Определение № 198 от 14.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 294/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от В. Б. И. частна жалба срещу разпореждане № 5543/29.11.2022 г. по в. гр. д. № 138/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната частна жалба, инкорпорирана в касационната жалба на частния жалбоподател, срещу решение № 367 от 24.03.2022 г., постановено по същото дело, в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 8004 от 29.11.2021 г. по гр. д. № 9924/2020 г. на Варненския районен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, I г.о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения: В настоящия случай въззивното решение е постановено по кумулативно обективно и субективно съединени искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане по реда на чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, с цена на всеки иск под 5 000 лв. С обжалваното разпореждане № 5543/29.11.2022 г. по в. гр. д. № 138/2022 г. на Варненския окръжен съд е върната като недопустима частната жалба, инкорпорирана в касационната жалба на И., срещу въззивното решение, в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено първоинстанционното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Прието е, че съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Посочено е, че в конкретния случай въззивното решение е изключено от касационен контрол с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като цената на всеки от кумулативно обективно и субективно съединените искове не надвишава 5 000 лева. Постановеният по тези съображения акт е законосъобразен. В хипотеза, при която въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, на касационно обжалване не подлежи и актът, с който в полза на някоя от спорещите страни са присъдени разноски, който по естеството си представлява определение. В този смисъл е разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, която при обжалване на определения по чл. 248 ГПК се прилага във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Подадената частна жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане № 5543/29.11.2022 г. по в. гр. д. № 138/2022 г. на Варненския окръжен съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение