Определение № 44 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 35/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат с Определение №1207/24.03.2026 год. по адм. дело №3860/2025 год. на Районен съд - Сливен спор за подсъдност. Развити са доводи, че делото следва да бъде разгледано от Административен съд - Сливен, доколкото в случая, предявения от ищцата Л. П. Б. иск е с правно основание чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНС), с оглед твърденията в исковата молба, че причинените увреждания са от началника на Затвора в [населено място]. В съответствие с тези доводи е постановено определение, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено на смесен състав по чл. 135, ал. 5 от АПК за определяне на подсъдността. За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема за установено следното: С искова молба от 09.05.2025г. Л. П. Б. – изтърпяваща наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място] е сезирала Административен съд – Сливен с иск с правно основание чл.71 вр. чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Като фактически обстоятелства е заявено твърдение за осъществена дискриминация, изразяваща се в тормоз чрез издаване на предложения и заповеди за настаняване за лечение в лоши неблагоприятни условия с цел не адекватно лечение, а накърняване на човешкото достойнство, създаване на враждебна, принизяваща, унизителна и застрашителна среда. Формулирано е искане да бъде установено незаконосъобразно бездействие на началника и администрацията на затвора и същите да бъдат осъдени да преустановят нарушението, да възстановят положението преди нарушението, както и да се въздържат за в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Предявена е и претенция за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 30 000 лева. По повод така депозираната искова молба, в Административен съд – Сливен е образувано адм.д. дело №258/2025 год. по описа на съда. С Определение №914/12.05.2025год., съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Сливен. Позовал се е на Тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 год. по т.д. № 1/2016 год. на ОСГК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, според което споровете за подсъдност на делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр са подсъдни на районните съдилища. Във връзка с горното, в Районен съд – Сливен е образувано гр. дело №2619/2025 год. по описа на съда. С допълнение към исковата молба пред районния съд ищцата е посочила, че е неравно третирана спрямо други пациенти със същите заболявания, както и че е налице по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица изтърпяващи наказания в Затвора в [населено място], чийто имена са посочени в уточнението. С Разпореждане №6166/15.05.2025г., с оглед цената на иска делото е изпратено на Окръжен съд – Силен по подсъдност. С Определение №373/10.06.2025г. постановено по гр.д. №197/2025г. по описа на Окръжен съд – Сливен е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд - Сливен, като спора е разрешен с Определение №306/08.07.2025г., постановено по гр.д.№212/2025г. по описа на Апелативен съд – Бургас, и е прието, че компетентен да разгледа предявените от Б. искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗдискр е Сливенския районен съд. Районен съд – Сливен не е приел за разглеждане исковата претенция, прекратил е производството по делото и е изпратил същото на смесен състав по чл. 135, ал. 5 от АПК за определяне подсъдността на делото. При така установените фактически обстоятелства, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема следното: В разпоредбата на чл. 135 от АПК е указано, че всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. 3, 4 или 5, за определяне на подсъдността. Когато съдът, на който делото е изпратено по реда на ал. 2, намери, че то е подсъдно на трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал. 3, 4 или 5 в зависимост от положението на третия съд. При определяне на родово компетентния съд следва да се отчете характера и правното основание на заявената искова претенция. Както се посочи по-горе, с първоначалната искова молба, както и с допълнението от 23.05.2025г., ищцата Л. Б. е формулирала искане да се образува съдебно производство, като съдът следва да: 1) установи извършена спрямо нея дискриминация от страна на началника на Затвора в [населено място] и администрацията на Затвора; 2) осъди началника и администрацията на затвора да преустановят нарушението, както и да се въздържат в бъдеще от по-нататъшно нарушение; 3) осъди началника и администрацията на затвора да заплатят на ищцата сумата от 30 000 лева за претърпяната дискриминация. Предвид така заявената искова претенция за установяване на дискриминационно нарушение, следва извод, че процесния иск покрива признаците на такъв по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр. Наведените в искова молба твърдения за осъществена спрямо Б. дискриминация не представляват нарушение на чл.3 от ЗИНС, поради което искът не следва да се квалифицира като такъв по чл. 284 ЗИНС. Според цитираната норма държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. По реда на чл.284 ЗИНС може да бъде предявен единствено иск за обезщетение за нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНС, а в случая освен че е предявен иск е отправеното и искане е за установяване на нарушени права по ЗЗдискр, за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. При така очертаната нормативна и правна регламентация, родово компетентен да разгледа иска на Л. П. Б. с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр е районния съд, който по правилата на местната подсъдност се явява Районен съд – Сливен. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд,