Определение № 112 от 11.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 420/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 262, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба (с вх. № 263596 от 22.ХІІ.2020 г.) на старозагорското „Техеко Енерджи“ АД /ЕИК[ЕИК]/, подадена против определение № 260101 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 16.ХІ.2020 г., постановено по т. д. № 683/2020 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното разпореждане № 260092/26.VІІІ.2020 г. на ОС-Стара Загора по т. д. № 47/2018 г. за връщане на подадената от това дружество въззивна жалба (с вх. № 1896/12.ІІ.2020 г.) срещу постановеното по това дело решение № 587/18.ХІІ.2018 г.- на основанието по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК поради невнасяне в срок на дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 8 000 лв. (осем хиляди лева). Оплакванията на търговеца настоящ частен касатор са за постановяване на атакуваното прекратително определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирайки довод за липса на мотиви към обжалваното въззивно определение, старозагорското дружество за претендира отменяването му. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли при постановяването на определения, съдът задълбочено и подробно да обсъди всички обстоятелства, изложени от страните?“ Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на Пловдивския апелативен съд по следния процесуалноправен въпрос: „При определяне на срокове и даване на указания за заплащане на държавна такса, съдът следва ли да взема предвид субективните пречки пред страната, дължаща таксата, както и обективните обстоятелства, които могат да забавят или да препятстват плащането, като: катаклизми, природни бедствия, извънредно положение, война, пандемия и други?“ По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответното по касация „Национална електрическа компания“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/, писмено е възразило чрез свой юрисконсулт по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на „Техеко Енерджи“ АД-гр. Стара Загора ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: При потвърждаване на разпореждането на първостепенния съд по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК за връщане на въззивната жалба на търговеца настоящ частен жалбоподател, Пловдивският апелативен съд е могъл да констатира извършеното от администриращия върнатата жалба съд двукратно продължаване на срока за внасянето на дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 8 000 лв. – надлежно съобразено със специфичните финансови затруднения на търговците в резултат от епидемиологичната ситуация в страната и обявеното в тази връзка от Народното събрание на 13 март 2020 г. извънредно положение за срок от 2 месеца, считано от тази дата. При данните по делото, че същата държавна такса е останала невнесена в периода от 12.ІІ.2020 г. до 26.VІІІ.2020 г., т.е. за повече от половин година, решаващият правен извод на въззивния съд е бил в смисъл, че преценката на окръжния съд по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е правилна /законосъобразна/. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния обжалван акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и двата правни въпроса, формулирани от частния касатор „Техеко Енерджи“ АД в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му, се отнасят до правилността на атакуваното въззивно определение, потвърждаващо разпореждане на първостепенния съд по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Първият правен въпрос разкрива погрешното отъждествяване от старозагорското дружество частен касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол - от друга, което обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Докато вторият въпрос не държи сметка, че извънредното положение във връзка с възникването на пандемии, природни бедствия и „други катаклизми“ се обявява с актове на Народното събрание /решения и закони/, в които се съдържат конкретни императивни разпоредби за спиране течението на процесуалните срокове „по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства“. Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение