Определение № 60356 от 18.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2219/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. Т. и Г. А. Т. против решение № 41 от 12.02.2021 г. по гр.д.№ 1269/2020 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 504 от 07.08.2020 г. по гр.д.№ 2146/2019 г. на РС-Петрич. С последното е признато за установено по предявени субективно активно отрицателни установителни искове от З. З. С., Б. Г. С. и С. Г. Д., че ответниците - сега касатори не са собственици на общо 3/50 ид.ч. от нива с площ от 5,429 дка, находяща се в землището на [населено място], общ.Петрич, м.“З.“, представляваща имот № .... по картата на землището на [населено място], общ.Петрич при описани граници: В касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон – правилата на придобивната давност и за присъединяване на владение, нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и необоснованост на извода, че ответниците не са владели и не са придобили по давност към 2018 г. процесния имот. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК защото съдът не е приложил чл. 82 ЗС въпреки позоваването на присъединено владение на ответниците към това, упражнявано от майка им с аргумент, че няма основание, годно да ги направи собственици по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС въпреки извършената продажба и дарение. Наведено е и основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по три материално правни въпроси: 1. Представлява ли наследственото правоприемство правно основание, което да е годно да направи владелеца собственик по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС? 2. Поражда ли наследственото правоприемство право на наследниците да се ползват от придобивното основание по чл. 79 ЗС, ако техния наследодател приживе е придобил владението върху имота на основание, което е годно да го направи собственик. 3. Допустимо ли е наследниците, в качеството си на универсални правоприемници на своя наследодател да присъединят към придобитото в резултат на наследственото правоприемство владение, владението, осъществено приживе от техния наследодател? По тези въпроси се твърди и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Ответниците оспорват касационната жалба. Считат, че не е налице очевидна неправилност на решението. Позовават се на това, че вече е влязло в сила решение по гр.д.№ 1099/2014 г. на РС-Петрич, с което е уважен отрицателен установителен иск за 1/50 ид.ч. на друга наследница на общия наследодател от същия имот и на това, че майката на ответниците и те самите не са владели целия процесен имот, а само част от него - около половин декар и не за целия законово установен период от време. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: На наследници на И. Т. С., починал на 04.02.1973 г., е възстановен процесния имот с решение № 09276/29.05.2001 г. Той е имал десет деца, между които са и синовете Т. и Г.. Ищците са част от наследниците на Г., починал на 19.01.2008 г., всяка от които притежава наследствен дял - по 1/50 ид.ч. от наследството на дядо си. Синът на Т. - С. Т. С. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост .... г. на основание придобивна давност за процесния имот и го е продал на ответника Д. А. Т. с н.а. № .... г. Последният е дарил същия имот на майка си Я. Г. С. с н.а. № .... г. Тя е починала на 09.02.2015 г. и е оставила за свои наследници двамата касатори. Нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка е оспорен от ищците. От показанията на доведения от ответниците св. Д. се установява, че през 2005-2006 г. С. продавал земеделска продукция, но след това свидетеля не е купувал от него такава, а след продажбата на нивата, на Блага били предложени пари за дела й. Според показанията на св. С. – 2002-2003 г. С. обработвал имота до 2010 г., когато се разболял. След продажбата през 2013 г. Д. оградил частично имота и отглеждал по проект червеи върху половин декар от него, но преустановил тази дейност през 2015 г. Според този свидетел, на всички наследници на И. Т. били дадени пари от продажбата на имота. РС е уважил отрицателният установителен иск за 3/50 ид.ч., като е приел, че възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност като добросъвестни владелци е неоснователно, тъй като не е доказано те и праводателят им да са владели процесния имот в изискуемият се от закона пет годишен срок. Съдът е отчел близките родствени отношения на св. С. при преценка на показанията му и са кредетирани показанията на св. З., според които Д. не е обработвал имота, а само една година са отглеждани червеи, бил е ограден частично, но оградата не е подържана, а майката Я. не е работила местото. Тези показания не са в противоречие с показанията на доведените от ответниците свидетели по посочените обстоятелства. Съдът е посочил, че ответниците придобиват имота по наследство и е невъзможно да придобият имота при кратката придобивна давност. Въззивната инстанция е възприела тези изводи и е потвърди решението.. Посочила е, че от събраните доказателства не се установява С. С. да е отблъснал владението на наследниците, на които е възстановен имота и да го е завладял за себе си - да е обработвал целия имот с намерение за своене за себе си. Затова е прието, че продажбата и последващото дарение са нетранслативни. Възражението на ответниците за придобиване по давност като добросъвестни владелци е преценено като неоснователно, защото Я. Г. С. не се е позовала на кратката придобивна давност и не е изтекъл изискуемият пет годишен срок до смъртта й, а ответниците са нейни наследници и това не е основание за установяване на добросъвестно владение. Касаторите твърдят очевидна неправилност предвид приетото от съда, че наследяването не е основание за добросъвестно владение. Това е и първият поставен въпрос към основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.. В т. ІІІ от ПП-6-74 са дадени разяснения какво може да е правното основание по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС. Такива са правните актове, които представляват транслативни правни сделки, които не са нищожни, административни актове с вещноправни последици, съдебно решение по конститутивен иск, с което се прехвърлят вещни права. В доктрината и в съдебната практика е изяснено безспорно, че наследяването, което е юридическо събитие, основано на смъртта като ЮФ не е основание за добросъвестно владение. Чрез наследяване може да се предаде владение, но самото наследяване не е правен акт, на който може да се основе начало на добросъвестно владение. Наследството е основание да се присъедини към владението на наследодателя и владението на наследника, но за придобиване по давност в този случай е необходим срок от десет години, т.е. владението е обикновено. /В този смисъл виж Решение № 712 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 371/2009 г., I г. о./ По третият въпрос следва да се прави разграничение между предпоставките за присъединяване на владение на различни владелци, предвидени в чл. 82 ЗС и предпоставките за добросъвестно владение, предвидени в чл. 70, ал.1 ЗС. Съгласно чл.82 ЗС, владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. Следователно присъединяването изисква правоприемство, което може да е по наследяване. Наследяването може да е основание за присъединяване на владението по чл. 82 ЗС, но не е основание за добросъвестно владение по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС. Когато се присъединява еднородно владение /например когато и праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци/, необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл.79 ЗС за съответния вид владение: общо 10 г., когато се присъединяват недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. – когато се присъединява добросъвестно владение на праводателя и на правоприемника. Без значение е дали последващият преобретател на владението знае, че праводателя му не е собственик, защото добросъвестността се преценява към момента на придобивното основание. Когато владението е разнородно /владението на праводателя е добросъвестно, а на правоприемника е недобросъвестно /какъвто е настоящия случай/ или обратно, необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е винаги 10 г. съгласно чл.79, ал.1 от ЗС/, а не срокът, предвиден за придобиване по давност при добросъвестно владение - 5 г. съгласно чл.79, ал.2 от ЗС. / Решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр.д.№ 2246/ 2008г. ІІ г.о. на ВКС, Решение № 699 от 02.11.2010 г. по гр.д.№ 1572 от 2009 г. на ВКС, ІІ г.о. и др.. Р № 381/25.10.2010г. по гр.д.№ 37/2010г. І.гр.о., Решение № 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о./ Присъединяването на владението по чл. 82 ЗС е допустимо само при наличие на правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. В случая владението на майката на ответниците Я. Г. е било добросъвестно, защото е било установено на основание сделка /правен акт/, но наследниците й не са добросъвестни владелци, защото са получили владението на основание юридическо събитие - наследяване. Предвид разнородността на владението на Я. Г. и на наследниците й, за придобиване по давност са били необходими десет години, а до предявяване на иска този срок не е изтекъл дори да се приеме, че тя и наследниците й са владели целия процесен имот. Изводите на въззивния съд, макар и не подробно изразени, са в същия смисъл, поради което не е налице основание за допускане до касация нито на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК нито на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по първия и третия въпроси. Решението не е очевидно неправилно, а изводите са съобразени със съдебната практика, цитирана по-горе. Отговор на вторият въпрос е даден с ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, според който е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. Съдът неправилно е отдал значение на това, че Я. Г. не се е позовала на придобивна давност. Този погрешен аргумент обаче не влияе на крайния изход от спора поради това, че дори да се приеме, че са владели имота, от сделката дарение през 2013 г., от този момент до предявяване на иска през 2019 г. не е изтекъл изискуемият се от закона при присъединяване на разнородно владение десет годишен период от време. Затова и по този въпрос не се допуска касационно обжалване. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказаният с договора за правна помощ размер 500 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение