Определение № 1182 от 15.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2074/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД обжалва Решение № 376/10.06.2024 г. по в.т.д. № 131/2024 г. на АС-София, с което е потвърдено Решение № 465/06.04.2023 г. по т.д. № 835/2021 г. за частично уважаване на предявения от „СЪРБИЯНКА“ ЕООД срещу касатора отрицателен установителен иск за парично вземане. Заявени са касационни основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 ГПК. Касаторът поддържа неправилност поради съществено процесуално нарушение (недопускане на поискана нова експертиза при наличие на разногласие между вече приетите заключения) и поради формиране на необоснован с оглед доказателствата и правилата на формалната логика извод за пропусквателната способност на установените в обекта на ищеца проводници, във връзка с които е извършено преизчисление на дължимата цена за електроенергия. При тези съображения касаторът счита, че касационно обжалване следва да се допусне поради очевидната неправилност на обжалвания акт. Ответникът „СЪРБИЯНКА“ ЕООД заявява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение не е постановено в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Излага и становище за неоснователност на жалбата по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „СЪРБИЯНКА“ ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК за установяване недължимост на сумата от 28 236,47 лв., претендирана от касатора като цена на консумирана електроенергия съгласно фактура № [ЕГН]/22.02.2021 г., преизчислена на основание чл. 50, ал. 2 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия (ПИККЕ) въз основа на констативен протокол от 30.12.2020 г. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен частично (до сумата от 6843 лв.), въззивният съд е възприел вече установената фактическа обстановка, а именно: ищецът е купувач на електрическа енергия за стопански обект (цех за производство на кори за баница), а ответникът – лицензиран оператор на електроразпределителна мрежа, овластен съгласно чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ да получава преизчислена цена в хипотези на ползване на електроенергия в нарушение на правилата за отчитането й; на 30.12.2020 г. в горепосочения обект е извършена проверка, при която са установени четири проводника (три фазови и един нулев), свързани към трансформатор под напрежение, находящ се в трафопост в сградата на цеха, които преминават в съседно помещение през отвори в стената; чрез гореописаното свързване е внесена промяна на схемата, създаваща възможност за ползване на електроенергия без отчитането й по смисъла на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ. От тези факти съдът е формирал правен извод за наличие на основание за преизчисляване на дължимата електроенергия, като е потвърдил правилността на извършеното от първоинстанционния съд позоваване на повторната техническа експертиза, съгласно която цената, дължима според установената в ПИККЕ преизчислителна формула, не трябва да се определя от мощността на трансформатора, както е сторил ответникът, а според пропусквателната способност на проводниците. По въведеното от ответника възражение, че в този случай трябва да се отчете пропускливостта на четири проводника, колкото са установени в обекта, въззивният съд е допълнил, че се касае за трифазен ток и трите кабела провеждат ток само във верига, а нулевият проводник не провежда такъв. От тези данни не се установява очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Същата би била налице, ако решението е постановено при тежко и видимо от самия акт, съответно от мотивите към него, нарушение на материалния или процесуалния закон или на правилата на формалната логика, чието установяване е възможно без извършване на анализ на събраните доказателства (например прилагане на отменен закон или прилагане на закон в противоположния му смисъл, нарушаване на основни съдопроизводствени принципи или формиране на изводи в явно противоречие с логическите правила). В случая касаторът аргументира очевидната неправилност с доводи, чиято преценка изисква специални неюридически знания от областта на техниката (относно пропусквателната способност на проводниците и в частност – относно тази пропусквателна способност, която следва да участва във формулата за изчисление на корекцията по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ), а това изключва очевидността им според разтълкувания по-горе смисъл. Че изведеният от въззивния съд фактически извод относно релевантната пропусквателна способност не е в очевидно нарушение на правилата на формалната логика, се подкрепя и от факта, че самият касатор обосновава неправилността му с данни, които твърди да е получил от специалисти (свои служители), както и е направил искане за изслушване на нова техническа експертиза с цел опровергаването му. Ето защо не следва да бъде допускано касационно обжалване на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Същевременно не са формулирани основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и такива не могат да бъдат изведени служебно от съда, включително по касационния довод за допуснато процесуално нарушение при отхвърляне на искането за изслушване на ново заключение на техническа експертиза. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,