Определение № 298 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1447/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Н. С., [населено място], [община], със съдебен адрес – П., подадена от пълномощника му адвокат М. П., срещу определение №127/14.04.2020 г. по ч.гр.д. № 163/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 22.01.2020 г. по гр. дело № 1249/2018 г. на Пещерския районен съд за прекратяване производството по делото. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е недопустимо, необосновано и неправилно. Твърди се, че правният въпрос от значение за изхода на делото е този за допустимостта на искане за изменение на постановени по-рано мерки по реда на чл.59, ал.9 СК във висящ процес по чл.127, ал.2 СК, след представяне на новооткрито доказателство – влязло в сила решение за разрешаване на спора. Ответницата по частната жалба М. Д. Д., със съдебен адрес – [населено място], оспорва жалбата. Въззивният съд е посочил, че правилно е прекратено производството по делото, защото с влязло в сила решение на Съд от първа инстанция – Б. по дело, свързано с родителската отговорност, е определен режимът на упражняване на родителските права по отношение малолетното дете на страните по делото - А. В. С.. Решени са въпросите относно упражняването на родителските права, издръжката и извеждането на детето зад граница без съгласието на другия родител. Ето защо на основание чл.299, ал.2 ГПК повторно заведеното дело трябва да се прекрати. Исканото изменение на предявените искове от касатора по реда на чл.214 ГПК, като същите се считат предявени по реда на чл.59, ал.9 СК, е недопустимо поради едновременното изменение на петитума и основанието. Освен това искането е преклудирано, защото е направено след първото заседание по делото. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като няма формулиран конкретен правен въпрос във връзка с предмета на делото – относно прекратяване на производството на основание чл.299, ал.2 ГПК, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Определението на съда, с което се отхвърля искането за изменение на исковете, не подлежи на обжалване с частна жалба, защото не прегражда пътя на защита, освен ако се отнася за увеличение на иска. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, които в случая не са налице. Според дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не се установи и наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК – вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното определение, за които ВКС следи и служебно. Повдигнатите въпроси се отнасят не за прекратяване на производството по делото на основание чл.299, ал.2 ГПК, а за предпоставките за изменение на исковете по реда на чл.214 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.