Определение № 156 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 42/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по искане на Б. И. Х. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 536 от 29.09.2012 г. по гр.д.№ 159/ 2012 г. С него е обезсилено решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 4961/ 2011 г. и е прекратено производството по предявения от касатора против В. С. Х. иск за развод. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига процесуалноправния въпрос продължителното отсъствие от страната явява ли се уважителна причина за неявяване в съдебно заседание на ищеца по иск за развод. Касаторът сочи, че по този въпрос има противоречива практика и моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответницата В. С. Х. оспорва жалбата като твърди, че касаторът не е формулирал никакви непреодолими причини за неявяване в съдебно заседание при разглеждането на спора от инстанциите по същество. Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване - за основателно. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение като е приел, че ищецът не се е явил без уважителни причини в съдебно заседание и поради това делото е разгледано в нарушение на чл.321 ал.1 изр.2 ГПК. Обстоятелството, че ищецът има обичайно местопребиваване в Италия, не е отчетено като уважителна причина за неявяване. При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос обуславя въззивното решение, а освен това, видно от представената съдебна практика, се разрешава противоречиво от съдилищата. Налице са основанията по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и Върховният касационен съд