Определение № 3587 от 30.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3891/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. И., представляван от адвокат А. и С. Д. И., представляван от адвокат А., против решение № 643 от 11.06.2025г., постановено по в.гр.д. № 698/2025 г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е потвърдено решение № 4445 от 09.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 13785/2022 г. на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от М. Д. И. и С. Д. И. срещу Т. А. Д., М. Ж. П., А. Ж. Р., Р. Ц. С., Г. Ц. С., И. Р. Ж. и Я. Р. Ж., като наследници на Ц. С. Д., искове за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част с площ от 621 кв.м от недвижим имот № * по плана за новообразуваните имоти /ПНИ/ на местност „Т.“, землище на [населено място], [община], одобрен със заповед № РД-04-7706-66 от 06.08.2004 г. на областния управител на област Варна, целият с площ от 1 212 кв.м, която част е повдигната с червен цвят и защрихована с червен цвят на скица на лист 38 от делото на ВРС, разположена в източната част на имота, която реална част отговаря на стар имот пл. № * по КП и е придобита въз основа на упражнявано от наследодателя на ищците и продължено от тях давностно владение в периода 22.07.1987 г. до настоящия момент, на основание член 124, ал. 1 ГПК.

Решението е изменено в частта за разноските с определение № 3911 от 21.08.2025 г., като са намалени присъдените в полза на ответниците разноски, по реда на чл. 248 ГПК.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, немотивирано, че съдът не е обсъдил съдебната практика, на която се позовават ищците и не е посочил практика в подкрепа на своите изводи. Поддържат, че решението на ВОС е неправилно поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост- основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че решението на ПК, с което се възстановяват правата на наследниците на Ц. Д. е нищожно, като постановено от незаконен състав, като изменящо предходно такова и като постановено при липса на доказателства, че заявеният за възстановяване имот е в землището на [населено място]. Поддържат, че по делото са събрани доказателства за упражнявано от ищците давностно владение върху спорния имот.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че решението следва да бъде допуснато до касация поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Като такива въпроси сочи:

1. От кой момент започва да тече придобивна давност срещу реституираните собственици, когато имотът попада в територия по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановеният имот с решението на ПК не е достатъчно добре индивидуализиран, но решението е постановено преди изменението на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г.? Поддържа се противоречие на обжалваното решение с определение №225/15.05.2020г. на ВКС, по гр.д.№3710/2019г., ІІ г.о., решение №372/18.06.2024г. на ВКС по гр.д.№2501/2023г., ІІ г.о., решение №384/02.11.2012г. на ВКС по гр.д.№804/2011г., І г.о., решение № 130/6.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3718/2023 г., ІІ г. о., решение № 60149/2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2851/2021 г., ІІ г. о., решение №428/09.07.2025г. на ВКС по гр.д. №1944/ 2023г., ІІ г.о.

2. Когато решението на ПК е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99 г. задължително ли е издаване на заповед на кмета на съответната община за възстановяване на имота на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ?

Когато решението на ПК е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г., откога започва да тече придобивна давност срещу реституираните собственици - от одобряването на ПНИ за съответната местност, в която се намира възстановеният имот или от издаването на заповед на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ? По този въпрос се поддържа противоречие с решение № 288/18.03.2014 г. по гр. д. № 2058/2013 г., ВКС, І г. о

3. От кога започва да тече придобивна давност срещу реституираните собственици за имот, който попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който е издадено решение на ОСЗ за възстановяване правото на собственост преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г., без имотът да е достатъчно добре индивидуализиран, но е индивидуализиран с одобряването на ПНИ и за който е издадена заповед на кмета на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ повече от 10 години след одобряването на ПНИ? Поддържа се противоречие с решение №428/09.07.2025 г. на ВКС по гр.д.№1944/2023 г., ІІ г.о.

4. Допустимо ли е възражение за нищожност на постановеното решение на ПК от ищците по иск за собственост срещу реституираните собственици, които се легитимират за собственици на процесния имот въз основа на това решение на ПК след постановяване на ТР №9/07.11.2012г. на ОСГК на ВКС? Поддържа се противоречие с решение № 15 от 25.01.2011 г. по гр. д. № 1302/2009 г., II г.о. на ВКС, решение №151/ 29.10.2015 г. по гр.д.№2271/2015 г. на ВКС, І г.о., решение №151/ 24.10.2019 г. по гр.д.№3988/2018 г. на ВКС, І г.о.

5. Нищожно ли е решението на ПК, когато е постановено от незаконен състав, за което са събрани доказателства по делото? Допустимо ли е това възражение с оглед постановеното в ТР №9/07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС?

Нищожно ли е последващо решение на ПК, постановено след срока по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, което изменя начина на възстановяване на имота - от план за земеразделяне, във възстановими стари реални граници, без да е било обжалвано предходното решение и същото е влязло в законна сила? Допустимо ли е това възражение с оглед постановеното в ТР № 9/ 07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС?

Нищожно ли е решението на ПК, когато е постановено при липса на доказателства по преписката, че заявеният имот е в землището, за което е подадено заявление за възстановяване на земеделски земи? Допустимо ли е това възражение с оглед постановеното в ТР №9/07.11.2012г. на ОСГК на ВКС? Поставените въпроси се твърди да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Депозирани са отговори на касационната жалба от А. Ж. Р. и Р. Ц. С., представлявани от адвокат И., М. Ж. П. и Т. А. Д., представлявани от адвокат П., Г. Ц. С. и И. Р. Ж., представлявани от адвокат Г., с които се заявява, че касаторите не са формулирали правен въпрос, които да е решен от въззивния състав в противоречие с практиката на ВКС. По същество поддържат, че решението е правилно и законосъобразно.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, с правен интерес от обжалване, срещу решение по предявен иск за защита на право на собственост, което съгласно чл.280, ал.3 ГПК подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение съставът на Варненски окръжен съд е приел, че е предявен положителен установителен иск, с правно основание член 124 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част с площ от 621 кв.м от НИ № * по ПНИ на местност „Т.“, землище на [населено място], [община], одобрен със заповед № РД-04-7706-66 от 06.08.2004 г. на областния управител на област Варна, целият с площ от 1 212 кв.м, която реална част отговаря на стар имот пл.№ * по КП, придобита въз основа на упражнявано от наследодателя на ищците и продължено от тях давностно владение в периода 22.07.1987 г. до депозиране на исковата молба. От фактическа страна съдът е обсъдил заключението на вещо лице, изготвило СТЕ, извършило оглед на имота на 13.04.2024 г. и установило, че процесната реална част е оградена от четирите си страни с полумасивни огради от телена мрежа, закрепена на бетонни и/или метални подпори и е засадена с множество трайни насаждения, обработва се и състояние на имота е много добро. Посочило е, че имотът е застроен с две полумасивни постройки – дървена барака и дървена тоалетна. Според вещото лице имот * се състои от две части – източна част, идентична на имот № *, която се стопанисва, и западна част – идентична на имот № *, която не се стопанисва. Целият имот * е ограден, като между двете му части също съществува ограда. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свид. Я., сестра на жената, с която С. Д. съжителства на семейни начала и свид. С., брат на жената, с която С. Д. живее на съпружески начала, и е приел за установено,че имотът е около 600 кв.м, ограден е с телена ограда и в него има насаждения, не е водоснабден, но имало ток. Установил е от показанията, че след смъртта на Д. имотът се стопанисвал от сина му С., като други лица не са имали претенции към него. От свидетелските показания съдът е извел извод, че фактическа власт върху процесната реална част в посочения в исковата молба период е била упражнявана от праводателите на ищците и от тях самите. Съдът е посочил, че практиката на ВКС изисква индивидуализация на имотите, чиято собственост подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за да могат същите да бъдат обект на спорове за собственост, включително и при твърдения за придобиването им по давност. Тълкувайки разпоредбите на ЗСПЗЗ съдът е приел, че след изменението на ЗСПЗЗ през 1999 г. индивидуализацията на земеделските земи в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва с ПНИ и ако този план е одобрен и влязъл в сила, е възможно придобиване право на собственост по който и да е от предвидените в закона способи. Приел е още, че с влизане в сила на ПНИ и издаване на заповедите по § 4к, алинея 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се обособяват самостоятелни обекти и се определя дали имотът подлежи на възстановяване, изкупуване по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ или придобиване посредством други придобивни способи и от правни субекти, различни от лицата, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По представеното решение № БН-1 от 11.04.1996 г. съдът се е произнесъл, че е издадено след изменението от 1995 г., като в него не са посочени граници на имота и съседи, като в забележка е посочено, че е необходимо да бъде издадена скица с точните размери, поради което е посочил, че решението няма конститутивен ефект. Приел е, че за да завърши процедурата по земеделска реституция следва да има издадена заповед по § 4к, алинея 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е сторено с постановяването на заповед № 1219 от 09.11.2020 г. на кмета на Община Аврен, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, алинея 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Ц. С. Д. върху новообразуван имот в местност „Т.“ с № *** и площ 1 212 кв.м, като към заповедта е приложена скица и констативен протокол от 03.12.2020 г. за липса на постъпили жалби. Съдът е посочил, че от този момент следва да се счита, че процедурата по възстановяване спрямо ответниците - наследници на Ц. Д. - е приключила. При така приетото е направил извод, че спрямо ответниците, ищците са могли да упражняват давностно владение в периода от 09.11.2020 г. и до 18.10.2022 г. изтеклият срок е недостатъчен за придобиване на имота в собственост. Съдът е посочил още, че оспорванията, че решението от 1996 г. на ОСЗГ – Аврен е нищожно и незаконосъобразно, доколкото не са били налице основания за реституция и същото е постановено от незаконен състав са неоснователни. Позовал се е на Тълкувателно решение № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което ищците като наследници на бивш ползвател могат да противопоставят свои права, основани на земеделска реституция, и да се бранят с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК /, от което черпят права наследниците на бившия собственик, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Те не могат да възразяват, че лицата, на които е възстановено правото на собственост, респективно техният наследодател, не са били собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. При така възприетите решаващи изводи въззивният съд е приел, че предявеният иск за защита на право на собственост е неоснователен и съответно е потвърдил обжалваното решение на РС-Варна.

При така изложените мотиви на въззивния съд настоящият състав на Върховният касационен съд намира,че са налице основания за допускане на обжалваното решение до касация.

Касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща- произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 от ГПК. Касационното обжалване се допуска и при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

С оглед изложените мотиви от въззивната инстанция, настоящият съдебният състав намира, че въпросът, поставен под № 3/ От кога започва да тече придобивна давност срещу реституираните собственици за имот, който попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който е издадено решение на ОСЗ за възстановяване правото на собственост преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г., без имотът да е достатъчно добре индивидуализиран, но е индивидуализиран с одобряването на ПНИ и за който е издадена заповед на кмета на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ повече от 10 години след одобряването на ПНИ? / покрива общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е обуславящ изхода от спора, тъй като в мотивите на въззивния съд е обсъждан въпросът откога може да се приеме, че е настъпила индивидуализацията на процесния имот и съответно същият е станал годен обект за упражняване на придобивна давност и самостоятелен обект на право на собственост. Въпросът има значение за правилността на постановения съдебен акт, тъй като от неговия отговор зависи основателността на заявената искова претенция. Въпросът е решен в противоречие с посоченото от касатора решение №428/09.07.2025 г. на ВКС по гр.д.№1944/2023 г., ІІ г.о., в което е разяснено, че индивидуализацията на имота настъпва с одобряване на ПНИ. Изложеното обосновава допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Останалите поставени от касатора въпроси, касаещи възможността за проверка валидността на решение на ПК по възражение на ползватели на земеделски земи, възможността за владение и придобиване по давност на земеделски земи, доколкото имат връзка с предмета на спора, следва да получат свои отговори с решението по чл.290 от ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.