Определение № 6 от 11.03.2022 г. на ВКС по д. № 28/2021 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е пред петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд по спор за подсъдност между Районен съд – Дупница и Административен съд - Кюстендил относно компетентния съд, който да разгледа жалба от Д. М. Н., [населено място], област Кюстендил, срещу заповед №РД-01-04-305/05.11.2021 г., издадена от кмета на община Рила. За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Производството е образувано пред Административен съд - Кюстендил по жалба на Д. М. Н., срещу заповед №РД-01-04-305/05.11.2021 г., издадена от кмета на община Рила, с която на основание чл.59, ал.1 АПК, чл.25, ал.2 вр.. чл.18, ал.1, пр.1 и чл.22, ал.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество е определено жалбоподателят да заплати обезщетение за причинени вреди от животни на трайни насаждения в землището на [населено място]. Административният съд е приел, че компетентен да се произнесе по жалбата е Районен съд – Дупница, защото съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗОСИ, тогава когато няма основание за налагане на административно наказание, определянето на обезщетение за причинени вреди става със заповед на административнонаказващия орган, която може да бъде обжалвана по реда на ГПК пред районния съд в 14-дневен срок от съобщаването и. В ал. 3 на същата разпоредба пък изрично е указано, че районният съд разглежда делото по същество и се произнася с решение, което не подлежи на обжалване. Разпоредбата е ясна и недвусмислена, без да се налага стеснително или разширително тълкуване. Идеята на законодателя е най–вече за бърза оценка на щетите и репарирането им от страна на виновните лица. При тези факти настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа и се произнесе по жалбата на Д. М. Н. е Административен съд – Кюстендил по следните съображения: Обжалваната заповед е издадена от кмета на съответната община на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, с която е определен причинителят на вредите, установени са вредите на селскостопанското имущество и размерът на обезщетението за тях. Заповедта е издадена от кмета, действащ като административнонаказващ орган, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗOСИ. С обжалваната административна заповед и нейното изпълнение се засягат права и се създават задължения за адресата на заповедта, заповедта е издадена при упражняване правомощията на административен орган и подлежи на обжалване по реда на АПК. В този смисъл са определения на смесен петчленен състав - определение №37 от 17.06.2010 г. по адм. дело №88/2009 г. и определение №90 от 01.11.2012 г. по адм.дело №69/2012 г. Ето защо, настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд - Кюстендил. По изложените съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд