Определение № 1755 от 15.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 409/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ПСОВ-ЛЕКО КО“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Ал.Ч. против решение №418 от 14.07.2025 г., постановено по в.т.д. №295/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта, с която е отменено решение №10 от 29.01.2024 г. по т.д. №47/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, предявен от „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България” АД/ срещу „ПСОВ-ЛЕКО КО“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], за признаване за установено съществуването на вземане за сумата от 136 778.75 лева - главница, дължима по фактура №34436395/21.09.2022 г. за периода от 14.08.2022 г. до 16.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до съда по ч.гр.д. №223/2023 г. по описа на РС - Радомир /13.03.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските и вместо него признава за установено по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК съществуването на вземане на ищеца за сумата от 136 778.75 лева - главница, дължима по фактура №34436395/21.09.2022 г. за периода от 14.08.2022 г. до 16.09.2022 г., съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИКЕЕ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до съда по ч.гр.д. №223/2023 г. по описа на РС - Радомир /13.03.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и в съответната част за разноските. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно- незаконосъобразно и необосновано. Касаторът излага доводи, че въззивният съд е достигнал до неправилен извод за основателност на исковите претенции без да обсъди възраженията за извършени от служители на ищцовото дружество нарушения при проверката на 13.08.2022 г. Оспорва доводите на съда, че двете проверки- тази на 13.08.2022 г. и тази на 16.09.2022 г. са отделни и независими, респ. възраженията във връзка с първата проверка са неотносими към констатациите от втората проверка. Счита, че при съвкупна преценка на доказателствата, вкл. заключението на СТЕ се установява, че непълното отчитане на консумираната на обекта ел.енергия за процесния период се дължи на предходната интервенция при смяната на електромерите на 13.08.2022 г. Касаторът /ответник по иска/ излага доводи относно фактическия състав на чл.59 ЗЗД, като намира, че не следва да отговаря за твърдяното имуществено разместване, тъй като има категорични данни за причиняване от служители на ищеца на промяна на схемата на свързване, водещо до непълно отчитане на потребяваната ел.енергия. Оспорва и доказването на фактическия състав на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ и чл.65, ал.4 ОУ на договорите за използване на електроразпределителната мрежа. Моли да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени исковете, като претендира присъждане на разноските за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът поставя два правни въпроса, като счита, че са значими за изхода на делото: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си въведените от страните доводи и възражения като прецени всички относими за спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? Има ли задължение въззивната инстанция при отмяна на решението и аргументиране на противоположен извод – за основателност на предявения иск, да обсъди своевременно наведените правозащитни възражения на ответната страна?“ - с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение №50057/12.06.2023 г., т.д. №961/2022 г., І т.о. и др. и 2. „Умишлено или небрежно причинената промяна в правилната схема на свързване на измервателната система от служители на оператора на съответната мрежа, освобождава ли ползвателя от обективната отговорност, вследствие на процедурата по чл.50, ал.2 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия?“ – с твърдение, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото Ответникът „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен котрол, като поддържа и аргументи за правилността на обжалвания акт. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата 136 778.75 лева - главница, дължима по фактура №34436395/21.09.2022 г. за периода от 14.08.2022 г. до 16.09.2022 г., съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИКЕЕ, ведно със законната лихва от 13.03.2023 г. до окончателното плащане, въззивният съд след анализ на доказателствата по делото стига до извод, че е налице хипотезата на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ за преизчисляване на количествата електрическа енергия за процесния обект на ответното дружество за периода от 14.08.2022 г. до 16.09.2022 г. Решаващият състав приема за установено, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е осигурявало пренос по електроразпределителната мрежа на електрическа енергия и достъп до нея до мястото на доставка на процесния обект на ответника - пречиствателна станция в [населено място],[жк]; че на 16.09.2022 г. от двама служители на ищцовото дружество, в присъствие на свидетел от Федерация на потребителите и служител на МВР, е извършена проверка на средствата за търговско измерване /електромер с фабричен номер 62073770/ на обекта /абонатен номер 22500009/, за резултатите от която е съставен констативен протокол №2002316/16.09.2022 г., като е установена промяна в схемата на свързване чрез поставен извън ел.таблото шунт от меден проводник между трите вторични вериги на токови измервателни трансформатори. Съдът, с оглед заключението на СТЕ, приема за доказано, че по този начин е променена правилната схема на свързване на измервателната система, което е довело до частично измерване на консумираната ел. енергия, като на 20.09.2022 г. ищецът е съставил на основание чл.50, ал.2 ПИКЕЕ справка за преизчислени количества електрическа енергия за периода от 14.08.2022 г. до 16.09.2022 г. Преизчисляването е на база половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, чрез които обекта е свързан към електроразпределителната мрежа и възлизат общо на 235 559 кWh на стойност 136 778.75 лева. За тази сума ищецът е издал процесната фактура №3436395 от 21.09.2022 г. След анализ на събраните доказателства, вкл. заключението на СТЕ и свидетелските показания, въззивният съд намира, че приложими за процесните правоотношения са ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г./, като в чл.50 е предвидена възможност за извършване на корекции на сметките на абонатите за потребена ел.енергия за минал период при констатирани отклонения в точността на измерването на количеството доставяна от дружеството и потребена от абонатите ел.енергия. В настоящия случай е налице хипотезата на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ - при извършена на 16.09.2022 г. проверка на измервателната система е установена промяна на схемата на свързване, водеща до непълно отчитане на потребяваната на обекта електрическа енергия /товаровият трафик за месеците юли, август и септември 2022 г. е с драстично по-малко потребление според отчета на процесния електромер/. Съдът отхвърля като неоснователно възражението на ответника относно съставянето и връчването на констативния протокол от проверката. Акцентира, че протоколът е съставен от оператора на електроразпределителната мрежа; че поради отказ да бъде подписан от представител на ответника, е подписан съгласно изискванията на чл.49, ал.3 ПИКЕЕ - от двама свидетели /лице от Федерацията на потребителите и полицай от РУ на МВР Р./, в чието присъствие са установени изложените в документа обстоятелства; че липсата на доказателства за връчването му не се отразява на неговата валидност, тъй като в качеството си на ответник ползвателят има възможност в рамките на съдебното производство да изложи всичките си възражения. По отношение на твърденията на ответника, че промяната в схемата на свързване на електромера е направена от служители на ищцовото дружество при предишна проверка и смяна на електромера на 13.08.2022 г., решаващият състав приема, че на посочената дата двама служители на ищеца, в присъствието на двама свидетели, са извършили проверка на електромер с фабричен номер 62024657 в разпределителната станция на процесния обект на ответника, който е бил демонтиран за метрологична експертиза и подменен с друг по БДС с фабричен номер 6207370 /като последните две цифри са били пропуснати в констативния протокол поради техническа грешка/. Приема също така, че от заключението на СТЕ се установява, че в периода от 10.00 ч. на 13.08.2022 г. до 16.09.2022 г. процесният електромер е измервал непълно консумираната електрическа енергия, като шунтът, който препятства реалното измерване, е започнал да пречи на 13.08.2022 г.; че шунтиране на вторичните вериги на токовите измервателни трансформатори е задължителен стандартен метод за обезопасяване при смяна на електромер, но описаната в процесния протокол промяна в правилната схема на свързване на измервателната система не е еквивалентна с използваната от персонала на електроразпределителните дружества схема на обезопасяване при работа на електромери; че описаната интервенция може да се осъществи без да се изключва напрежението в уредба „средно напрежение“. Решаващият състав намира възражението за намеса на служители на ищцовото дружество при промяна в схемата на свързване на процесния електомер за неоснователно. На първо място, счита, че доколкото протоколът от 13.08.2022 г. има за предмет друга проверка на ответника, която няма връзка с проверката по съставения на 16.09.2022 г. протокол, възраженията относно реда, по който е проведена тази проверка са неотносими към спора по делото. На второ място, излага подробни аргументи, че процедурата по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена електрическата енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточно измерване и реално потребената електрическа енергия. Подчертава, че е налице трайна съдебна практика, че правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. С оглед изложеното, съдът стига до извод, че в настоящата хипотеза е ирелевантно кой точно и кога е поставил процесния шунт, чрез който е променена правилната схема на свързване на измервателната система, тъй като от значение е само фактът на непълно отчитане на потребявана на обекта ел. енергия. Намира, че предявеният иск главен иск за сумата от 136 778.75 лева е основателен и следва да бъде уважен, а решението на първоинстанционния съд в тази част да бъде отменено. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Първият процесуалноправен въпрос - за задълженията на въззивния съд да се произнесе след анализ на относимите доказателства и изясняване на спора от фактическа страна, като обсъди наведените в жалбата обстоятелства и направените от страните доводи и възражения, не може да обоснове допускане на решението до касационен контрол. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени освен в цитираната от касаторите съдебна практика, така и в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че въззивният съд следва да изложи собствени мотиви, като дължи преценка на правнорелевантните факти след анализ на доказателствата, както и произнасяне по своевременно заявените възражения и доводи на страните. В случая въззивният съд е изложил мотиви, като е посочил въз основа на кои доказателства кои релевантни факти счита за установени и кои не. Формирани са изводи относно доводите и възраженията на страните, поддържани и във въззивното производство, вкл. относно изложените от ответника твърдения за допуснати пропуски при съставяне на констативните протоколи от извършените проверки, липсата на връчване на констативния протокол от втората проверка, нарушения на служителите на ответното дружество при проверката и смяна на електромера на 13.08.2022 г. Решаващият състав не е игнорирал нито едно от доказателствата по делото, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза и свидетелските показания. Обстоятелството, че съдът е счел, че разпоредбата на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена електрическата енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточно измерване и реално потребената електрическа енергия, както и на чие поведение или друга причина се дължи промяната в правилната схема на свързване на измервателната система, не означава, че не е обсъдил възраженията на ответника. Изложените от касатора доводи представляват по същество оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите му, които не подлежат на обсъждане в настоящия етап на производството, като несъгласието му с фактическите констатации и правни изводи на съда не е основание за допускане на решението до касационен контрол Поставеният от касатора материалноправен въпрос отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за основателност на исковата претенция с правно основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИКЕЕ за плащане на преизчислена цена на потребена ел.енергия за минал период при констатирано отклонение в точността на измерването на количеството доставяна от дружеството и потребена от абоната ел.енергия. По отношение на поставения въпрос не е обоснована допълнителната предпоставка за допускане до касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаторът излага само оплаквания за неправилността на въззивното решение, но не обосновава значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са изложени доводи за необходимостта от тълкуване на конкретни правни норми, които са непълни, неясни или противоречиви, нито е обоснована нуждата от промяна на създадената съдебна практика поради неточно тълкуване на закона или за нейното осъвременяване поради настъпило изменение в законодателството или обществените условия. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд