Определение № 19 от 10.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4100/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Стара З., представлявано от изпълнителния директор Г. Х., чрез юрисконсулт М. П., против въззивното решение № 70 от 12 февруари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 1006 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2013 г., с което е потвърдено решение № 83 от 23 май 2012 г., постановено по гр.д. № 597 по описа на районния съд в гр. Раднево за 2011 г. за отмяна на заповед на изпълнителния директор на дружеството за прекратяване на трудовото правоотношение със С. И. Т. от [населено място] и за възстановяване на Т. на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъденото в полза на Т. обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 29 юли – 21 септември 2011 г. в размер на 2708,38 лева, дадено в решение № 747 от 27 ноември 2011 г. по същото първоинстанционно гражданско дело. В касационната жалба се сочи допуснато нарушение на материалния закон от страна на съда – неправилно е била оценена валидността на даденото от синдиката предварително съгласие за съкращаване в щата, като се поддържа, че пред трети лица само председателят на синдикалната секция е упълномощен да представлява органа, в т.ч. и да подписва кореспонденция, и неправилно в това отношение са интерпретирани свидетелски показания. Като неправилен е посочен и изводът на съда, че даденото съгласие е с неясно съдържание и е дадено във връзка с друго деяние на служителя, след изричното посочване в писмото на основанието, във връзка с което е дадено съгласието. Заявява се, че по прекратяването на трудовото правоотношение са предприети необходимите законосъобразни действия. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса може ли да се приеме за валидно дадено предварително съгласие от съответния синдикален орган съобразно ал. 333, ал. 4 КТ, ако същото е подписано еднолично от председателя на синдикалната организация (сочат се решения на ВКС по чл. 290 ГПК). Ответникът С. И. Т. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ц. В., в отговор на касационната жалба сочи доводи за неоснователността й. Срещу същото въззивно решение, но в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение над уважения размер от 2708,38 лева до претендирания такъв от 9025,38 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата за периода 20 юли 2011 г. – 29 февруари 2012 г., е постъпила касационна жалба от С. И. Т. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Ц. В.. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, тъй като още с исковата молба е поискано заплащане на обезщетение от датата на уволнението до постъпването на исковата молба, с допълнителна молба е посочен размер на обезщетението за посочения период, а с друга писмена молба е поискано увеличение на размера на претенцията от 3300 лева на 9025,38 лева за шест месеца, като изрично е посочено оставането на ищеца без работата в продължение на шест месеца, като съдът неправилно е приел, че е посочено бланково изявление. Сочи се, че съдилищата не са се произнесли по искането за присъждане на законна лихва. В две изложения на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се преповтарят съображенията, изложени в касационната жалба, като във второто се допълва, че оставането без работа за шестмесечния период е настъпило за ищеца в хода на производството пред първата инстанция. Отговор на дружеството по тази касационна жалба не се представя. К. жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема даденото съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца за дадено от председателя на синдикалната организация, и че то е с неясно съдържание и не изхожда от надлежния орган – съответната синдикална организация. За да достигне до това заключение съдът при обсъждане на свидетелските показания на председателя на синдикалната организация заключава, че съгласието е дадено във връзка с друго деяние на ищеца, а не по повод извършеното съкращение в щата. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение е приет за основателен и доказан до размера, съответен на претендирания в исковата молба период. Като неоснователно е оценено оплакването за присъждане на обезщетение само за два месеца, предвид изричното посочване на съответния период от ищеца, а при искането за увеличаване на размера на обезщетението, претендираният период не е променен. К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби. Работодателят поддържа, че ВКС следва да даде отговор по проблема валидно ли е съгласието на синдикалния орган, ако е съобщено на работодателя в документ, подписан само от председателя на синдикалната секция. Макар този въпрос да е относим към мотивите на съда, работодателят е пропуснал да постави правен въпрос по втория, сам по себе си обуславящ крайни извод за липса на дадено съгласие, мотив на въззивния съд – че съгласието на синдикалния орган е дадено във връзка с друга хипотеза, а не поради предприетата процедура по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Въпрос, свързан с този извод, или с тълкуването на свидетелските показания в тази връзка, не е поставен, а както е разяснено в задължителната съдебна практика (ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1), липсата на правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд води до недопускане на касационното обжалване. Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване и по касационната жалба на Т.. Съгласно посоченото по-горе тълкувателно решение, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд не може да извлече правния въпрос от изложението към касационната жалба или от самата касационна жалба, а може само да го уточни и конкретизира, като тази възможност е налице в случай, че правен въпрос е формулиран, или ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалвания съдебен акт, какъвто настоящият случай не е. Представянето на съдебна практика също не може да преодолее липсата на общото основание за допускане на касационното обжалване. Ето защо, независимо от интереса на касатора касационното обжалване да бъде допуснато, липсата на поставен правен въпрос препятства тази възможност. На последно място, на оплакването на касатора Т. за липса на произнасяне от страна на съда по претенцията му за лихва върху обезщетението за оставане без работа поради незаконното уволнение, не може да бъде отговорено чрез допускане на касационното обжалване. Правата си касаторът следва да реализира по друг процесуален ред. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение