Определение № 114 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 10/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Ш. И. М., Н. М. К., Н. М. Ч., З. М. А. и М. М. М. са подали касационна жалба срещу решение № 408 от 6.10.2010 г. по гр.д. № 20101200500534 от 2010 г. на Благоевградския окръжен съд САМО В ЧАСТТА с която е обезсилено решение № 1421 от 30.04.2010 г. постановено по гр.д. № 2 от 2008 г. по описа на Районен съд, [населено място] и е прекратено производството по насрещния осъдителен иск по чл.108 ЗС. В касационната жалба навеждат доводи за неправилност поради съществено нарушение на процесуалния и материален закон и необоснованост на решението. Касаторите са представили изложение в което подържат, че съдът се е произнесъл по релевантни за спорното право материално правни въпроси в отклонение от практиката на ВКС и поставят следните въпроси: допустим ли е насрещен осъдителен иск за ревандикация, ако се предхожда от издаден и обезсилен изпълнителен лист на същото основание по чл.237, б. “ж” ГПК/отм./; възможно ли е при действието на новият ГПК идздаденият нотариален акт по регулация да служи като изпълнителен титул на основание на който да бъде издаден изпълнителен лист. М. И. Д. и С. Д. Д. също са подали касационна жалба срещу решение № 408 от 6.10.2010 г. по гр.д. № 20101200500534 от 2010 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първостепенното решение и е отменен констативният н.а. № ....., т......, д..... от ....... г. Инвокира оплаквания по чл.281, т.3 ГПК. Към тази касационна жалба също е представено изложение. Настоящия състав на ВКС обаче намира, че двете касационни жалби са недопустими ,тъй като обжалваемия интерес е под 1000 лв. – чл.280, ал.2 ГПК. При предявяване на първоначалния и насрещен иск за собственост на 191 кв.м. заснети в У........, кв..... по плана от ....... г. за [населено място], Община “С.”, който е собственост на Ш. И. М., Н. М. К., Н. М. Ч., З. М. А. и М. М. М. и придаваеми от им. пл. № ......., собственост на М. И. Д. и С. Д. Д. е представено удостоверение за данъчна оценка, определена за 553, 90 лв. Касационните жалби са подадени през м. ноември 2010 г. при действието на нормата на чл.280, ал.2 ГПК която изискваше да е налице обжалваем интерес над 1000 лв. В конкретния случай обжалваемият интерес и по двете жалби е под посочената сума, поради което същите са недопустими. Производството по жалбите следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,