Определение № 436 от 08.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2015 г.

ВКС08.07.2016 г.докладчик Маргарита Соколова

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 836 от 22.12.2014 г. по в. гр. д. № 1166/2014 г. на Пловдивския апелативен съд. Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 525.39 /петстотин двадесет и пет лв. и 39 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната. При изпълнение на указанията в срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място], срещу въззивното решение № 836 от 22.12.2014 г. по в. гр. д. № 1166/2014 г. на Пловдивския апелативен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК. Ответникът по касация Общината [населено място] поддържа становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Производството по делото е било спряно на основание чл. 292 вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК и след приемане на тълкувателно решение № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС е възобновено с определение № 91 от 04.04.2016 г. При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното: С обжалваното въззивно решение, след частична отмяна на решение № 1560 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 1152/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, е отхвърлен предявен от касатора иск за ревандикация на два недвижим имота, находящи се в [населено място]: първият с площ 7 800 кв. м. - реална част от ПИ с идентификатор № 00702.528.076, целият с площ 20 371 кв. м., с граници на реалната част по т.т. 8, 12, 11, 20, 9, 8 на скица № 5 /л. 81 от първоинстанционното дело/, и вторият с площ 120 кв. м. - реална част от ПИ с идентификатор № 00702.528.020, целият от 1 160 кв. м., при граници на реалната част по т.т. 21, 22 и 23 на същата скица - неразделна част от съдебното решение. Въззивният съд приел, че за да се придобие право на собственост от търговско дружество с държавно имущество по чл. 17а ЗППДОбП /отм./, следва да са налице предпоставките: собственост на държавата по отношение на конкретно имущество, предоставяне на имуществото за стопанисване и управление на държавно предприятие, преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е включено в капитала на дружеството и спрямо него да не е предвидено нещо друго в акта за преобразуване. В тежест на ищеца е да установи положителната предпоставка - включване на имота в баланса на ищцовото дружество. В разглеждания случай се твърди, че спорните имоти са образувани от УПИ І - СП „Б.” от кв. 3 по ПЗ „Север”, с площ 52 000 кв. м. Имотът според заключението на вещото лице М. М. не е заприходен в баланса на дружеството към момента на преобразуването му, нито в по-късен момент, включително и при приватизиране на дружеството през 2007 г. При липса на тази предпоставка, визирана в чл. 17а ЗППДОбП /отм./, въззивният съд стигнал до извода за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси: 1. кои са елементите на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП /отм./; 2. чия е доказателствената /тежест/ да се установи положителната предпоставка за придобиване правото на собственост по чл. 17а ЗППДОбП /отм./ - в баланса на ищцовото дружество да е включен процесният имот; 3. включването в баланса на дружеството на имущество, предоставено за стопанисване и управление, предпоставка ли е за придобиване на правото на собственост и същата визирана ли е в чл. 17а ЗППДОбП /отм./; 4. с какви доказателствени средства следва да се установят предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ и чия е доказателствената тежест; 5. каква е доказателствената сила на акта за държавна и общинска собственост. С оглед приетото от въззивния съд, налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения трети въпрос, предвид разрешението, дадено с ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Според т. 2Г, за да се приложи нормата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./, не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. По останалите въпроси, поставени от касатора, съставът на касационната инстанция ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

Цитирани разпоредби

9