Определение № 1083 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 619/2010 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Г. Т. – процесуален представител на ищеца С. А. А. от град Варна, против въззивно решение №1702/21.12.2009 г. по гр.д.№2391/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд,г.о., ІV-ти състав. С обжалваното решение е оставено в сила /потвърдено/ решение №3078/22.10.2009 г. по гр.д.№2489/2009 г. по описа на Варненския районен съд, ІХ-ти състав, с което са отхвърлени предявените от С. А. А. от град Варна против “П. Български морски флот” АД – Варна, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като релевантни материалноправни въпроси се сочат:”Нарушен ли е законът при уволнение, когато е премахнато звеното, в което е работил уволненият работник и дейността вече я няма в предприятието или е налице съкращаване в щата ?” и “Нарушен ли е чл.333, ал.1, т.2 КТ когато работодателят не вземе разрешение от Инспекцията по труда, обосновавайки се с това, че намалената трудоспособност в решението на Т. е определена под 50 % ?”. Като основания за допускане се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК. Представят се решение №1627/13.10.2005 г. по гр.д.№562/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., и решение №240/28.4.1998 г. на ВКС, ІІІ г.о. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касация – “П. Български морски флот” АД – Варна, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяните от касационния жалбоподател – ищец материалноправни въпрос, формулирани по-горе, са от значение за спора и за разгледан от въззивната инстанция. Същите са относими към основанието за допускане на въззивното решение по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, но не и към това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Сочените две решения са неотносими към спора по следните съображения. Р решение №1627/13.10.2005 г. по гр.д.№562/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е било обсъждана разпоредбата на чл.333, ал.1, т.2 КТ е във връзка с уволнение, извършено на 28.12.1999 г. Към този момент разпоредбата на чл.1 от Наредба за трудоустрояване е била в редакцията си отпреди изменението с ДВ, бр.111/2001 г., поради което не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по втория поставен въпрос. В решение №240/28.4.1998 г. на ВКС, ІІІ г.о., е обсъждано уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение първо КТ, без то да е съпоставяно с уволнението по втората хипотеза на посочената правна норма. Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а само на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид обстоятелството, че ведно с касационната жалба е подадена и частна жалба от ответника по исковата молба - “П. Български морски флот” АД – Варна, против определение №759/04.3.2010 г. по същото въззивно дело, след насрочването на делото за открито съдебно заседание делото следва да се докладва отново на докладчика по настоящото дело за произнасяне по частната жалба. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,