Определение № 381 от 06.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1155/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, представлявана от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., срещу определение № 1210 от 22.05.2020 г. по ч.гр.д. № 37/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 15 състав, с което потвърдено определение от 08.11.2019 г. по т.д. № 3559/2015 г. на Софийски градски съд за оставяне без разглеждане молбата на банката по чл.745 ТЗ за възобновяване на прекратеното производство по несъстоятелност на „Си Ди Дивелопмънтс“ ЕАД, ЕИК[ЕИК]. Частният касатор счита, че нормата на чл.745 ТЗ следва да бъде тълкувана корективно, с оглед целите на производството по несъстоятелност. По изложени в жалбата подробни фактически и правни съображения, моли да се приеме, че не само кредиторите с приети или установени по съдебен ред вземания могат да искат възобновяване на посоченото основание, а тази възможност следва да се предостави и на останалите кредитори на несъстоятелността в случаите на прекратяване на производството по несъстоятелност по чл.632 ТЗ. В тази насока частният касатор се позовава на решение по т.д.№ 464/2005 г. на ВКС, I т.о. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Допустимо ли е да бъде възобновено производство по несъстоятелност на заличен на основание чл.632 ТЗ търговец, в едногодишния срок по чл.744 ТЗ по молба на кредитор, чието вземане не е могло да бъде прието в рамките на производството по несъстоятелност, и което не е било установено по съдебен ред преди откриване на производството. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на апелативен съд. При постановяване на атакувания съдебен акт, въззивният съдебен състав е приел, че в инициирано от синдиците на „КТБ“ АД /н/ производство по т.д. № 3559/2015 г. е открито производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество – „Си Ди Дивелопмънтс“ ЕАД, на основание чл.632 ал.1 ТЗ, съответно спряно това производство. С постановено по делото решение № 1049 от 01.06.2017 г., влязло в сила на 17.10.2018 г. подадената от банката молба за възобновяване на спряното производство е била оставена без уважение, а с решение № 2231 от 07.11.2018 г., обявено в ТР на 08.11.2018 г., производството по несъстоятелност е било прекратено на основание чл.632, ал.4 ТЗ и дружеството „Си Ди Дивелопмънтс“ ЕАД заличено. С атакуваното пред АС-София определение на СГС е оставена без разглеждане постъпилата на 17.07.2019 г. молба от банката, представлявана от синдиците, за възобновяване на прекратеното производство по несъстоятелност на „Си Ди Дивелопмънтс“ ЕАД, на основание чл.744, ал.1, т.2 ТЗ. Въззивният съдебен състав е възприел изразеното от СГС разбиране, че банката не е легитимирана да предяви по реда на чл.745 ТЗ искане за възобновяване на прекратено на основание чл.632, ал.4 ТЗ производство по несъстоятелност. Прието е, че съгласно разпоредбите на чл.744 и чл.745 ТЗ производството по несъстоятелност може да бъде възобновено при наличието на следните кумулативни предпоставки: да бъде подадена молба от длъжника или от кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане, при спазване на преклузивния едногодишен срок от постановяване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност и да бъдат освободени суми, заделени за оспорени вземания, или да бъде удостоверено наличие на открито имущество на длъжника и това имущество да не е било известно при прекратяване на производството по несъстоятелност. Апелативният съд се е позовал на обективирана в решение по т.д. № 810/2010 г. практика на ВКС, според която, тази процедура по възобновяване може да бъде приложена и по отношение на прекратено производство по несъстоятелност по чл.632, ал.4 ТЗ, но в тази хипотеза не е приложимо изискването на чл.745 ТЗ – искането за възобновяване да е направено от кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане. Последните са легитимирани лица по чл.745 ТЗ при прекратяване на производството с решение по чл.735, ал.1, т.2 ТЗ, или с решение по чл.632, ал.5 ТЗ, но не и в хипотезата на чл.632, ал.4 ТЗ. Крайният правен извод е, че искането за възобновяване по чл.745 ТЗ, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл.632, ал.4 ТЗ може да се направи само от длъжника. Настоящият касационен състав счита за неустановена основната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Формулираният правен въпрос не може да се прецени като обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото въззивният съд не е извел обуславящ за изхода на делото извод /във връзка с депозираната молба по чл.745 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност/, основа на това, дали е допустимо възобновяване по молба на кредитор, чието вземане не е било установено по съдебен ред преди откриване на производството по несъстоятелност. Действително, в мотивите към определението са съпоставени хипотезите на прекратяване на производство по несъстоятелност - с решение по чл.632, ал.5 ТЗ /при постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност по чл.630, ал.1 или чл.630, ал.2 ТЗ/; с решение по чл.735, ал.1, т.2 ТЗ /при изчерпване на масата на несъстоятелността/ или с решение по чл.632, ал.4 ТЗ /в която хипотеза се касае за начална липса на маса на несъстоятелност/. Именно въз основа на тази съпоставка е и обективираното в атакуваното атакувания съдебен акт становище на апелативния съд, че легитимиран да подаде искането по чл.745 ТЗ, при прекратено производство по несъстоятелност на основание чл.632, ал.4 ТЗ, е само длъжникът. Крайният правен извод се явява в съответствие и с мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, в частта им относно възможността за възобновяване на производството по несъстоятелност по чл.744 ТЗ по молба на длъжника или по молба на кредитор с прието /по чл.693 ТЗ/ или установено по съдебен ред вземане /с решение по чл.694 или чл.637, ал.3 ТЗ, което се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо всички участници в производството по несъстоятелност/. С оглед задължителния характер и на мотивите към посочения акт на нормативно тълкуване, в случая не се дължи произнасяне дали е налице противоречие с постановено от ВКС решение по т.д. № 464/2005 год., I т.о. Предвид горното, искането за допускане на касационен контрол на определението на Апелативен съд – София по ч.т.д. № 37/2020 г. следва да се прецени като неоснователно. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение