Определение № 932 от 26.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2613/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], против решение № 500/08.10.2025 г. по в.т.д. № 478/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 467/27.03.2025 г. по т.д.№ 762/2024 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на настоящия касатор да заплати на “Електроразпределителни мрежи ЗАПАД” ЕАД, ЕИК[ЕИК], сумата от 48 031,62 лева с ДДС по фактура № [ЕГН]/04.10.2023 г., начислена за периода 12.09.2022 г. - 10.03.2023 г., и сумата от 3 172,09 лева – законна лихва върху тази главница за периода 19.10.2023 г. – 11.04.2024 г., както и сумата от 30 465,16 лева с ДДС по фактура № [ЕГН]/11.12.2023 г., начислена за периода 10.06.2023 г. - 06.12.2023 г., и 852 лева – законна лихва за забава върху нея за периода 30.01.2024 г. – 11.04.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на разпоредбата на чл.51 ПИКЕЕ, която според касатора регламентира крайната дата, до която може да се начислява електрическата енергия – датата на констатиране на присъединяването в процесния обект. Излагат се доводи, че в случая това е датата на първата проверка – 10.03.2023 г. В ПИКЕЕ не е предвидена хипотеза като разглежданата – бездействие на електроразпределителното дружество да премахне констатираното присъединяване и извършване на нова проверка със същата констатация. Предвид това и с оглед подаденото от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на 14.09.2023 г. заявление-искане за монтиране на годно средство за търговско измерване, подписания на 25.10.2023 г. договор за присъединяване на обекта и забавата на ищеца да приключи процедурата по присъединяване, се развива тезата, че извършената на 06.12.2023 г. втора проверка представлява злоупотреба с право. Подчертава се, че съдилищата не са отчели обстоятелството, че е начислена корекция при еднаква фактическа обстановка, за един и същ обект, обхващащ период от сумарно 12 месеца, което значително надхвърля установения в горепосочената норма до 180 дни. По тези аргументи се акцентира, че сумата по фактурата, издадена въз основа на втората проверка, е недължима. Твърди се и недоказаност на пасивната материалноправна легитимация на ответника, за който в хода на съдебното дирене не е установено да има качеството потребител и да притежава вещни или облигационни права по отношение на процесния имот. Алтернативно се сочи, че ако се приеме наличието на договор между страните, за реализиране на договорната отговорност следва да се установи виновното поведение на представител на ответното дружество, а при липса на такъв – противоправното поведение на ответника, като нито едно от двете не е сторено по делото. При тези данни се заявява оплакване за допуснато от въззивния състав процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане в мотивите на всички допустими и относими към предмета на спора доводи, оспорвания и възражения на страната, както и на всички събрани доказателства. Въззивното решение се счита и за необосновано с аргумента, че апелативният съд е преповторил разсъжденията на първата инстанция, без да вземе отношение по оплакванията в жалбата относно недоказаност на собствеността върху процесния обект, наличието на валидна облигационна връзка между страните към момента на извършване на втора проверка, неустановяване от представените частни свидетелстващи документи на фактурираното количество електрическа енергия по корекцията. По тези оплаквания се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на направените по делото разноски. Заявява се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна в случай, че такова се претендира за касационната инстанция.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси:

1. “Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения, както и всички събрани доказателства?”.

Първото питане се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че е налице противоречие на обжалвания въззивен акт със задължителната практика на касацията – т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, ВКС, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, както и трайната такава, обективирана в решения № 50/30.03.2022 г. по гр.д. № 2149/2021 г. на ВКС, IV г.о., и № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС.

2. “Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, приложима ли е повече от веднъж по отношение на един и същ обект и същата позволява ли да се начислява количеството електрическа енергия за един и същ обект за общ период, който е по-дълъг от 180 дни, считано от датата на констатиране на присъединяването? При какви обстоятелства може да се приложи повторно корекционната процедура за същия обект и констатираното целенасочено непрекъсване на неправомерното присъединяване отразява ли се на възможността за повторно прилагане на корекционната процедура?”.

3. “Разпоредбата на чл. 122, ал. 3, т. 1 от Закона за енергетиката позволява ли на оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи да не преустановят констатирано от тях неправомерно присъединяване, а вместо това да изберат неколкократно да пристъпят към корекционната процедура, предвидена в ПИКЕЕ?”.

4. “Корекционната процедура, предвидена в ПИКЕЕ, допустима и законосъобразна ли е при наличие на вече сключен договор за присъединяване на обекта - за периода, през който операторът на електроразпределителната мрежа бездейства и не осигурява монтаж на средство за търговско измерване (електромер), въпреки наличието на сключен между страните договор?”.

5. “Ползвател, сключил валиден договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, дължи ли на осн. чл. 51 ПИКЕЕ суми за периода от началото на действието на договора за присъединяване до датата на фактическото поставяне на средството за търговско измерване (електромер) и ако да - при какви условия?”.

6. “ПИКЕЕ позволява ли извършване на проверки за неправомерно присъединяване на обекти за потребление на електрическа енергия, за които вече е налице сключен договор за присъединяване с мрежовия оператор, но все още нямат поставен електромер, поради забавяне от страна на оператора?”.

7. “Липсата на изрично възражение от страна на ответника, освобождава ли ищеца от задължението да проведе пълно и главно доказване на факти, които не са общоизвестни, не са служебно известни на съда и за тях не съществува законова презумпция/фикция?”.

8. “Разпоредбите на ПИКЕЕ дерогират ли установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност? При наличие на сключен договор за присъединяване, ангажирането на отговорност съгл. ПИКЕЕ, на договорно, или на извъндоговорно основание?”.

По отношение на въпроси №№ 2-8 се релевира основанието по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Твърди се, че атакуваното решение е и очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, с доводи, че е нарушен основен правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение (“nemo auditur propriam turpitudinem allegans”). “Електроразпределителни мрежи ЗАПАД” ЕАД са проявили пасивност след проверката от 10.03.2023 г., като не са премахнали констатираното при същата неправомерно присъединяване, поради което за тях не може да възникне правото за начисляване на корекционна сума по втората проверка, проведена при недобросъвестно упражняване на процедурата по чл. 51 ПИКЕЕ. Изтъква се, че не е приложен от съда нормативен акт от по-висок ранг - чл. 122, ал. 3, т. 1 ЗЕ, който, според касатора, предвижда задължение на оператора да преустанови неправомерното присъединяване към мрежата, обвързано със специфичната му отговорност за управлението й (арг. чл. 69 ЗЕ, чл. 89, т. 3 вр. чл. 88, ал. 2 ЗЕ), както и с непрекъсваемост на снабдяването и качеството на доставяната енергия (чл. 89, т. 2 ЗЕ). В този смисъл се сочи и разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т.6 от Наредба 6/28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи.

От ответника по касация “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД е подаден отговор, съдържащ подробни доводи за неоснователност на искането за достъп до касационна проверка и на подадената жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от “Електроразпределителни мрежи ЗАПАД” ЕАД против “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД осъдителни искове за суми, дължими за електрическа енергия съгласно корекции на количеството потребена електрическа енергия, извършени въз основа на констативни протоколи за неправомерно присъединяване към мрежата, за които суми са издадени фактура № [ЕГН]/04.10.2023 г. за периода 12.09.2022 г. - 10.03.2023 г. и фактура № [ЕГН]/11.12.2023 г. за периода 10.06.2023 г. - 06.12.2023 г., ведно със законна лихва върху всяка от претендираните главници.

Апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на ответника срещу първоинстанционното решение в осъдителната част, е споделил фактическите и правни изводи на първата инстанция и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на СГС. По конкретно въведените с въззивната жалба оплаквания, очертаващи предметния обхват на въззивната проверка, е намерил следното:

Условията и редът за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи са уредени в Наредба № 6/24.02.2014 г., приета от ДКЕВР. В чл. 2 от нея е предвидено, че присъединяването към електроразпределителна мрежа става чрез подаване на заявление за съответния обект, въз основа на което се сключва договор за разпределение със съответното разпределително предприятие. Отбелязал е, че от събраните писмени доказателства се установява, че ответното дружество е подало такова заявление на 14.09.2023 г., като окончателен договор за присъединяване страните са подписали на 25.10.2023 г. Констативният протокол за монтиране на годно средство за търговско измерване (електромер) е изготвен на 26.01.2024 г. При тези данни въззивният състав е счел, че към датите на изготвяне на процесните констативни протоколи (10.03.2023 г. и 06.12.2023 г.) между страните за съответния обект не е била налице облигационна връзка по присъединяване към електроразпределителната мрежа по регламентирания за това ред (съответно незавършена процедура по присъединяване към датата на втората проверка - 06.12.2023 г.), като същевременно в обекта е ползвана електроенергия чрез нерегламентирано присъединяване. Преценил е като неоснователно възражението на ответника, че е налице забава на ищеца при подписването на договора за присъединяване, тъй като от представената от последния електронна кореспонденция се установява, че на 27.09.2023 г. той е отправил покана до ответното дружество за сключване на договор, но такъв е подписан едва на 25.10.2023 г.

Като е взел предвид, че ищецът “Електроразпределителни мрежи ЗАПАД” ЕАД е собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия, обхващаща и процесния имот, решаващият състав на САС е счел, че в това си качество и упражнявайки правомощията си като оператор на съответната мрежа, е извършил проверка по реда на чл. 49 и сл. ПИКЕЕ. Приел е, че удостоверените в процесните констативни протоколи обстоятелства не се опровергават от събраните по делото гласни доказателства, противно на оспорването на ответника. Добавил е, че в подкрепа на отразеното в протоколите са и останалите събрани по делото доказателства. Според заключението на СТЕ, констатираното при проверките е съответно на възприетото като установено нарушение, а именно: нерегламентирано свързване към ел.мрежа. В тази насока са и свидетелските показания на две от лицата, подписали протоколите и участвали при извършването на проверките. От гласните доказателства се установява технически създаденият нерегламентиран достъп до мрежата без търговско измерване чрез кабел, като единият край на кабела бил прикачен, присъединен към изходящата фазова клема на входящия предпазител, минавал през високочестотен допълнително монтиран прекъсвач и отивал в абонатна станция, стопанисвана от ответника, намираща се в мазето на жилищната сграда. При тези данни въззивната инстанция е заключила, че редът за извършването на проверките, предвиден в чл. 49 ПИКЕЕ, е спазен.

Съставът на САС е преценил, че за преизчисляването на доставената до потребителя електрическа енергия чрез нерегламентирания достъп е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, като количеството електрическа енергия е изчислена за посочения в нормата период от 180 дни (12.09.2022 г. – 10.03.2023 г. и съответно 10.06.2023 г. – 06.12.2023 г.), считано от датата на констатиране на нарушенията. За установяване на коректното изчисляване на стойността на начислената по този ред електрическа енергия е поставена задача към вещото лице, заключението на което не е било оспорено от страните и е кредитирано от първоинстанционния съд като пълно и компетентно дадено. Според него, сумата по фактурите е изчислена съобразно приложимите към периода стойности при спазване на разпоредба на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ, а именно: действащата към периода пазарна цена за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР.

По тези мотиви въззивната инстанция е потвърдила обжалваното първоинстанционно решение.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира допускане на касационна проверка на директното основание по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК поради “очевидна неправилност” на въззивното решение. Този тежък порок следва да може да бъде констатиран от ВКС пряко от мотивите на обжалваното решение, без извършване на същинската контролна дейност по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК. Според формираната казуална практика на касацията очевидно неправилен е този въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Доводите на касатора за наличие на това основание за касационен контрол се свеждат до оспорване законосъобразността на резултата от втората проверка на процесния обект, извършена след “неизпълнение на задължението” на оператора да преустанови констатираното при първата неправомерно присъединяване към мрежата, произтичащо от цитираните разпоредби от Закона за енергетиката и Наредба 6/28.03.2024 г. Така изложените аргументи, обвързани от обжалващия със злоупотреба с право от страна на оператора на мрежата и с неприлагане от съда на нормативен акт с по-висок ранг, по същността си представляват оплаквания за обикновена неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, която не съставлява самостоятелно основание за достъп до касация. Ето защо не са удовлетворени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за осъществяване на директна касационна проверка.

За обосноваване на искането за факултативен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК от касатора се поставят въпроси, за които се твърди, че са обусловени от решаващата воля на въззивния съд и отговарят на един от предвидените в тази норма допълнителни критерии.

Първото питане, касаещо правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на спора, е процесуалноправно и покрива общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговор на същия е даден в задължителната практика на касацията - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и константна такава, обективирана в цитираните от касатора решения и в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 173/03.01.2016 г. по т.д. № 1689/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 60089/02.08.2021 г. по т.д. № 934/2020 г. на ВКС, I т.о., решение № 83/11.07.2022 г. по т.д. № 859/2021 г. на ВКС, I т.о., решение № 141/28.08.2024 г. по т.д. № 2052/2023 г. на ВКС, I т.о., др.). Приема се, че при формиране на собствените си фактически и правни изводи по спорното право въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да обсъди и анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за правно релевантните факти, както и да разгледа доводите, възраженията и оплакванията на страните при съблюдаване на пределите на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора на същата, като тези му действия следва да бъдат отразени в мотивите на решението съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.

В разглеждания случай апелативният съд, в съответствие с така формираната практика на ВКС и съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК, е обсъдил относимите доказателства, установил е релевантните факти, препратил е към мотивите на първата инстанция съгласно чл. 272 ГПК, но в разрез с тезата на касатора е изложил собствени фактически и правни изводи по очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Несъгласието на обжалващия с извода на въззивната инстанция, че “към датите на изготвяне на процесните констативни протоколи (10.03.2023 г. и 06.12.2023 г.) между страните за съответния обект не е била налице облигационна връзка по присъединяване към електроразпределителната мрежа”, не може да обоснове различна резултативност на спора. Основният решаващ извод на въззивния състав е наличието на неправомерно присъединяване на проверения обект към мрежата, констатирано при проверките, извършени в съответствие с чл. 49 ПИКЕЕ. Приложението на корекционната процедура не зависи от наличието или липсата на договор с оператора, а единствено от констатацията за неправомерност на присъединяването към мрежата. В същия смисъл е отговорът на довода на касатора за недоказаност на правото на собственост на имота, тъй като преизчислената енергия се дължи от ползвателя на обекта (чл. 49 и сл. ПИКЕЕ), какъвто не се спори, че е ответникът по делото, доставящ посредством абонатната станция топлоснабдителни услуги до неговите собствени абонати. Не може да обуслови допускане на касационно обжалване и дадената от съдилищата неправилна правна квалификация на предявените осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вместо по чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. “а” от ЗЕ вр. с чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ вр. с чл. 56 ПИКЕЕ, тъй като с касационната жалба не е въведено оплакване, че това е довело до нарушение при разпределението на доказателствената тежест или е ограничило възможността на страната за събиране на относими доказателства. При това положение по формулирания от касатора процесуалноправен въпрос не се обосновава поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация.

Вторият въпрос е материалноправен и отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Релевираната от страната хипотеза на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ е достатъчно ясна, което изключва преценка за необходимост от тълкуването й по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. След като е установено неправомерно присъединяване на обект към електрическа мрежа операторът на същата начислява количеството електроенергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Касаторът не твърди при отделната проверка да е начислена електроенергия по правило, различно от предвиденото в чл. 51, ал. 1, изр.2 ПИКЕЕ, а и от данните по делото е видно, че при всяка от тях периодът е спазен (12.09.2022 г. – 10.03.2023 г., съответно 10.06.2023 г. – 06.12.2023 г.). Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура не е обвързана с брой на извършените проверки или с виновно поведение на ползвателя на обекта, а единствено с установяването на обективния факт на констатирано неотчитане или неточно отчитане на доставена електрическа енергия, като целта е възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване на блага (така в решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на ВКС, II т.о.; решение № 60116/17.02.2022 г. по т.д. № 971/2020 г. на ВКС, II т.о.). От касатора не се излагат аргументи за необходимост от създаване на практика по прилагане на непълна или неясна законова регламентация, промяна на създадена съдебна практика поради неточно тълкуване или нужда от осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Поради това така формулираният въпрос не покрива поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Поставеното от касатора трето питане има правна характеристика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не удовлетворява допълнителното изискване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Във визираната разпоредба на чл.122, ал.3, т. 1 ЗЕ е предвидено, че операторът на електроразпределителната мрежа има право да преустанови присъединяването на лица, присъединили се към съответната мрежа, без да имат право на това. Същата е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване в съдържащия се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК смисъл, че не е изпълнена уредена в закона обязаност на оператора за прекъсване неправомерното свързване на обекта.

Четвъртият, петият, шестият и осмият въпрос могат да се обобщят като материалноправно питане относно възможността да се реализира корекционна процедура по ПИКЕЕ за обект, за който има сключен от ползвателя договор за присъединяване. Така обобщеното питане отговаря на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. В казуалната практика на касационната инстанция, намерила израз в решение № 198/28.03.2024 г. по гр.д. № 1061/2023 г. на ВКС, III г.о., се приема, че при неправомерно присъединяване към мрежата – чл. 51 ПИКЕЕ, констативният протокол от проверката, съставен по определения в закона ред, е задължителна предпоставка за преизчисляването на количеството електрическа енергия. Незаконното присъединяване може да е извършено от лице, което е в договорни отношения с електроразпределителното дружество, или от лице, което не е обвързано с договор, като при всяка от хипотезите крайният клиент дължи на оператора на съответната мрежа заплащане на потребената електроенергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ. В решение № 85/27.06.2022 г. по гр.д. № 2528/2021 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че в такива случаи правото на оператора на разпределителната мрежа да получи от ползвателя начислената въз основа на корекцията сума произтича от нормативен акт. При това положение наличието или липсата на договорно правоотношение между електроразпределителното дружество и ползвателя не променя носената от последния отговорност съгласно ПИКЕЕ при констатирано по установения ред неправомерно присъединяване към мрежата. Наличието на така формираната практика на касацията, която не се обосновава от касатора да се нуждае от осъвременяване поради промени в законодателството или в обществените отношения, изключва приложение на релевираната от него хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касационен контрол. В обжалваното решение въззивната инстанция не се е отклонила от тази практика на ВКС, поради което не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставеният от страната седми въпрос е общотеоретичен, тъй като не е обвързан с конкретно оплакване на обжалващия. В същия изцяло хипотетично се пита дали липсата на възражение от страна на ответника освобождава ищеца от задължението му “да проведе пълно и главно доказване на факти по делото, които не са общоизвестни, не са служебно известни на съда и за тях не съществува законова презумпция/фикция”. Ако питането касае довода за недоказаност на правото на собственост на проверявания обект, то предвид изложените по-горе съждения отговорът му не би довел до друга резултативност на спора. Ето защо така формулираното питане няма правен характер по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което прави безпредметно обследването на поддържания от страната допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ето защо следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на решението на Апелативен съд – София.

Ответникът по касация, който с оглед изхода на спора има право на разноски, не претендира и не представя доказателства за извършването на такива, поради което и не му се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,