Определение № 171 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 859/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. П. и Ж. К. П.,против въззивно решение № 231 от 24.07.2012 г. по гр.д.№ 1127/2011 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград,с което е отменено решение № 273/03.08.2006 г. постановено по гр.д.№151/2005г. на Районен съд - Петрич и вместо него е постановено друго за отхвърляне, като неоснователен предявения на основание чл. 108 от ЗС иск от касаторите - К. Г. П. и Ж. К. П. против Д. Н. П., Е. З. П. и К. З. П. за признаването им за собственици,както следва: К. Г. П. на основание дарение, обективирано в нотариален акт №..., т..., per. № ..., д. № .../.... г. на 1/3 ид.ч. от УПИ ... в кв.... по плана на [населено място], ведно с гарсониерата, построена в северната част на жилищната сграда ,находяща се на първият етаж и състояща се от стая и кухня, при съседи на имота:УПИ ..., УПИ ...., УПИ .... г. и улица; и Ж. К. П. на основанията по нотариален акт №..., т. ..., д. №.....г. на 1/3 ид.ч. от имот с пл.№ ...., в кв...., целият имот от 292 кв.м., идентичен с УПИ.... и за предаване владението на тези имоти.Отменен е нотариален акт № ....,т...., рег.№ ..., дело №....г., издаден в полза на Д. Н. П., която е призната за собственик на 1/2 ид.ч. от УПИ .... в кв..... по плана на [населено място], ведно със северната половина на двуетажната масивна жилищна сграда, обособена в самостоятелно жилище с площ от 60 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство и от общите части на сградата за разликата над 1/27 ид.ч. до 1/2 ид.ч. по отношение само на УПИ....., в кв..... по плана на [населено място].Признава за неверен нот.акт №..., т. .., д. № .... г., с който Ж. К. П. е признат за собственик на 1/3 ид.ч. от имот с пл.№ ...., в кв. ..., целият имот от 292 кв.м., идентичен с УПИ ...., ведно с южния апартамент-жилище на два етажа за разликата над 1/9 ид.ч. до 1/3 ид. ч.Признава за неверен нот.акт №..., т. .., д. №.... г., с който К. З. П. и Г. К. П. са признати за собственици на 1/3 ид.ч. от имот с пл.№ ..., в кв. ..., целият имот от 262 кв. м., идентичен с УПИ...., ведно с гарсионерата в северната част на жилищната сграда на първия етаж за разликата над 1/9 ид.ч. до 1/3 ид.ч. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК,тъй като в обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси,относно приложението на разпоредбата на чл.40,ал.1 ЗУТ и стандартите на БДС за установяването на самостоятелен обект в сграда,построена преди влизане в сила на закона и за които има издадено удостоверение за търпимост съгласно §16,ал.1 ДР на ЗУТ;допустимо ли е такъв имот да бъде описан в исковата молба,съгласно описанието по документи за собственост;следва ли констативен нотариален акт като официален документ да бъде приет като доказателство за съществуването на договор за доброволна делба,датиран от 1.02.1978 год.,т.е.преди изискването за вписването му,при положение,че същият е описан в нотариалният акт към датата на съставянето му;по какъв начин се доказва съществуването на договор за доброволна делба;кой от елементите на нотариалния акт е релевантен за доказване съществуването на описан в нотариалния акт документ;при противоречие на доказателствата за установяване съществуването и местонахождението на имот,допустимо ли е да не бъде обсъден направения оглед от първоинстанционния съд;допустимо ли е с оглед на дадените от ВКС указания по реда на чл.291,ал.1 ГПК въззивният съд да тълкува и преценява волята на ВКС и по този начин да формира вътрешното си убеждение. Ответникът по касация - Д. Н. П. в представения писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Ответниците Е. З. П. и К. З. П. не взимат становище по основателността и допустимостта на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадени на 29.08.2012 год.,т.е.след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото - от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото/ л.10 и л.11/ е приложено удостоверение за данъчна оценка на имота. Искът е предявен на 30.06.2005 г., поради което по отношение определяне цената на иска е приложима разпоредбата на ГПК (отм.) - чл. 55 ал. 1, б. "б". Съгласно тази разпоредба, цената на предявения иск за собственост е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота,т.е. 1598,10 лв. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,