Определение № 895 от 16.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2994/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. П. П. от [населено място] против въззивно решение № 260107 от 15.07.2020г. по в.гр.д. № 701/2020г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 124 от 9.01.2020г. по гр.д.№ 410/2019г. на Районен съд Варна, като е осъдена да заплати на Т. Ж. Т. сумата от 12000лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени унижение, уронване на престижа, влошаване на психическото и физическото здраве, невъзможност за редовно полагане на труд, в резултат на извършено престъпление - публична клевета чрез предаването „Съдебен спор“ по Нова телевизия, на 24.12.2016г., чрез приписване на престъпление /унищожаване и повреждане на чуждо имущество и нанасяне на лека телесна повреда/, за което ответницата е призната за виновна с влязла в сила Присъда № 53 от 21.02.2018г. по н.ч.х.д.№ 2783/2017г.на ВРС, ведно със законната лихва считано от 24.12.2016г. Искът в останалата му част до 20 000лв. е отхвърлен, както и е отхвърлен насрещния иск на ответницата за сумата от 2 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени унижение, уронване на престижа, страх и срам, от незаконно повдигнатото й обвинение по н.ч.х.д.№ 2783/2017г.на ВРС, за частта за която тя е оправдана със същата Присъда № 53 от 21.02.2018г. В изложението към касационната жалба, като основание за допустимост, касаторката се позовава на това по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроси, касаещи приложението на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение. Оспорва извършената от въззивния съд преценка на релевантните обстоятелства, като счита, че не са отчетени критериите: обща икономическа среда и жизнен стандарт и не е съобразено общоприетото разбиране за справедливост. Позовава се на конкретни решения, на които счита, че въззивния акт противоречи. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Т. Ж. Т., чрез процесуалния представител адвокат Б., с който се оспорват допустимостта и основателността й. Счита, че посоченото от касатора специално основание за допустимост не е налице, защото съдът е съобразил установените в съдебната практика критерии, изясняващи съдържанието на понятието „справедливост”. Претендира направените разноски без да представя доказателства за реално извършване на такива. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция за основателност на иска, пред вид наличието на влязла в сила присъда, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, е преценил че на ищцата са й причинени вреди, които са в причинна връзка с извършеното от ответната страна деяние. Относно спорният въпрос за размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е преценил, че справедливият му размер възлиза на 12 000лв. поради следното: Въз основа на комплексна съдебно медицинска и психиатрична експертиза е установено, че в резултат на деянието пострадалата е преживяла силен и значителен стрес, който е предизвикал промени в психологическото й състояние. Причинена й е психотравма и експертите са констатирали клинични симптоми на „разстройство в адаптацията – генерализирана тревожност- Ф43.2“. Отделно, изживеният стрес вследствие на деянието, е повлиял и на съществуващите до този момент хронични заболявания на ищцата /хипертонична болест, мозъчно-съдова болест, диабет, старческа катаракта, ставно-дегеративни заболявания и състояние след фрактура на двете глезенни стави с частично обездвижване/, които са се обострили. Въззивният съд е съобразил и ангажираните гласни доказателства /показанията на свидетелката К.-К./, с които е установено, че три месеца след процесния случай от 24.12.2016г., ищцата се е лекувала с инсулин, затворила се е в къщи, прекъснала е докторската си практика /не е искала да лекува деца при положение, че е в емоционален, психически и физиологически дискомфорт/, приемела е антидепресанти. Съдът е отчел, че пострадалата е лекар с придобити три специалности, за която публичната клевета, разпространена чрез телевизионно предаване, е имала тежки последици. В мотивите е посочено, че естеството на самото предаване /развива се в съдебна зала, с участие на съдебен състав, процесуални представители на страните, в присъствие на публика, която гласува за някоя от страните/ е такова, че вероятността да създаде погрешна представа на личността в съзнанието на останалите членове на обществото е голяма. Съответно вредите, които следват и засягането на престижа и доброто име на пострадалата, не само като личност, но и като специалист, е било над обичайното. Отчетена е и спецификата на деянието, доколкото клеветата е престъпление против честта и достойнството, както и конкретният му начин на извършване – публично, чрез телевизионно предаване, излъчено в навечерието на Бъдни вечер, по един от най-гледаните телевизионни канали. Съобразена е и възрастта на пострадалата /59г. към момента на деянието, а понастоящем 63/, като е посочено, че с напредването на възрастта прагът на търпимост към причинените болки и страдания става по-малък. При тези подробни мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касаторката въпрос, във връзка с основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаещ приложението на принципа на справедливост, не следва да се допуска касационно обжалване. В съдебната практика, в съответствие с разясненията, дадени в ППВС № 4/68, единно и непротиворечиво се приема, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на всички обективно съществуващи за съответния случай обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Законовите критерии са спазени, когато в мотивите към решението си, съдът конкретно е посочил кои обстоятелства счита за релевантни и е отчел тяхното значение за размера на причинените вреди. В случая това е направено от въззивния съд, който е отчел всички обстоятелства от значение за случая, включително: видът и спецификата на деянието, начинът на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, възрастта, общественото, социално и професионално положение на пострадалата, видът и характера на причинените й увреждания /физически и психологически/, причинените морални страдания и техните последици. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за неоснователна тезата на касаторката, че определеният размер на обезщетение не съответства на общоприетото разбиране за справедливост. Счита, че посочените от касаторката обстоятелства - обща икономическа среда и жизнен стандарт, макар че изрично не са посочени от съда, също са съобразени. Размерът на обезщетението трябва да бъде съобразен с обществено-икономическите условия, за да не се превръща в източник на неоснователно обогатяване, а в случая такава опасност не съществува. Тъй като, размерът на обезщетението, във всеки конкретен случай е различен /съдебната практика приема, че той зависи от преценка на релевантните за случая обстоятелства/, представената от касаторката практика също не може да обоснове наличие на специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото в представените съдебни решения са разгледани различни от настоящия случаи. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение