Определение № 207 от 20.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4945/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна частна жалба вх.№ 11087 от 25.11.2024 г., подадена от Б. И. Т. чрез адвокат Й. А. от АК – П. срещу въззивно Определение № 647 от 01.11.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 691/2024 г. на ОС – Пазарджик. Иска се отмяна на въззивното определение като неправилно. Ответникът по касация Г. И. Т. е депозирал отговор чрез адвокат К. М. от АК – В.. Възразява срещу основателността на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното: С атакуваното определение е потвърдено Решение № 279 от 16.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 996/2023 г. на Районен съд – Велинград в частта, имаща характер на определение, с която частично е прекратено производството за съдебна делба между Б. И. Т. и Г. И. Т. относно следните движими вещи: вилици и лъжици, изработени от алпака (хром-никелови) и алуминиеви с различни размери; тенджери с капак, изработени от материал алпака (хром- никелови), с обем 5 литра и други с други различни обеми и материали- емайлирани и алуминиеви и др.; чинии, бели, порцеланови с различни размери, кръгли и елипсовидни; тави, различни по вид и изработка и размери - алуминиеви, емайлирани и алпака. Констатирано е, че гр.д.№ 996/2023 г. на РС – Велинград е образувано по искова молба на Г. И. Т. срещу Б. И. Т. за делба на недвижими имоти, останали в наследство от общите наследодатели на страните. Претенцията за делба на движими вещи е заявена от съделителя Б. И. Т. с подаването на писмен отговор, в който първоначално са описани така: „Кухненска посуда – вилици, лъжици, чинии, тави, тенджери и т.н., придобити през 1978 г. до 2015 г.“. С Определение № 20 от 08.01.2024 г. РС е указал на ответника в едноседмичен срок от съобщението да индивидуализира съсобствените движими вещи, които иска да бъдат включени в делбената маса, в максимална степен, като посочи брой, размери и материал, от който са направени вилици, чинии, тави и тенджери и обемът на тенджерите. С молба вх.№ 405 от 18.01.2024 г. пълномощникът на Б. Т. е уточнил вещите така: „Вилици, лъжици, чинии и тави и тенджери: Вилиците и лъжиците са изработени от материал алпака (хром никелови) и алуминиеви с различни размери; Тенджери с капак изработени материал алпака (хром никелови) с обем 5 литра и други с други различни обеми и материали – емайлирани и алуминиеви и др.; Чинии: Чиниите са бели порцеланови с различни размери, кръгли и елипсовидни; Тави: Тавите са различни по вид и изработка и размери – алуминиеви, емайлирани и алпака“. При тези данни въззивният съд е намерил частната жалба за неоснователна по съображения, че в изпълнение на изискването на чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ГПК районният съд е извършил проверка на редовността и допустимостта на исковата молба и е констатирал, че претенцията за включване в делбената маса на процесните движими вещи не е конкретизирана в достатъчна степен. На ответника са дадени надлежни указания да конкретизира тази претенция с посочване на брой, размер и материал, от който са направени кухненските прибори и съдове. В уточнителната молба ответникът не е посочил броя и размера на процесните вещи, посочил е само материала, от който са направени, но и това уточнение не е изчерпателно (напр. „Тенджери с капак изработени материал алпака (хром никелови) с обем 5 литра и други с други различни обеми и материали– емайлирани и алуминиеви и др.“). Конкретизирането в исковата молба на множеството искови претенции по брой, вид, размер, форма и материал на изработка е необходимо от една страна, за да се внесе яснота за всички участници в процеса относно предмета на спора и всяка от страните да може в максимална степен да организира защитата си, а от друга страна съдебното решение, с което ще приключи правният спор, ще послужи за издаване на изпълнителен титул, който очертава параметрите, обективните и субективните предели на едно бъдещо изпълнително производство. В настоящия казус това би било решението на съда по втората фаза на делбата, в която съсобствените вещи ще бъдат реално поделени между съсобствениците съобразно делбените квоти и при евентуално образуване в бъдеще на изпълнително дело за изпълнение на окончателното съдебно решение съдебният изпълнител трябва да е наясно по отношение на кои и колко на брой вещи трябва да насочи изпълнението. Затова вещите – предмет на спора – трябва да бъдат описани в достатъчна степен и по начин, че да могат да бъдат разпознати и посочени от всички участници в исковото и изпълнителното производство. В случая т.нар. „кухненска посуда“ не е индивидуализирана в достатъчна степен и за страните по спора е останало неясно колко броя и кои вилици, лъжици, чинии, тенджери и тави са предмет на делба, като този въпрос не е изяснен включително и след подаване на „уточнителната“ молба. Формиран е извод, че ответникът не е изпълнил указанията на районния съд, дадени с определение № 20 от 08.01.2024 г., поради което производството правилно е прекратено в тази част. В представеното изложение на касационните основания не са поставени правни въпроси в контекста на довода за противоречие между въззивното определение и посоченото от касатора Определение № 132 от 20.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 265/2020 г. на ВКС, II г.о. Според касатора е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения: С оглед разясненията, направени с т.т. 1 и 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК, противоречието между въззивен акт и практиката на ВКС може да обоснове допускане на касационно обжалване единствено след съпоставяне на дадените със съответните актове разрешения по идентични правни въпроси. При отсъствието на формулиран от касатора правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК такава съпоставка не може да бъде извършена и съответно е невъзможно да се аргументира извод за противоречие с практиката на ВКС, който да има за последица допускане на обжалването. Обективираната с атакуваното определение решаваща воля на ОС е в смисъл, че съдът е длъжен да върне исковата молба при неотстраняване в срок на указани нередовности и да прекрати производството по делото. Този извод на съда е в съответствие с практиката на ВКС (Решение № 98 от 16.04.2014 г. по гр.д.№ 5788/2013 г., III г.о.), имайки предвид и че дадените указания са били пълни, ясни и придружени с предупреждение, че при неизпълнението им исковата молба ще бъде върната, респ. - оставена без разглеждане по същество в съответната част (Решение № 1011 от 12.03.2010 г. по гр.д.№ 3409/2008 г., II г.о.). Цитираното от касатора Определение № 132 от 20.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 265/2020 г. на ВКС, II г.о. не обективира различно тълкуване по приложението на чл. 129, ал. 1 – 4 ГПК. По отношение на молбата, предявена при условията на чл. 341, ал. 2 ГПК районният съд е процедирал в съответствие със закона и практиката по приложението му, констатацията за което изключва извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК по отношение на потвърдителното определение на въззивния съд. Независимо от изхода на настоящото произнасяне, на ответника по касация не се следва присъждането на разноски, доколкото претенцията му не е подкрепена с доказателства. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение