Определение № 1251 от 10.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4509/2015 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№7068/22.6.2015 г., подадена от адв. Л. Б. – процесуален представител на ответницата по исковата молба В. М. И. от [населено място], [община], област Р., против въззивно решение №219/13.5.2015 г. по гр.д.№174/2015 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о. С обжалваното решение е отменено решение _142/28.11.2014 г. по гр.д.№339/2014 г. по описа на Беленския районен съд, първи граждански състав, в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата П. и В., на майката В. И., определено е местоживеенето им при нея, както и е определен режим на лични отношения на бащата Р. Р. с децата, и той е осъден да заплаща месечна издръжка на основание чл.143, ал.2 СК, и вместо това е отхвърлен иска на В. И. против Р. Р. по чл.127, ал.2 СК, определено е местоживеенето на децата при тяхната баба по бащина линия – Н. А. Т. в [населено място], определени за режимите на лични отношения на бащата и майката с децата. Със същото решение е потвърдено решението на районния съд в останалата част. За да постанови решението си въззивната инстанция е приела, че съгласно разпоредбата на чл.59, ал.7 СК, когато интересите на децата налагат това, съдът да постанови те да живеят при тяхната баба, с нейно съгласие, като в случая най-подходящо за децата, предвид силната емоционална връзка, изградена между тях и баба им по бащина линия, е тяхното местоживеене да се определи при нея. Изводът е обоснован с показанията на самата баба и социалният доклад, изготвен от служител на ДСП – Д. м., както и решение №332/19.5.2014 г. по гр.д.№3697/2013 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя въпрос за недопустимост на обжалвания съдебен акт като се твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по първоначално предявения иск.. Освен това се сочат и 7 конкретни въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касация Р. Р. Р. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че касационната жалба е подадена в законния срок. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.269, изречение първо, хипотеза втора ГПК и приетото с т.1, изречение трето, in fine, от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, както и императивната норма на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето, както и на основание чл.269, изречение първо, in fine ГПК. На касационната жалбоподателка следва да бъде указано да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 40 лева в седмичен срок от получаване на настоящото определение, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,