Определение № 92 от 07.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 670/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. И. Р., чрез процесуалния му представител – адв. С. Д., срещу определение № 414/26.11.2015 г. на Върховния касационен съд, състав на IV г. о., постановено по гр. д. № 5385 по описа на съда за 2015 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата за отмяна на Р. И. Р. с вх. № 1049729/08.12.2014 г. и вх. № 12213/13.11.2015 г. срещу определение № 723/02.06.2014 г. на Върховния касационен съд, постановено от състав на III г. о., по гр. д. № 2570/2014 г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 8320/10.12.2013 г. на Софийски градски съд постановено по въззивно гр. д. № 11507/2013 г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение на III г. о. на ВКС е незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна Комисията за регулиране на съобщенията – [населено място], чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт П. П., в който се излагад доводи в подкрепа на изразеното становище за неоснователност на частната жалба. Претендира се присъждане на направените разноски в касационната инстанция за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, след преценка на данните по делото намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения: С решение № 6376/31.05.2013 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 34348/2011 г., съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Р. И. Р. срещу Комисията за регулиране на съобщенията искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Първоинстанционното решение е обжалвано от Р. Р. пред Софийски градски съд, по повод на което пред въззивната инстация е образувано въззивно гражданско дело № 11507/2013 г. С решение № 8320/10.12.2013 г. Софийски градски съд е потвърдил обжалвания съдебен акт. Решение № 8320/10.12.2013 г. по в. гр. д. № 11507/2013 г. на Софийски градски съд е обжалвано от Р. Р. пред Върховния касационен съд. Пред касационната инстанция е образувано производство по реда на чл.288 ГПК по което състав на III г. о. на ВКС се е произнесъл с определение № 723/02.06.2014 г. по гр. д. № 2570/2014 г., с което не е допуснал касационно обжалване на атакуваното въззиввно решение на Софийски градски съд. С молби с вх. № 1049729/08.12.2014 г. и вх. № 12213/13.11.2015 г. Р. Р. е поискал отмяна на определение № 723/02.06.2014 г. по гр. д. № 2570/2014 г. на ВКС. По образуваното пред ВКС производство по реда на чл.303 и сл. от ГПК се е произесъл състав на IV г. о., който с обжалваното пред настоящия състав определение № 414/26.11.2015 г., постановено по гр. д. № 5385/2015 г. е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима подадената молба за отмяна. За да постанови определение № 414/26.11.2015 г., съставът на IV г. о. на ВКС е приел, че определение № 723/02.06.2014 г. по гр. д. № 2570/2014 г. на ВКС, с което в производството по чл.288 не е допуснато касационно обжалване на решение № 8320/10.12.2013 г. по в. гр. д. № 11507/2013 г. на Софийски градски съд, не формира сила на присъдено нещо по отношение на спорното право, тъй като с него не се разрешава материалноправният въпрос по същество. Тези правни изводи се споделят и от настоящия състав. Жалбоподателят е поискал отмяна по реда на чл.303 ГПК на определение № 723/02.06.2014 г. на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл.288 ГПК. Това определение на касационната инстанция, с което съдът се е произнесъл по допускане до касационно обжалване на въззивното решение не подлежи на отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК. Това е така защото с този съдебен акт е налице единствено произнасяне по процесуалноправния въпрос, касаещ наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК обуславящи допустимостта на касационното обжалване, но същият не е относим към материалното правоотношение между страните, което е включено в предмета на правния спор. По спорното материално право в случая се е произнесъл Софийски градски съд с решение № 8320/10.12.2013 г. по гр. д. № 11507/2013 г., поради което именно този съдебен акт би могъл да бъде обект на разглеждане в рамките на съдебно производство образувано по молба за отмяна и то при наличие на основанията по чл.303, ал.1 ГПК. Поради това обстоятелство правилно съставът на IV г. о. на ВКС е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата за отмяна на Р. И. Р. с вх. № 1049729/08.12.2014 г. и вх. № 12213/13.11.2015 г. срещу определение № 723/02.06.2014 г. на Върховния касационен съд, постановено от състав на III г. о., по гр. д. № 2570/2014 г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 8320/10.12.2013 г. на Софийски градски съд постановено по въззивно гр. д. № 11507/2013 г. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.