Определение № 114 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4014/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, представлявано от прокуриста П. П., срещу въззивно решение № 260031/09.10.2020 г., постановено от Добрички окръжен съд по въззивно гр.д. № 455/2020 г. Касаторът излага доводи за нищожност и недопустимост на въззивното решение, както и за неправилност. Насрещната страна Д. С. В., чрез адвокат Ю. О., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Добрички окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Добрички районен съд, осъдил “Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД /ВиК/ да заплати на Д. С. В., на осн. чл. 49 ЗЗД, сумата от 12 600 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на авария на улична канализационна тръба на 17.12.2018 г. и 29.12.2018 г., ведно със законна лихва от 07.01.2019 г. до окончателното издължаване. Осъдил ответника да заплати на ищеца сторените съдебноделоводни разноски по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Д. С. В. е собственик на дворно място с построена в него двуетажна къща, находящи се в [населено място], [улица]. Приел за установено, че през месец декември 2018 г. след полагане на водопроводи в рамките на проекта за обновяване на водния цикъл е била разкрита канализационна авария. В резултат на аварията е налице разливане на фекални води по улицата, на която се намира имотът на В., който бил наводненн. От изтеклите канализационни води, се е свлякла почва от стените на изкопа и са запушили канализационната тръба. От това запушване водите са започнали да се връщат обратно и да пълнят шахтата. От там водата си е намерила път по наклона и е избила в имота на ищцата. Констатирано е частично преминаване на водопроводна тръба през ревизионната шахта в резултат на разрушаване на шахтата. В резултат на наводнението в целия приземен етаж са настъпили поражения - всички помещения са били с дебел слой тиня и наноси. Тиня и фекални води са придошли от улицата под ивичните основи на сградата и са избили в едното помещение на приземния етаж и преминавайки през целия етаж са се оттичали в двора и оттам в съседния имот. Разрушена е подовата настилка на целия приземен етаж. Мазилката по стените е прогизнала и подпухнала на височина над 1 метър. Унищожена е цялата налична домакинска ел. техника, като и мебели – рафтове, маси, стелажи. За отстраняване на щетите е необходим ремонт за възстановяване на подовите настилки, мазилки и подмяна на всички врати, както и за отстраняване на конструктивни поражения в основите на сградата. Съдът приел, че са нужни 12 600 лв. за отстраняване на нанесените щети в имота, вкл. стойността на унищожените напълно ел. уреди и оборудване. Установено е, че авариралите тръби са постановени през 60-те години на миналия век и не са били подменяни или основно ремонтирани до този момент. Съдът изяснил, че съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, по правило водностопанските системи и съоръжения на територията на общината са публична общинска собственост, но същевременно законът установява монопол за извършване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и за предоставяне на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане - чл. 199 от Закона за водите. Съгласно чл. 126 ЗВ лицата, които осъществяват експлоатацията на канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения, са длъжни да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да осигуряват непрекъснато нормалната им експлоатация. Съгласно договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между Асоциацията по Водоснабдяване и Канализация, член на която е и [община] и ВиК дружеството, асоциацията е възложила на оператора да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи, намиращи се в обособената територия, като от името на асоциацията и всеки един от членовете й, включително и [община], упражнява всичките им права, като собственици на активите. ВиК Добрич отговаря за подмяната, поддръжката и ремонта на водопроводите, като в случая, въпреки наличните преди инцидента данни, не е предприел нужните действия за подмяна на старите тръби, да поддържа в изправно състояние на вече изградения водопровод. Касае се за противоправно поведение на служители на ответното дружество. Спрямо ищцата е налице противоправно бездействие на служители на ответника, от което са й причинени вреди. Отговорността е на дружеството и тя е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД. Изложението към касационната жалба няма съдържание на такова – в него накратко се повтарят оплакванията на страната – че въззивното решение е нищожно, че е недопустимо, защото съдът потвърдил недопустимо решение на първоинстанционния съд, който се бил произнесъл не по иска, с който е сезиран. Правни въпроси няма, нито някаква обосновка относно допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК. Твърди още, че въззивното решение било очевидно неправилно, защото противоречи на действителното правно положение, при което съдът те сгрешил при установяването на фактическата обстановка и приложената материалноправна норма. В касационната жалба твърди, че „по отношение на правния въпрос относно разграничаването на отговорността по чл. 45 и чл. 50 ЗЗД е налице задължителна съдебна практика, която не е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение“ – ППВС № 17/1963 г., според което в хипотезата на чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД увреждането е резултат на виновно поведение на дееца – допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, докато отговорността по чл. 50 ЗЗД е за вреди, настъпили поради свойствата на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. В касационната жалба е посочено още и решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, II т.о., в което била възприета практиката на ВКС по т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по ТД № 1/20001 г. на ОСГК на ВКС, според която мотивите към въззивното решение трябва да отразяват решаващата по делото дейност на въззивната инстанция. Пак в касационната жалба е цитирано и решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 7611/2010 г. на ВКС, IV г.о., в което е прието, че съдът, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; да обсъди в мотивите доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени а други за неосъществили се, като обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Ако се приеме, че касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите за съдържанието на мотивите на въззивното решение и по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, както и за това дали може да се ангажира отговорност по чл. 49 ЗЗД, когато вредата е резултат от свойствата на вещта, а не от поведението на служители, то те имат отношение към предмета на спора, но въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с посочената съдебна практика, а напротив, в пълно съответствие с нея. Въззивният съд сам е установил релевантните по делото факти и обстоятелства, като сам е анализирал всички релевантни доказателства и е изложил ясни, точни и логични изводи, непротиворечащи на опитните правила и науката. Въззивният съд е обсъдил всички относими доводи и възражения на страните, правилно е очертал предмета на спора, като е изходил от фактическите твърдения, петитум и насрещни страни по исковата молба. Установил е виновно поведение на служители на ответника, сега касатор, изразяващо се в неподдържането на съществуващата канализация, съответно това, че те не са предприели адекватни, своевременни действия по подмяна на старата канализация. Увреждането е не от свойствата на вещта (канализацията), това че е стара и износена налага предприемане на дължимите действия за подмяната и поддържането й, които именно не са предприети, което съставлява виновно бездействие. Оплакването за нищожност и недопустимост на въззивното решение също не налага съдът служебно по чл. 280, ал. 2 ГПК да допусне касационно обжалване. Ако съдебният акт не е подписан, той не е все още изготвен, а не е нищожен – както е изяснено в ТР № 1/2011 г. на ОСГТК, неподписаният акт е проект за решение. Друг е въпросът, че в случая въззивното решение е подписано от тримата членове на съдебния състав, а страните са получили преписи, без подписите на съдиите. Не е недопустимо и решение, което е постановено при грешна правна квалификация, ако съдът е разгледал именно заявените от ищеца в исковата молба правопораждащи юридически факти, произнесъл се е точно по искането му и спрямо насрещните страни по исковата молба. В случая искът е по чл. 49 ЗЗД. Първостепенният съд грешно го е квалифицирал по чл. 50 ЗЗД, но е разгледал именно спора, с който е сезиран, което значи, че решението не може да бъде недопустимо поради произнасяне по нещо различно. Въззивният съд също се е произнесъл в рамките на очертания от ищеца с исковата молба предмет на иска, като е изправил материалноправната квалификация. Няма основания да се приеме, че въззивното решение е очевидно неправилно. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 600 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът