М., депозирана чрез адв. Ю., и частна жалба с вх. № 102617 от 07.11.2023 г., депозирана лично от Е. М., срещу Определение № 36735/17.10.2023 г. по гр. д. № 50330/2022 г. по описа на СРС, ГО, 157-ви състав, с което е била върната искова молба с вх. № 192112/15.09.2022 г. като неоснователна. Жалбоподателят счита, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което моли да се допусне на касационно обжалване атакуваното определение и да се отмени същото. В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК обосновава искането си за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по съображения, че съставът на СРС е следвало да се отведе по делото; че не е налице идентичност между производството по настоящето дело и по гр.д. № 50327/2022 г. по описа на СРС и гр. д.№ 50329/2022 г. по описа на СРС, както е приел съдът, независимо от това дали периодът на увреждането и размерът на претенцията са идентични. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така че да реши делото според точния смисъл на закона?” Твърди се още, че атакуваното въззивно определение е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Насрещната по жалбата страна Върховен касационен съд, чрез процесуалния си представител З. С., възразява срещу основанията за допускане на касационно обжалване. Счита, че исковата молба на М., по която първоначално е било образувано производството пред първоинстанционния съд, се явява недопустима на основание чл. 126 ГПК, доколкото съществуват множество други производства пред СРС, сред които гр. д. № 50326/2022 г., гр. д. № 50327/2022 г. и гр. д. № 50329/2022 г., имащи обективен и субективен идентитет с настоящото. Твърди, че по процесния казус е формирана трайна съдебна практика, според която разликата във входящите номера на подадени от страната жалби с искания за възобновяване не променя извода за идентичност на делата, образувани въз основа на различни искови молби пред съда, за присъждане на обезщетение за вреди от бездействието на държавния орган. Твърди се, че в тази съдебна практика е прието, че се касае за дела със субективен и обективен идентитет, поради което прекратяването на по-късно заведените дела съответства на утвърдената практика на ВКС /определения № 35 от 4.01.2024 г. по к. ч. гр. д. № 5350/2023 г. на IV ГО; № 4007 от 12.12.2023 г. по к. ч. гр. д. № 4952/2023 г. на III ГО; № 3343 от 2.11.2023 г.по ч. гр. д. № 4478/2023 г. на III ГО; № 2624 от 19.09.2023 г. по к. ч. гр. д. № 3168/2023 г. на III ГО; № 2128 от 13.07.2023 г. по к. ч. гр. д. № 2471/2023 г. на III ГО на ВКС; № 1481/28.03.2024 г. по ч. гр. д. № 1082/2024 г. на ВКС, III Г.О. и др./ Частната касационна жалба е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт. Производството пред районния съд по гр. дело № 50330/2022 е образувано по искова молба, депозирана от Е. М. срещу Върховния касационен съд, за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по повод твърдяно от ищеца бездействие на ответника да препрати негова жалба вх. № 6446/2020 година за възобновяване на КНОХД № 1018/2019 година по описа на ВКС на съответния компетентен орган. Първоинстанционният съд е извършил служебна проверка и е констатирал, че пред същия съд са налице висящи производства между същите страни и със същия предмет, поради което с Определение № 36735/17.10.2023 г. по гр. д. № 50330/2022 г. по описа на СРС, ГО, 157-ви състав, е прекратил производството по делото на основание чл. 126 от ГПК. С Определение № 7869 от 21.05.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 13714/2023 г. по описа на Софийски градски съд, въззивният съд е оставил без уважение частна жалба с вх. № 312038/03.11.2023 г. от Е. М., депозирана чрез адв. Ю., и частна жалба с вх. № 102617 от 07.11.2023 г., депозирана лично от Е. М., срещу Определение № 36735/17.10.2023 г. по гр. д. № 50330/2022 г. по описа на СРС, ГО, 157-ви състав. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че е налице идентичност между образуваните по искови молби на Е. М. граждански дела, а именно: гр.д. № 50326/2022 г., гр.д. № 50327/2022 г. и гр.д. № 50329/2022 г., поради което е достигнал до крайния извод, че районният съд правилно и законосъобразно е прекратил производството по гр. дело № 50330/2022 година по описа на СРС и е оставил без уважение подадените частни жалби срещу атакуваното определение на СРС. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения в касационната жалба правен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички изложени от страните твърдения и да направи анализ на доказателствата, както и в мотивите си да направи изводи по отношение на тях. Атакуваното въззивно определение не противоречи на задължителната съдебна практика по този въпрос. Въззивният съд е изложил подробни мотиви относно относимите факти и е мотивирал правния си извод ясно и категорично въз основа на събраните по делото доказателства. Описана е хронологията по всички искания, подадени от жалбоподателя до СРС, и всички граждански дела, които са били образувани въз основа на тези искания. Направен е анализ на образуваните производства и са изложени напълно ясни, непротиворечиви и съобразени с данните по делото изводи относно неоснователността на разгледаната пред този съд частна жалба. В частната касационна жалба се излагат твърдения за липсата на предпоставките на чл. 126 от ГПК за връщане на исковата молба от районния съд и за прекратяване на производството, както и за липсата на отвод на съдията от СРС, постановил прекратителното определение, но в тази връзка не е формулиран въпрос, който да се твърди, че е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, макар и да е посочил, не е обосновал основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, т. е. какво е значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай по поставените въпроси не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По въпроса е налице многобройна и трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, което изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на обсъжданото определение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. По смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Същото следва и от самите доводи на касатора, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното определение, а се обосновава с доводи, относими към преценката за неправилност, т.е. към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. По изложените съображения съдът приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 7869 от 21.05.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 13714/2023 г. по описа на Софийски градски съд. По разноските: Представителят на Върховния касационен съд е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Искането е основателно и следва да се уважи. С оглед изхода от настоящото дело на ВКС като страна по делото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,