Определение № 2193 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1176/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Бермар инженеринг“ ЕООД, гр. Бургас, срещу определение № 3 от 07.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 506/2024 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора против определение № 2725 от 24.10.2024 г. по гр. д. № 291/2024 г. на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен от „Бермар инженеринг“ ЕООД против „Банка ДСК“ АД, „Сан Сити“ ООД /н/ и „Дъга 2004“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 440 ГПК. Жалбоподателят счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответната страна по жалбата „Банка ДСК“ АД е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По делото е установено, че е налице висящо изпълнително производство по изп. дело № 562/2023 г. по описа на ЧСИ И. Б., с взискател „Банка ДСК“ АД и длъжник „Сан Сити“ ООД /н/, по което са предприети действия по извършване на опис на поземлен имот с идентификатор 07079.8.12, целият с площ от 38 826 кв. м, находящ се гр. Бургас, кв. „Меден Рудник“, м. „Капчето“, ведно с построените в него сгради. По изп. дело № 16/2019 г. на ЧСИ Я. Б., образувано от взискателя А. Г. А. против длъжника „Дъга 2004“ ЕООД, е издадено постановление за възлагане от 25.06.2021 г., с което процесните имоти са възложени на взискателя. С решение № 211 от 10.03.2022 г. по гр. д. № 1769/2021 г. на Бургаския окръжен съд постановлението за възлагане е отменено. С нот. акт № 2/21.12.2021 г., том X, рег. № 16 293, дело № 1676/2021 г. на нотариус С. И., възложените имоти са продадени на ищцовото дружество „Бермар инженеринг“ ЕООД. С влязло в сила решение от 06.07.2015 г. по т. д. № 11/2014 г. на Бургаския окръжен съд е уважен предявеният от „Банка ДСК“ АД против длъжника по изп. дело № 562/2023 г. „Сан сити“ ООД /н/ и „Дъга 2004“ ЕООД иск по чл. 135 ЗЗД, като е обявен за относително недействителен по отношение на банката извършеният апорт от „Сан Сити“ ООД /н/ в капитала на дружеството „Дъга 2004“ ЕООД, в който са включени и процесните недвижими имоти. Исковата молба по чл. 135 ЗЗД е вписана в Служба вписвания на 11.12.2013 г., а съдебното решение е вписано на 22.02.2016 г. С оглед на така установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е приел, че целта на предявения иск по чл. 440 ГПК е да се отрече правото на принудително изпълнение върху конкретна вещ, за която ищецът, трето за изпълнителното производство лице, заявява самостоятелни права, които отричат правата на длъжника и с това отричат правото на взискателя да насочи изпълнение върху вещта за събиране на паричното си вземане от длъжник. В случая относно процесните имоти „Банка ДСК“ АД е провела успешно производство по чл. 135 ЗЗД против длъжника „Сан Сити“ ООД /н/ и „Дъга 2004“ ЕООД, длъжник по изп. дело № 16/2019 г. на ЧСИ Б.. По това изпълнително дело праводателят на ищцовото дружество, в качеството си на взискател, е придобил след възлагане процесните имоти. При провеждане на изпълнение върху имоти, предмет на уважен иск по чл. 135 ЗЗД, приобретателят по сделката е длъжен да търпи изпълнение върху придобития имот. Когато е налице разпореждане в полза на трето лице, то също търпи изпълнението, ако сделката, от която черпи права е вписана след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД. В случая постановлението за възлагане по изп. дело № 16/2019 г. на ЧСИ Б. от 25.06.2021 г. е издадено след вписване на исковата молба и решението по чл. 135 ЗЗД – исковата молба е вписана на 11.12.2013 г., а решението е вписано на 22.02.2016 г. Поради това, дори да не е отменено със съдебното решение, то представлява разпореждане с имотите, извършено след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД и приобретателят и последващите приобретатели, каквото е ищцовото дружество, следва да търпят принудителното изпълнение върху имотите. Участието или неучастието на третото лице в производството по чл. 135 ЗЗД е без значение, защото постановеното решение ще му е непротивопоставимо. Съдът е приел, че оттук произтича и правният интерес на това трето лице от иск по чл. 440 ГПК, с който да заяви собствените си права, противопоставими на ищеца по иск по чл. 135 ЗЗД -взискател в изпълнителното производство, и съответно да отрече правото на принудително изпълнение върху имота. Когато третото лице е вписало своето придобивно основание след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, то ще бъде принудено да търпи изпълнение върху своя имот за чужд дълг и не разполага със защитата по чл. 440 ГПК. В настоящия случай в исковата молба са изложени твърдения, че към момента на извършване на сделката, от която черпи права ищецът, са установени само две вписвания за имота – особен залог и заличена възбрана. Подобни твърдения не могат да обосноват правен интерес от иск по чл. 440 ГПК. Такъв интерес би бил налице само при твърдения, че ищецът и неговия праводател са придобили имота и вписали придобивните си основания преди 11.12.2013 г. Такива твърдения в исковата молба липсват, а и от данните по делото се установява точно обратното - праводателят на ищеца е придобил имотите след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, а придобивното основание на ищеца е вписано на 23.12.2021 г. С оглед на това предявеният иск е приет за недопустим, респ. че производството по него подлежи на прекратяване. В допълнение е посочено, че съдът не е дал превес на правата на „Банка ДСК“ АД пред правата на вписалия особен залог върху търговското предприятие на „Дъга 20044“ ЕООД кредитор - А. А.. Въпросът за колизията между правата на кредитор, който успешно е провел иск по чл.135 ЗЗД и заложен кредитор, вписал особен залог върху търговско предприятие, в което са включени процесните недвижими имоти преди вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, е въпрос по същество на спора, а не по неговата допустимост. В случая праводател на ищеца е лице, което от своя страна е придобило собствеността върху имотите от публична продан, която е деривативен способ за придобиване на вещни права, с оглед на което купувачът от нея придобива собствеността само ако длъжникът е собственик, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава. Отделно от това с влязло в сила съдебно решение постановлението за възлагане е отменено по реда на чл. 435 ГПК. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустим ли е иск с правно основание чл. 440 ГПК от трето лице, което е във владение на имота и притежава самостоятелни права върху имота; 2. Обусловена ли е допустимостта на иска по чл. 440 ГПК на третото лице от наличието на вписана искова молба по чл. 135 ЗЗД и възбрана от кредитор; 3. Достатъчно ли е за обосноваване на правния интерес на третото лице по иска по чл. 440 ГПК да установи със съответните доказателства, че притежава правото на собственост и/или владее имота и че е налице принудително изпълнение срещу имота; 4. Има ли правно действие възбрана, вписана на основание на договорна ипотека, която на основание на влязло в сила решение е била заличена; 5. Следва ли такава възбрана да бъде служебно заличена от съдията по вписвания; 6. Може ли кредитор да изисква изпълнение срещу недвижим имот на основание на вписана възбрана, за която са налице данни, че е вписана на основание на договорна ипотека до размера, за който е била учредена ипотеката, а ипотеката е била заличена с влязло в сила съдебно решение. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното определение. Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице. По отношение на първите три поставени въпроса, свързани с допустимостта на иска по чл. 440 ГПК, е налице практика на ВКС - определение № 274 от 22.01.2024 г. по ч. гр. д. № 36/2024 г., I г. о., с която въззивното определение е изцяло съобразено. В посоченото определение е прието, че същинската цел на иска по чл. 440 ГПК е да се отрече правото на принудително изпълнение върху конкретна вещ, за която ищецът, трето за изпълнителното производство лице, заявява самостоятелни права, които отричат правата на длъжника и с това отричат правото на взискателя да насочи изпълнение върху вещта за събиране на паричното си вземане от длъжника. Когато се провежда изпълнение върху имота, предмет на уважен иск по чл. 135 ЗЗД, взискател е увреденият кредитор, а длъжник – лицето, извършило увреждащата сделка. Приобретателят по тази сделка е длъжен да търпи изпълнение върху придобития имот – в този смисъл са мотивите на т. 1 на ТР № 5/2013 г. и т. 1 ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Когато от своя страна приобретателят се е разпоредил с имота в полза на трето лице, то също ще търпи изпълнението, ако сделката, от която черпи права, е вписана след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД. Този извод следва от разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД. Същото важи и за последващите приобретатели. В мотивите на т. 3 от ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правилото на чл. 135, ал. 1 изр. 3 ЗЗД дава защита на кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Ако прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК обявената недействителност на сключената от длъжника сделка може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, които са длъжни да търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права. Ако приобретателят, с когото длъжникът е договарял, се е разпоредил с имота преди вписването на исковата молба по иска по чл. 135 ЗЗД, постановеното по този иск решение ще бъде непротивопоставимо на последващия приобретател, чийто акт е вписан преди вписване на исковата молба. И в този случай обаче по аргумент за противното от чл. 135, ал. 1 изр. 3 ЗЗД извършеното прехвърляне ще бъде непротивопоставимо /относително недействително/ спрямо кредитора, ако приобретателят е недобросъвестен или е придобил безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Това разрешение следва да намери приложение и при прехвърляне на имуществото от лицето, в чиято полза се е разпоредил длъжникът, извършено преди предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД, когато исковата молба не подлежи на вписване. Следователно, когато страни в изпълнителното производство са лица, обвързани от влязло в сила позитивно решение по чл. 135 ЗЗД, изпълнението може да бъде насочено върху имота, предмет на увреждащата сделка. Ако този имот се намира в собственост на трето лице, придобило права от приобретателя по сделката, то може да се брани с иск по чл. 440 ГПК само ако неговата придобивна сделка е вписана преди вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД. В тази хипотеза участието или неучастието на третото лице в производството по чл. 135 ЗЗД е без значение, защото постановеното решение ще му е непротивопоставимо. Оттук произтича и правният интерес на това трето лице от иск по чл. 440 ГПК, с който да заяви собствените си права, противопоставими на ищеца по чл. 135 ЗЗД /взискател в изпълнителното производство/ и съответно да отрече правото на принудително изпълнение върху имота. В тази хипотеза искът по чл. 440 ГПК ще бъде допустим. Обратно, ако третото лице е вписало своето придобивно основание след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, то ще бъде принудено да търпи изпълнение върху своя имот за чужд дълг и не разполага със защитата по чл. 440 ГПК. Разрешаването на обуславящите изхода на спора правни въпроси в съответствие с практиката на ВКС, която няма основание да бъде променяна, изключва приложното поле на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК. С оглед на поставените в основата на обжалваното въззивно определение решаващи мотиви следващите три формулирани от касатора правни въпроси не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване. Същите не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и не са намерили отражение при постановяване на съдебния акт. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Не се констатира и видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а сочените от жалбоподателя евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответната страна по жалбата „Банка ДСК“ АД, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,