Определение № 759 от 27.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 571/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ви Енд Ви Пропърти Инвест“ ЕООД срещу определение № 124/22.01.2024г. по т.д.№ 2142 по описа на ВКС за 2023г., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 237/14.07.2023г. по възз.т.д.№ 340/2022г. на Апелативен съд - Варна. Частният жалбоподател не оспорва търговския характер на делото, но поддържа, че разгледаният от въззивния съд иск по чл.649 ТЗ е неоценяем.Евентуално, счита, че цената на иска не е стабилизирана преди приемане на заключенията на СТЕ по делото и е в размер на определената от вещите лица пазарна стойност на предмета на атакуваната разпоредителна сделка -22 012.84лв., която е над прага за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за допускане разглеждането на касационната жалба по същество. В подадения чрез адв.И. В. от АК - Варна писмен отговор насрещната страна, Л. К. У. и Н. А. У. оспорват основателността на частната жалба и молят за потвърждаване на обжалваното определение. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, въз основа на въведените доводи и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна. За да остави касационната жалба без разглеждане, първият състав е приел, че с обжалваното въззивно решение, след отмяна на първоинстанционното решение, е обявена, на осн. чл.647, ал.3 ТЗ, по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Авмор Ш. Енд Трейдинг“ ООД относителната недействителност на извършената с нотариален акт № 3/13.11.2015г. по н.д.№ 14763/2015г. на АгВп-Варна разпоредителна сделка, покупко-продажба на павилион за търговски услуги с площ от 7 кв.м и 102/400 ИЧ от поземлен имот. Счел е, че цената на иска е правилно определена от първоинстанционния съд, на осн. чл.70, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т. 2 ГПК, и е в размер на 14 888.40лв., съгласно представеното от ищците удостоверение за данъчна оценка от 20.11.2018г., както и, че тя е стабилизирана. Като се е позовал на съдебна практика на ВКС, която е цитирал, първият състав е посочил, че, съобразно разпоредбата на чл.365, т.4 ГПК, споровете за попълване на масата на несъстоятелността, какъвто е разгледаният, са търговски, поради което и делото е търговско по см. на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Направен е извод, че, тъй като цената на иска е под прага за касационно обжалване за търговски дела от 20 000лв., обжалваното решение е неподлежащо на касационно обжалване, съответно подадената срещу него касационна жалба е недопустима. От данните по делото се установява следното: Производството по т.д.№ 149/2018г. на ОС - Силистра е образувано по главни искове, с правно основание чл.26, ал.1, предл.3, ал.2, предл.2 ЗЗД и чл.40 ЗЗД, и евентуални искове, с правно основание чл.647, ал.1, т.3 и т.6 ТЗ.С тях е атакувана от ищците Л. К. У. и Н. А. У. сключената между ответниците „Авмор Ш. енд трейдинг“ ООД и „Ви Енд Ви Пропърти Инвест“ ЕООД разпоредителна сделка с предмет павилион и ИЧ от поземлен имот. Посочената от ищците в ИМ цена иска е 16 007.80лв., но, в изпълнение на указания на съда, ищците са представили удостоверение, видно от което данъчната оценка на павилиона и ИЧ от земята е в размер на 14 888.40лв. С разпореждане № 641/24.10.2018г. първоинстанционният съд е указал на ищците да внесат дължимата ДТ в размер на 2% върху 14 888.40лв. Не е постановявано определение за увеличаване на цената на иска. С първоинстанционното решение главните искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.3, ал.2, предл.2 ЗЗД и чл.40 ЗЗД са оставени без разглеждане, а са разгледани евентуалните искове, които са отхвърлени. По подадената от ищците въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е образувано възз.т.д. .№ 340/2022г. на Апелативен съд - Варна. С определение № 535/10.08.2022г. по възз.т.д. .№ 340/2022г. на Апелативен съд - Варна е потвърдено първонстанционното решение по т.д.№ 149/2018г. на ОС - Силистра в частта му с характер на определение, с която са оставени без разглеждане главните искове, с правно основание чл.26, ал.1, предл.3, ал.2, предл.2 ЗЗД и чл.40 ЗЗД. След стабилизиране на прекратителното определение е постановено обжалваното въззивно решение, с което първоинстанционният акт е отменен в частта по отменителните искове по чл.647, ал.1, т.3 и т.6 ТЗ и е постановено друго, с което е обявена относителната недействителност на атакуваната от ищците разпоредителна сделка по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Авмор Ш. Енд Трейдинг“ ООД. Тъй като са предявени обективно/ и субективно/ съединени искове за защита на един интерес, се дължи една ДТ / чл.72, ал.1 ГПК/. В случая дължимата ДТ е определена и внесена по главните искове, с правно основание чл.26, ал.1, предл.3, ал.2, предл.2 ЗЗД и чл.40 ЗЗД. Определената от първоинстанционния съд цена на главните искове в размер на 14 888.40лв. е стабилизирана.За определяне на друга, по-висока цена на иска е необходимо постановяване на изричен акт на съда, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол, какъвто в случая липсва.Ето защо е без значение за цената на иска това, че определената в приетите по делото след стабилизиране на цената на иска основно и допълнително заключение на СТЕ пазарна стойност е в размер на 3 558.84лв. за павилиона и в размер на 18 454лв. за идеалните части от ПИ. Специфика в случая е и това, че цената на иска е определена и стабилизирана по главните искове, които обаче не са разгледани, а са разгледани евентуалните по чл. 647 ТЗ. Противно на неоснователно поддържаното в частната жалба, искът по чл.647 ТЗ е оценяем, а цената му се определя при приложение на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК - от стойността на договора, т. е. от паричната оценка на насрещните престации. Налага се извод, че цената на иска е в размер на определената от първоинстанционния съд - 14 888.40лв., .която е стабилизирана. Ето защо и, тъй като не се оспорва, че делото е търговско по см. на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е законосъобразен изводът, че въззивното решение е неподлежащо на касационно обжалване. По тези съображения атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: