Определение № 733 от 03.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. А. Т.,чрез пълномощника й адв.И. Б. срещу решение № 527/ 21.11.2013 г. по гр.д.№ 836/ 2013 г. на окръжен съд-П.. Ответникът по касационната жалба Я. И. И. не взема становище по нея. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 114/ 26.07.2013 г. по гр.д.№ 127/ 2013 г. на районен съд-П. изцяло и вместо това е постановил, че упражняването на родителските права върху детето И. Я. И., на 4 години, се предоставя на ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство и се определя и местоживеенето му при него. На касаторката е определен режим на лични отношения всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, един месец през лятото и по един ден на Коледните,Новогодишните и В. празници .Тя е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на сумата 80 лв. от влизане на решението в сила, като претенцията до пълния размер от 120 лв. е отхвърлена.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че родителите са разделени от 2012 г. и че между тях е съществувало споразумение за отглеждането на детето поотделно от всеки един за определен период от време, като се редуват.От началото на 2013 г. за него се грижи бащата, с помощта на негови близки, то посещава детска градина, гледано е добре, което се сочи и от баба му по майчина линия,разпитана като свидетел, говори добре за възрастта си, спокойно е и е общително. От социалния доклад се установява,че бащата има по-добро образование, работил е през 2012 г. по трудов договор, а в момента подпомага търговската дейност на своята майка, има среден месечен доход от 700-800 лв. Касаторката е регистрирана като безработна, работи сезонна работа. Тя споделила пред социалния работник,че е виждала през този период 3-4 пъти детето и то е спало при нея една нощ.Не е заявила да има затруднения да го вижда, не е давала и средства за издръжката му. Детето изразявало желание да бъде и с двамата си родители.Въз основа на тези факти въззивният съд е направил извод, че бащата му осигурява нормални материални условия за живот, полага добри грижи за него, подкрепен от близките си, то се е адаптирало,без това да е станало против волята на майката. Приел е, че е в интерес на момчето, въпреки ниската възраст да се отглежда от бащата .Направил е извод,че следва да се запази съществуващото положение, което носи сигурност и стабилност за детето и промяната му ще е неоправдана.Определил е обичаен режим на лични отношения и издръжка в минимален размер,съобразно разпоредбата на чл.142 СК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Счита, че по делото е направена преценка на нормата на чл.127 СК относно упражняването на родителските права, в противоречие с ППВС № 1/ 1974 г.,според което майката е по-подходящият родител за отглеждане и възпитание на децата, когато са в по-ниска възраст.Намира, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд кредитирал неоснователно и безкритично твърденията на ищеца.Същевременно не е съобразил безспорно установените й качества на майка и че бащата не е доказал, че има възможност да се грижи за детето.Във връзка с родителските качества на всеки един изтъква, че е завела детето в дома на бащата в изпълнение на споразумението с него и че от тогава той не й позволява да го вижда, че й е нанасял побои, че няма материални възможности и собствено жилище, че разчита на издръжката, трудовата му заетост е епизодична, че не може самостоятелно да изпълнява родителските си задължения. ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира,че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК, за да се обоснове допускането на касационно обжалване на атакуваното решение, касаторът следва докаже наличието на общо и допълнително основание за това. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславил правните изводи на въззивния съд по предмета на делото,намерили израз в неговите решаващи мотиви. В случая такъв не е формулиран. К. съд не може да изведе този въпрос въз основа на оплакванията и твърденията на касаторката, тъй като би нарушил диспозитивното начало.По своя характер те се квалифицират по чл. 281 т.3 ГПК и могат да бъдат предмет на разглеждане в производство по чл. 290 ГПК,след селектиране на касационната жалба.Касаторката не ги е отграничила категорично от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК,които се разглеждат в настоящото производство. Необосноваването на общо основание не позволява обосноваването и на допълнителното основание за допускането на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,