Определение № 4041 от 28.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2689/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7117/12.06.2026 г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Плевен против определение № 790 от 09.06.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 555/2026 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, с което потвърдено определение № 1881 от 23.04.2026 г., постановено по гр. д. № 1603/2026 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на молбата на ДСП - Плевен с правно основание чл. 84, ал. 3 СК за постановяване на решение за вписване на детето Б. Д. О. в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване /НЕИСПО/ по чл. 83, ал. 1 СК, водена и поддържана от Министерството на труда и социалната политика, както и в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП [населено място]. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Жалбоподателят се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че с обжалваното определение Районен съд - Плевен е преценил събраните по делото доказателства, в т.ч. и писмо от Министерството на труда и социалната политика, установяващо, че към настоящия момент Националната електронна информационна система за пълно осиновяване по чл. 83 ал. 1 СК не е създадена и не е въведена в експлоатация. В случая процедурата пред административния орган /ДСП - Плевен/ за вписването на малолетното дете Б. Д. О. в регистъра на деца за пълно осиновяване е започнала преди 31.12.2026 г. и липсва създадена Национална електронна информационна система за пълно осиновяване, в която на основание чл. 84, ал. 3 СК съдът да разпореди вписването, поради което подадената от ДСП - Плевен молба е недопустима за разглеждане. Съгласно изричната разпоредба на § 36 от ПЗР на ЗИД СК /обн. ДВ, бр. 106/2023 г., изм. ДВ, бр. 26/2025 г./, в този случай е приложима разпоредбата на чл. 84 СК в редакцията й, обн. ДВ, бр. 101/2019 г., която регламентира административен ред за разглеждането и извършването на вписването на детето в регистъра на деца за пълно осиновяване към РДСП [населено място]. Всички водени до този момент от РДСП и АСП регистри за пълно осиновяване ще бъдат заместени със създаването на НЕИСПО, с предвиден срок до 31.12.2026 г., но до въвеждането на новата НЕИСПО, процедурите за вписване на деца в регистрите за пълно осиновяване, вкл. и тези по чл. 84, ал. 3, вр. с чл. 93, ал. 3 СК, се разглеждат и извършват по действалия административен ред, при който е изключена съдебна намеса. Съгласно измененията, съдът е оправомощен да разгледа искане на директора на ДСП и да постанови вписване само в НЕИСПО по чл. 83, ал. 1 СК, която към настоящия момент все още не е въведена. Същият обаче не разполага с правомощия да извършва вписвания във водените понастоящем от РДСП регионални регистри на деца за пълно осиновяване или в тези на АСП. В § 34 от ПЗР на ЗИДСК е регламентирано, че посочените регистри свързани с процедурите по осиновяване ще продължат да се поддържат до внедряването и въвеждането в експлоатация на НЕИСПО в информационната и комуникационна среда на МТСП. Не може да са основание за друг извод разпоредби от приет по приложението на чл. 83, ал. 4 СК подзаконов нормативен акт /Наредба № РД-06-46/04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване обн., ДВ, бр. 97/2024 г., изм. с ДВ, бр. 58/2025 г./, за който е предвидено, че влиза в сила от датата на въвеждане в експлоатация на НЕИСПО. В представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани следните два правни въпроси: 1. „Кой е приложимият ред за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване при изпълнение на предпоставките на чл. 84, ал. 3 СК съобразно разпоредбата на § 36 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на СК, ако процедурата е започнала преди 31.12.2026 г.?“ и 2. „Допустимо ли е решаващият съд при наличие на искане за вписване в регистъра за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 СК по преписка започнала пред административния орган преди 31.12.2026 г. да откаже постановяване на решение в този смисъл поради липсата на създадена по силата същия нормативен акт и въведена в експлоатация Национална електронна информационна система за пълно осиновяване /НЕИСПО/, без да се съобрази с § 7 от Преходните и заключителните разпоредби към Наредба № РД-06-46 от 04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване?“. Жалбоподателят сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитите на правото. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за спиране на производството по делото. С разпореждане от 23.04.2026 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 3/2026 г. по описа ВКС, ОСГК по което предмет на разглеждане е следният правен въпрос: „Как се извършва вписването на деца за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 от СК /в сила от 22.12.2023 г./?“. В закрито заседание от 28.05.2026 г. ОСГК на ВКС уточни и прередактира поставения въпрос, както следва: „Кой е приложимият ред за вписването на деца за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 от СК /в сила от 22.12.2023 г./, ако процедурата е започнала преди 31.12.2026 г., респ. – преди създаването и въвеждането в експлоатация на НЕИСПО?“. В предметния обхват на така уточнения въпрос попадат двата процесуалноправни въпроси, поставени от жалбоподателя по настоящото дело. Поради това и тъй като по посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение, то и по настоящето дело към настоящия момент не може да бъде постановено определение по допускането или не на касационното обжалване /в този смисъл са имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към ТР № 8/2013 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК/. Ето защо, по аргумент на чл. 292 ГПК настоящото производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2026 г. по описа на ВКС, ОСГК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение