Определение № 1256 от 14.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4683/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 26.05.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 226/2014 г. на Шуменския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено частично решение № 54/28.01.2014 г. по гр. дело № 2347/2013 г. на Шуменския районен съд, са уважени, предявени от Б. Ж. Б. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 81/17.06.2013 г. на управителя на дружеството-касатор и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 3 104.14 лв. – обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода 17.06.2013 г. – 13.11.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 16.08.2013 г. до окончателното плащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните три правни въпроса: 1) материалноправен – по какъв начин могат да бъдат посочени качествата на работника, за да се приеме, че издадената заповед за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е мотивирана – пряко и конкретно, или чрез посочване на друг документ, в който те са описани; 2) материалноправен – по какъв начин могат да бъдат измерени тези качества на работника – чрез пряко и конкретно описание, или за тях да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия, и по получените от тях резултати; и 3) процесуалноправен – по какъв начин се осъществява доказването на „липса на качества” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – чрез доказването на положителни факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения, или по друг начин. По отношение и на трите правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че те са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС – решение № 81/08.05.2012 г. по гр. дело № 1363/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 425/18.10.2011 г. по гр. дело № 1966/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 202/19.06.2012 г. по гр. дело № 804/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 195/18.07.2012 г. по гр. дело № 1382/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 420/08.01.2013 г. по гр. дело № 1014/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 252/04.10.2012 г. по гр. дело № 1599/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 421/02.04.2013 г. по гр. дело № 49/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 165/06.07.2011 г. по гр. дело № 1611/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Ответникът по касационната жалба – ищецът Б. Ж. Б., в отговора си на жалбата излага становище и съображения, че няма основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на разноски за касационното производство по делото. Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, по следните съображения: За да уважи предявените по делото искове за защита срещу незаконосъобразно уволнение по чл. 344, ал. 1 от КТ, въззивният съд е приел, че от събраните доказателства се установява неизпълнение на част от работата, възложена на работната група, в която е бил включен уволненият ищец, както и лошо изпълнение на служебните задължения на работниците от бригадата, но не се установява, че този негативен резултат се дължи на липса на качества за справяне с работата у уволнения ищец, а не на колективната отговорност на бригадата, за чиято персонификация работодателят е следвало да положи усилия. Прието е и че от събраните доказателства не става ясно какви точно качества са липсвали на ищеца, за да изпълнява ефективно възложените му трудови функции, което създава обективна невъзможност съдът да прецени и какви качества работодателят е счел за водещи до невъзможност за справяне на ищеца с възложената работа, респ. – препятства проверката дали са налични или липсват. В тази връзка е прието, че от съдържанието на докладна записка с вх. № 525/30.05.2013 г. и разпореждане с вх. № 565/13.06.2013 г., към които процесната заповед за уволнение препраща, не се установява индивидуализация на действията, респ. бездействията на работника-ищец, станали причина за неточно изпълнение на възложената работа, както и че и в тези два документа не е уточнено, поради липса на какви професионални качества той е уволнен, нито се съдържат факти, сочещи на трайност на такова състояние. Окръжният съд е приел и че от показанията на разпитаните свидетели и обясненията на законния представител на дружеството-работодател се установява, че тези два документа не са били доведени до знанието на ищеца, нито са му били връчени ведно с процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. По тези съображения въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че атакуваната заповед за уволнение е немотивирана, което препятства правото на защита на уволнения ищец и възможността за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на уволнението, тъй като при неяснота на качествата, няма възможност за преценка, действително ли тези качества липсват у ищеца и как работодателят-ответник (сега касатор) е стигнал до заключение, че е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Излагайки горните мотиви към обжалваното решение, въззивният съд е разрешил първия изведен от касатора-ищец материалноправен въпрос по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, не в противоречие, а в пълно съответствие с формираната по реда на чл. 290 от ГПК, константна задължителна практика на ВКС, в която се приема, че заповедта за уволнение на това основание задължително трябва да бъде мотивирана, като това може да бъде направено и в друг документ, към който тя препраща, но който документ да е бил известен на работника или служителя към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Тази трайно установена практика е намерила израз и в посочените от самия касатор, решение № 202/19.06.2012 г. по гр. дело № 804/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 81/08.05.2012 г. по гр. дело № 1363/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 195/18.07.2012 г. по гр. дело № 1382/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, като и в останалите решения на ВКС, на които касаторът се позовава, не е прието нещо различно. Предвид съобразяването на въззивното решение с трайно установената задължителна практика на ВКС при разрешаването на първия изведения от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, следва изводът, че в случая не е налице соченото в изложението му допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този правен въпрос. Тъй като именно това разрешение на първия правен въпрос е обуславящо решаващите изводи на въззивния съд за уважаването на предявените по делото искове, а именно, – че атакуваната заповед за уволнение е немотивирана, което препятства правото на защита на уволнения ищец и възможността за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на уволнението, то останалите два правни въпроса, изведени и формулирани в изложението на жалбоподателя, не са от значение за крайния изход на спора по настоящото дело, поради което и не представляват в случая общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от касатора общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото, в размер 150 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение