Определение № 170 от 28.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 142/2012 г.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 450 от 12.12.2011 г. по в.гр.д.№ 1009/2011 г. на Великотърновския окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решението на Свищовския районен съд № 60 от 19.05.2011 г. по гр.д.№ 868/2010 г. в осъдителната му част по предявения от В. А. А. иск срещу касатора по чл.79 във вр. с чл.286 ЗЗД за сумата 4 894.20 лв., представляваща възнаграждение на член на надзорния съвет на ответното дружество за периода м.октомври 2007 г. м.декември 2008 г., като отменил решението в отхвърлителната му част за главница и за част от лихвите като погасени по давност, като вместо него постановил друго, с което присъдил на ищцата главница в размер на 1 816.50 лв. и обезщетение за забава в размер на 736.87 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради което се иска касирането му, а допустимостта на касационния контрол е обоснована с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответната страна В. А. А. оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, подробно изложени в писмения отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК / ДВ бр. 100/21.12.2010 г./, от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. - за търговски дела. Претендираното вземане произтича от мандатно правоотношение, възникнало по чл. 242, ал. 6, вр. ал. 2 ТЗ. Извършваната дейност по договора за мандат е по повод на дружествените работи, като в отношенията между страните се прилагат норми на търговското право. Делото е търговско с цена на исковите претенции под 10000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения следва да се приеме, че подадената касационна жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение