Определение № 648 от 14.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3674/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Общото събрание на етажната собственост при сграда,находяща се в [населено място], ул. „Три уши„ № 6, представлявана от председателя на УС [фирма], против решение № 1804/11.08.2015 год. по т.д.№ 2512/2015 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 488/19.03.2015 год. по т.д.№ 8241/2013 год. на Софийски градски съд и вместо това е отхвърлен предявения от Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата на ул. „Три уши № 6 иск за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство по партидата на [фирма] в Търговския регистър, а именно – заличаване на дружеството, в резултат на приключило производство по ликвидация.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Страната коментира изводите на въззивния съд като манипулативни и превратни, в несъответствие с контекста в който са събирани конкретните доказателства. Така оспорва позоваването на съда на факта на недоказано да е предявено от ищеца пред ликвидатора вземане, тъй като самият ищец не се позовава на такъв факт, а на предходно образувано, спрямо производството по ликвидация, заповедно производство по реда на чл.410 ГПК, за събиране на вземането си от [фирма],на знанието на ликвидатора – предходен управител на дружеството за това спорно вземане и за приложимост към същото на процедурата по чл.267 изр.второ от ТЗ – изпращането на нарочна покана до кредитора, като кредитор с известно на длъжника вземане.Според касатора,самото висящо съдебно производство, независимо от процесуалния ред по който е инициирано, е достатъчно условие за противен на формирания от съда извод ,за липса на неуредени задължения на дружеството, като предпоставка за заличаването му, съгласно чл. 273 ал.1 ТЗ. Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.Намира формулираните въпроси неясни и като цяло неразбираеми, като оспорва и обоснованост на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Според страната разпоредбите на чл.272 и чл.273 ТЗ са ясни и недмусмислени и не подлежат на тълкуване, а образуваното от ищеца заповедно производство би било от значение само и ако за същото / а не единствено за претенцията / ликвидиращото се дружество е било уведомено, тъй като уредени, по смисъла на чл.273 ал.1 ТЗ, могат да бъдат само тия задължения,които са известни - за които дружеството е било надлежно уведомено,чрез предявяването им след поканата по чл.267 ТЗ. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Ищецът е предявил иск,с правно основание чл.29 ЗТР, за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство по партидата на ответника в Търговския регистър – заличаването му като търговец, в резултат на приключило производство по ликвидация. Ищецът твърди, че заличаването е постановено в противоречие с чл.273 ал.1 ТЗ – при неуредени задължения на ответника към етажните собственици в сградата,находяща се в [населено място], ул. „Три уши „ № 6, за които вземания ищецът е инициирал заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК. Същото е приключило / предвид първоначално постановен отказ / с издадена заповед за изпълнение, но след вписване заличаването на [фирма]. Ищецът твърди, че преди иницииране на заповедното производство е довел до знанието на управителя на дружеството, последващо назначен за ликвидатор, претенцията си и същата дори е била оспорена от последния, представяйки електронна кореспонденция в подкрепа на този факт.Не твърди да е предявявал вземане пред ликвидатора, след обявяване на поканата по чл.267 ТЗ в Търговския регистър. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че знанието за претенцията на ищеца от управителя на ответника,последващо назначен за ликвидатор, е ирелевантно, като действие предхождащо образуването на производството по ликвидация и доколкото ищецът не е предявил вземането си след поканата на ликвидатора и в шестмесечни срок от обявяването й, съгласно чл.272 ал.1 вр. с чл.267 ТЗ. Само по този начин длъжникът би могъл да е уведомен, че кредиторът му междувременно не се е отказал от претенцията си / оспорена след узнаването, като неправилно формирана по размер /, респ. какъв размер на същата се поддържа и след оспорването.Счел е, че доколкото и в протичащото едностранно заповедно производство ответникът не е бил /и не е могъл / да бъде известен за претенцията на ищеца, висящността му към момента на заличаване на търговското дружество е също ирелевантна. С тези решаващи мотиви е обоснован и крайният извод,че преценката за липса на неуредени задължения на ликвидиращото се дружество е вярна,респ. са били налице предпоставките на чл. 273 ал.1 ТЗ за заличаването му. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните два въпроса, обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1/Обуславя ли наличието на висящо / исково или заповедно производство /, образувано против обявено в ликвидация дружество, извод за съществуване на неуредени задължения от страна на ликвидиращото се дружество, респ. представлява ли наличието на това съдебно производство пречка по смисъла на чл.273 ал.1 ТЗ за приключване на ликвидацията и заличаване на търговеца от регистъра, воден от Агенция за вписванията ? и 2 / След като кредитор на обявено в ликвидация дружество е образувал съдебно производство, за установяване на твърдени свои вземания към дружеството, необходимо ли е отделно предявяване на тези вземания, за да може кредиторът да се ползва от предвидената защита по чл.272 ТЗ ? Цитира се,но без позоваване на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, решение № 161 по т.д.№ 429/2005 год. на І т.о. на ВКС,според което „наличието на неприключило съдебно производство срещу заличеното дружество не опорочава вписаното заличаване„.Касаторът сочи като неясна и предпоставяща противоречиво тълкуване нормата на чл. 273 ал.1 ТЗ, в аспект на това следва ли да се съобразяват, като неуредени, задължения, предмет на все още висящо производство срещу дружеството в ликвидация,мотивирайки се, че с възприемане на противното разрешение се стимулира злоупотреба с правото на дружеството да пристъпи към ликвидация, спасявайки се по този начин от кредиторите си, доколкото със заличаването и прекратяване правосубектността на дружеството се прекратяват и заведените съдебни производства / без значение заповедни или искови /. В този смисъл страната намира преждецитираната казуална съдебна практика неправилна и подлежаща на преодоляване. Всеки от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, като включен в предмета на спора и отговор на който е обусловил решаващите изводи на въззивното решение.Въззивният съд е отрекъл значението на образувано и висящо съдебно производство, при преценка на предпоставките на чл.273 ал.1 ТЗ, респ. приел като задължително условие за удовлетворяването предявяването на вземането,в срока по чл.272 ал.1 вр. с чл.267 ТЗ.Обоснован е допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, предвид необходимост от внасяне на яснота по въпроса какво визира законодателят под „спорно задължение„, в разпоредбата на чл.272 ал.3 ТЗ, и същото съобразимо ли е като неудовлетворено, при преценка на предпоставките на чл.273 ал.1 ТЗ за постановяване заличаване на дружеството в ликвидация, независимо от обстоятелството,дали е било предявено в срока по чл.272 ал.1 вр. с чл.267 от ТЗ, доколкото е предмет на висящо съдебно производство между кредитора и ликвидиращият се длъжник.Съвместното приложение на разпоредбите на чл.267 ТЗ, чл.272 ал.3 ТЗ и чл.273 ал.1 ТЗ предпоставя затруднения от тълкувателен характер,чието преодоляване би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При разглеждането на делото се констатира неотстранен от предходните инстанции недостатък на исковата молба,с оглед вида му отстраним в настоящото производство, поради което и съгласно задължителните указания в ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС / т.4 / ще следва да се предостави на касатора тази възможност. Искът е предявен от етажните собственици в сградата, находяща се на ул. „Три уши „ № 6, чрез председателя на УС на ЕС - [фирма]. Е. собственост, при нерегистрирано сдружение на собствениците на обекти,не е персонифициран субект, нито такъв е органът за управлението й – Общото събрание на собствениците.Чл.41 ЗУЕС не урежда различна процесуалноправна легитимация за председателя на УС от тази на представляващ материалноправно легитимираните ищци – етажни собственици,т.е. не урежда процесуална субституция от вида на процесуалната суброгация.Поради това следва да се индивидуализират същите,чрез трите им имена и ЕГН / за физически лица /, съответно наименование или фирма за юридически лица, респ.за търговци, както и с адреси, съответно седалище и адрес на управление.Следва да се представи и протокол за избора на подалия молбата председател на УС на етажната собственост,тъй като представеният протокол от 16.11.2010 год. касае взети решения от Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се на ул. „Три уши„ № 10, а не на № 6. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение