Определение № 512 от 06.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1762/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. А. и В. Ц. А. против решение № 531 от 08.12.2022 г. по гр.д.№ 746/2022 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е отменено решение № 109/06.07.2022.07.2021г. по гр.д. № 622/2021г. на РС гр.Кнежа и вместо това е отхвърлен предявеният от тях иск за делба против Н. А. Х. и съпругата му Ц. Т. Х., Н. Ц. К. и съпругата му С. З. К., и П. М. К., и съпругата му М. Б. К. по отношение на съсобствения им недвижим имот: ПИ с идентификатор № ***по КК на [населено място], с адрес [улица],2, с площ 685 кв. м. Не е поискана делба на построените в него сгради. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради това, че съдът е приел, че дворното място е обща част на сградите и има обслужващо ги значение, поради което по отношение на него е недопустима съдебна делба. Навежда се оплакване за нарушение на чл. 201 ЗУТ, защото е установена поделяемост на дворното място с представен пред въззивната инстанция проект за разделянето му, който съдът не е изпълнил задължението да изпрати за становище на главният архитект на общината. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: Допустим ли е иск за делба на поземлен имот при наличие на сгради, които са индивидуална собственост на страните и превръщат дворното място в обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, която не подлежи на делба? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 131/27.05.2016 г. по гр.д.№ 600/2016 на ВКС, І гр.о. и решение № 97/17.01.2019 г. по гр.д.№ 3051/2017 г. на ВКС, ІІ гр.о. и цитираните в тях. Твърди се противоречие със съдебната практика и относно това, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да изпрати проекта на общинската администрация за становище относно поделяемостта на дворното място. /решение № 20/06.02.2015 г. по гр.д.№ 268/2012 г. на ВКС, І гр.о. На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК касаторите искат допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Задължен ли е съда да предприема действия, необходими за изпълнение на процедурата по чл. 201 ЗУТ и кой е крайният момент за извършването й, може ли да бъде извършена във втората фаза? Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, защото считат, че е налице хоризонтална етажна собственост, при която всеки от съсобствениците на дворното място притежава и обект в сграда, построена в него, в който случай дворното място има обслужващо значение. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Касаторите В. П. А. и В. Ц. А. са предявили иск за делба на дворното място, /без да посочат в петитума и сградите в него/. На основание договор за замяна, оформен с н.а. № 184,т.ІІ/30.06.2020 г. те се легитимират като собственици на 455/680 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***по КК на [населено място], с адрес [улица],2, съставляващо УПИ *** от кв. ***, ведно със самостоятелесн обект с идентификатор ***– гараж от 71 кв.м. от сграда 2 ***, цялата с площ 143 кв.м. С н.а. № 59, т. 1/16.05.1986 г. С. Г. З. и Н. Ц. К. придобиват по замяна 200 кв.м. от имот ***, съставляващ югоизточната част от парцел *** от кв. ***, целия от 642 кв.м. Представен е пред въззивната инстанция протокол за разделяне на изградения групов строеж от 1991 г. с който са се разбрали Н. К. да получи апартамент на първия етаж от четириетажната сграда, построена в парцела, Н. Х. да придобие апартамент на втория етаж, а С. З. да получи апартамента на третия етаж Посочен е процента от общите части към всеки апартаментите. Протоколът обаче е частен документ, не е с нотариална заверка на подписите, съгласно изискването на действащия към момента на посочената година на съставянето му чл. 192 ЗТСУ /отм/. Трите жилища са в четириетажната сграда е с идентификатор ***. С н.а. № 378, т.1/19.12.1997 г. С. З. и съпругата му И. Т. З. продават на С. И. Т. третия етаж ведно с 1/3 ид.ч. от общите части и от дворното място, в което е построена сградата, а той продава същия обем права на П. М. К.. В производството са конституирани и съпругите на всеки от първаначалните ответници. РС е допуснал съдебна делба на дворното място при квотите, посочени в исковата молба: за В. П. А. и В. Ц. А. – 455 дяла, за всяко от останалите три семейства – по три дяла. Против решението на РС е подадена въззивната жалба от П. М. К., и съпругата му М. Б. К.. Те са представили освен протокол за разделяне на груповия строеж и проект за разделяне на дворното място. Този проект предвижда да се образуват два нови УПИ: УПИ *** от 385 кв.м., в който се намира сградата с площ 143 кв.м., а останалата площ е незастроена. В този проектен УПИ се намира сградата с идентификатор ***, част от която е гаража на ищците с идентификатор ***. Вторият проектен УПИ е *** с площ 300 кв.м., в което се намира четириетажната жилищна сграда. Този проект не е изпращан в Общинската администрация за становище дали е възможно подобно разделяне на процесното дворно място. Въззивната инстанция е приела, че е безспорно, че ищците В. П. А. и В. Ц. А. са собственици на 455/680 ид.ч. от поземления имот, а останалите общо 225/680 ид.ч. се разпределят между трите семейства – ответници, като всяко получава по 75/680 ид.ч. Приел е, че върху поземления имот има изградени собствени сгради на страните и обекти – индивидуална собственост, при което поземления имот придобива статута на обща част и е недопустима неговата делба съгласно чл. 38, ал.3 от ЗС - дворното място става неразделно и обслужва отделените сгради. Аргументирал се е с чл. 38, ал.1 ЗС, който определя дворното място, върху което е построена сградата – етажна собственост като обща част, обслужващо самостоятелните обекти, построени в него. Съдът се е позовал на разясненията по т.1, б. „д“ от Постановление на Пленума на ВС на РБ № 2 от 04.05.1982г. По първия поставен въпрос се твърди противоречие с решение № 131/27.05.2016 г. по гр.д.№ 600/2016 на ВКС, І гр.о. и решение № 97/17.01.2019 г. по гр.д.№ 3051/2017 г. на ВКС, ІІ гр.о. С тези решения и решение № 293/12.12.2011г. по гр.д.№ 265/11 на ВКС, ІІ гр.о. се приема, че допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно место, в което има постройки-индивидуална собственост се преценява с оглед състоянието на имота към момента на разглеждане на делото за делба в първата фаза на производството, градоустройственият му статут и зависи от възможността от дворното място да могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ за лице към улица и повърхнина и отстояние на сградите една от друга. Действащият ПУП следва да бъде изменен, така, че всеки един от новообособените УПИ да обслужва отделен самостоятелен обект. Делбата е недопустима ако не съществува такава възможност. За изясняване на този въпрос, съдът е длъжен да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл.201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата, а съсобствеността върху новообразуваните УПИ ще бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство. Заповедта за изменение на ПУП в този случай влиза в сила с влизане в сила на решението за допускане до делба – чл. 201, ал.3 ЗУТ. Формулираният въпрос е относим към предмета на спора доколкото е доказано съществуване поне на два самостоятелни обекта в дворното място – гараж от 71 кв.м. и апартамент на трети жилищен етаж от представените неоспорени в производството легитимиращи документи за собственост. При тези констатации е налице противоречие между цитираните решения и процесуалните действия на въззивната инстанция и мотивите на съда в обжалваното решение, въпреки, че не се установява от представеният протокол индивидуална собственост върху апартаментите на първия и втория етажи от четириетажната сграда /чл. 192 ЗТСУ отм./ Затова следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение