Определение № 477 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4768/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от касационна жалба с вх. № 17 597/01.10.2019 година, подадена от Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н., против част от решение № 2066/09.08.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 5745/2018 година.

С посочената касационна жалба решението на Софийския апелативен съд се обжалва в частта му, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение № 235/12.07.2018 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 599/206 година са уважени предявените от КПКОНПИ [населено място] против Б. Н. Г., Д. С. Г. и Б. Н. Г. искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), за отнемане в полза на държавата, на паричната равностойност на незаконно придобито имущество на обща стойност 253 030.95 лева, както следва:

‭1) на основание чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) от Б. Н. Г.:

-сумата в размер на 100 307.69 лева, внесена на каса по разплащателна сметка в лева № ... ([банкова сметка]), открита в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 101 806.70 лева, внесена от трети лица по разплащателна сметка в лева № ... ([банкова сметка]), открита в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 7000.00 лева, представляваща равностойността на усвоения кредит, отпуснат от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД [населено място] на Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 2250.02 лева, представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 7868.00 лева, представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 1575.46 лева, представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 646.00 лева, представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

• сумата в размер на 29328.00 лева, внесена на каса по сметка № [банкова сметка] в евро, открита в Интернешънъл Асет Банк АД, с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 1217.58 лева, внесена на каса по разплащателна сметка в лева B., открита в „Централна кооперативна банка“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г. и

-сумата в размер на 30.00 лева, получена от продажба на дружествените дялове от капитала на „К и Б 1970“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица],

2) на основание чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 3 и чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) от М. Б. Н.:

-сумата в размер на 245.30 лева, внесена на каса по разплащателна сметка в лева № ..., открита в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], с титуляр М. Б. Н., и

3) на основание чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 4 и чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) от Д. С. Г.:

-сумата в размер на 300.00 лева, представляваща равностойността на усвоения кредит, отпуснат от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД [населено място] на Д. С. Г. и

-сумата от 456.20 лева, представляваща внесена на каса по разплащателна сметка № [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Д. С. Г..

В касационната си жалба Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н. излагат доводи за това, че въззивното решение, в обжалваната му част, е постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които нарушения от своя страна са довели и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено в тази му част и да се постанови друго, с което предявените от КПКОНПИ@@29@ [населено място] искове с правно основание чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) да бъдат отхвърлени. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н. твърдят, че са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по касационната жалба КПКОНПИ [населено място] не е подал отговор на касационната жалба като не е изразил становище по допустимостта и основателността на същата.

Прокуратурата на Република България не е подала отговор на касационната жалба като не е изразила становище по допустимостта и основателността на същата.

Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н. са били уведомени за обжалваното решение на 02.09.2019 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 17 597/01.10.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че Окръжен съд Перник е бил сезиран с кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 75, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.). За да възникнело потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябвало в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) лицето, с когото останалите проверявани правни субекти са в граждански брак или са негови непълнолетни деца през проверявания период, да е било привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 22, ал. 1 от закона; 2) през проверявания период лицето да е било придобило имущество на значителна стойност по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.) при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 250 000.00 лева за целия проверяван период (в редакцията на тази дефинитивна разпоредба към релевантния момент); 3) въз основа на доказателствата по делото да е било формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно определителната правна норма, уредена в чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ, обосновано било онова предположение, когато се установявало значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (над 250000.00 лева-изменението на материалната правна норма, уредена в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.), с ДВ, бр. 103/2016 година, действа ex nunc, като изрично в този смисъл бил и § 15 от ПЗРЗИДЗОПДНПИ, ДВ, бр. 103/2016 година, който предписвал, че започналите, но неприключили до влизането в сила на този закон проверки и производства се довършват по досегашния ред; установявало се, че процесната проверка била започнала 11.12.2013 година); 4) имуществото да е било придобито в срока по чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ (отм.) в период от 10 години назад от предявяване на иска и 5) то да не е било придобито със законен източник на средства. Първите четири материални предпоставки следвало да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежало процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.

За да достигнел до правния извод, че през целия процесен период при установяване на салдото между приходите и разходите на семейството извършените разходи от ответниците за придобиване на имуществото, предмет на предявените конститутивни искове, надвишават значително техните законни приходи, представляващи „нетните доходи” по смисъла на определителната разпоредба на § 1, т. 5 от ДРЗОПДНПИ (отм.) (приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, като „обичайни разходи” са разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно данните на Националния статистически институт-аргумент от § 1, т. 5 от ДРЗОПДНПИ (отм.)) с 293 112.90 лева, първоинстанционният съд бил приел, че в приходната част на семейния бюджет трябвало да се включат следните суми: 1) 24 905.14 лева-доходи от трудови и други правоотношения, включително от продажба на придобит по наследство и давностно владение, социални помощи и обезщетения от НОИ (тази сума представлявала разлика от всички по-горе изброени приходи-33 744.61 лева, и приспаднатата от съда сума в размер на 8839.47 лева, представляваща сборът от осигурителния доход на Б. Н. Г. като самоосигуряващо се лице общо в размер на 6408.00 лева и разликата над облагаемия доход до осигурителния за Д. С. Г. общо в размер на 2431.47 лева); 2) 3134.09 лева-авансово изплатени командировъчни пари; 3) 30.00 лева-продажба на дялове в търговско дружество; 4) 55 280.00 лева-получени кредити от финансови институции и 5) 7890.57 лева-усвоени парични средства по кредитни карти, т. е. общо приходната част била в размер на 91 239.80 лева, а в разходната част: 1) 75 681.46 лева-обичайни разходи за издръжка по смисъла на § 1, т. 6 от ДРЗОПДНПИ (отм.) на проверяваните лица; 2) 3134.09 лева-заплатени командировъчни пари за изпълнение на поставените задачи в чужбина; 3) 4541.56 лева-разходи за данъчни и осигурителни вноски; 4) 5030.00 лева-разходи за учредяване на дружества; 5) 55 055.29 лева-разходи за погасяване на усвоени кредити; 6) 5723.80 лева-разходи за погасяване на усвоени кредити по кредитни карти; 7) 2134.00 лева-разходи за закупуване на автомобил и 8) 500.00 лева-разходи закупуване на недвижим имот, т. е. общата разходна част била в размер на 151 800.20 лева. Счел бил, че макар и усвоените кредити да са източник на финансиране съгласно § 1, т. 4 от ДРЗОПДНПИ (отм.), за да се определял нетният доход, следвало да се включат разходите за погасяване на задълженията по тях като извънредни по смисъла на § 1, т. 5 от ДРЗОПДНПИ (отм.), а не само тези по ЗДДФЛ. Като било съобразено, че салдото на притежаваните от ответниците средства към началото на проверявания период били в размер на 50.00 лева, Окръжен съд Перник бил достигнал до правния извод, че общият нетен доход по смисъла на § 1, т. 5 от ДРЗОПДНПИ (отм.) на проверяваните лица бил отрицателна величина-минус 60 510.40 лева (151 800.20 лева-91 239.80 лева-50.00 лева). Прието било за установено, че през релевантния период по банковите сметки на ответника Б. Н. Г. са постъпили реално 127 747.50 лева, внесени лично от него (разликата между внесените суми в размер от 151 816,48 лева и тези от тях, които били послужили за погасяване на усвоените от него кредити в размер на 24 070.98 лева) и 101 906.70 лева-внесени от трети лица; по банковата сметка на неговата съпруга Д. С. Г. – 2705.00 лева (разликата между внесената от нея на каса сума в размер общо на 8428.80 лева и тези от тях, които били разходвани за погасяване на кредити по кредитни карти в размер на 5723.80 лева); по банковата сметка на техния син М. Б. Н.-245.30 лева, или имуществото на ответното семейство през проверявания период представлявало сборът от действително постъпилите парични суми по банкови сметки на членове от семейството и отрицателната величина на нетния доход, т. е. то било в размер на 293 114.90 лева. (127 747.50 лева+ 101 906.70 лева+2705.00 лева+245.30 лева+60 510.40 лева)-при извършване на сборуването била допусната техническа грешка, като окръжният съд бил изписал сумата от 293 112.90 лева. В случай че през целия проверяван период се установявало съществено несъответствие между законно получения доход и придобитото имущество, от това обстоятелство можело да се изведе основателно предположение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), че тези имуществени права на значителна стойност (съобразно понятието на този термин, вложено в определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 7 от ЗОПДНПИ (отм.), а именно, когато придобитото през проверявания период имущество надвишава с 250 000.00 лева нетния доход на проверяваните лица) са придобити от незаконен източник. Законен бил онзи източник на финансиране, за който можело да се докаже, че е получен на годно правно основание чрез положен труд от проверяваното лице, чрез заемни средства (кредити), дарение или след възмездно отчуждаване на притежавано от него имуществено благо, което е придобито от законни източници. Но следвало да се разграничават приходите от доходите-приходите представлявали брутната стойност на имуществени права, които са постъпили в патримониума на проверяваното лице през релевантния период, а доходът бил тяхната нетна стойност, т. е. след приспадане на отделните разходи за придобиване на имущественото благо-например полученото възнаграждение за положен труд (по трудово или облигационно правоотношение), намалено с дължимите публични задължения за осигурителни вноски във фондовете на НОИ и НЗОК, както и заплатените данъци за дейността. Макар и заемните средства да били приход и да били от законен източник, те не представлявали доход, тъй като при получаването в „собственост“ на определена парична сума възниквало правно задължение за връщане на привлечения заемен ресурс, ведно с акцесорното задължение-за заплащане на уговорената възнаградителна лихва (в икономическия смисъл на това понятия-„цената“ за използване на привлечения финансов ресурс за определен периода от време). Следователно, ако към приходната част за проверявания период се прибавел и заетият финансов ресурс, той следвало да бъде включен и в разходната част, но ведно със заплатените възнаградителни лихви, такси и комисионни. Макар и определени доходи да не били декларирани пред приходните органи на държавата или били вследствие на осъществяване на дейност, която обществото от морални съображения отрича (например т. нар. „лична проституция“) или не одобрява (например за придобитите доходи в т. нар. „сив сектор на националното стопанство“, които не се декларирал и не се заплащал действителният размер на възникналите публични задължения; съответно чрез използване наивността и суеверието на хората-от „гадател“, „врач“ и други), те не можели по презумпция да се обявят за незаконни. Следователно, за да се включели в приходната част на проверяваното лице получените доходи, те трябвало да са от законен източник и да водят до неговото законно обогатяване. Изрично в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) било предписано, че е налице основателно предположение, че придобитото е свързано с незаконен източник, когато се установяло, че през целия проверяван период е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

Съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 от ГПК, въззивният съд бил длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, т. е. по действащия ГПК, по което се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действал като апелация (т. нар. „ограничен, непълен въззив“). Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция бил очертан не с наведените фактически доводи и правни съждения в исковата молба, съответно в отговора на исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поради тези правни съображения въззивният съд следвало да разгледа поотделно и в съвкупност само правните доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, релевирани във въззивните жалби на двете насрещни страни в производството.

По довода, че първоинстанционният съд не бил съобразил, че в началното салдо (към началния момент на проверявания период) в патримониума на проверяваното лице не бил включен доход в размер на 1138.19 лева е посочено, че макар и по делото да било установено, че ответникът Б. Н. Г. бил полагал труд при „Струма-91” ЕООД [населено място] през периода от 01.01.2000 година до 31.12.2002 година, като през 2000 година бил получил доход в размер на 1138.19 лева, не било доказано и до края на съдебното дирене пред въззивната съдебна инстанция, че този източник на законни средства бил формирал част от придобитите през проверявания период имущества на ответниците. От друга страна, тези парични средства били придобити през 2000 година, а проверяваният период бил с начален момент от 11.12.2003 година, който бил значително отдалечен във времето от придобиване на този доход от законен източник. Нещо повече, без да бил доказан друг доход от положен труд в периода до 11.12.2003 година, следвало да се приложи житейската (човешката) презумпция, основана на опитните правила, които носят съществена информация за фактите в обективната действителност, че тези средства са ползвани за задоволяване на текущи нужди на семейството на ответника. Поради тези правни съображения сумата от 1138.19 лева законосъобразно не била включена в имуществения комплекс на ответниците за проверявания период.

По довода, че сумата от 50 000.00 лева, която проверяваното лице Б. Н. Г. било получило първоначално в заем, а впоследствие му била дарена („трансформирана като дарение“), не била включена измежду законните източници на финансиране през проверявания период-при формиране на началното салдо към 11.12.2003 година съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че наистина, дареното било имущество от законен източник, но съдът при анализ на събраните по делото доказателствени средства следвало да ги подложи на преценка относно тяхната достоверност, т. е. дали те обективират действителни сделки (при диспозитивните документи, материализиращи волеизявления), съответно верни обстоятелства (при свидетелстващите документи, удостоверяващи изявления за знание). Въззивната съдебна инстанция считала, че процесният договор за заем от 13.12.2002 година, ведно с допълнителното съглашение за опрощаване (за „трансформиране в дарение“) били симулативни сделки, които били „сключени“ с единствената цел привидно да създадат законен източник на приходи за проверяваното лице. Както било изяснено, един от способите за установяване на истината в гражданския процес представлявали опитните правила, при които чрез прилагане на дедуктивния метод можело да се приеме за доказан един правнорелевантен факт-след съвкупния анализ на всички изяснени правнозначими обстоятелства. Опитните правила били носители на съществена информация за взаимовръзката на явленията в природата, за причинно-следствената връзка между отделните обстоятелства, като всеки отделен факт се проявявал в два аспекта-веднъж като причина за настъпване на определен резултат, а в другия случай като следствие на един причинен процес. Не се установило в процеса на доказване, че „заемодателят” И. К. В. е бил в близки приятелски отношения или в родствена връзка с проверяваното лице-„заемател“, поради което житейски нелогично, а следователно и правно необосновано било да се приеме, че възникнало задължение на изключително висока стойност (към 2002 година покупателната стойност на 50 000.00 лева е значително висока-с нея, например, можело да се придобие право на собственост върху тристаен апартамент в [населено място] в престижен квартал) е било опростено. От друга страна, не било установено и, че „заемодателят“ бил притежавал сума в такъв размер, както и източникът й на придобиване. Както законосъобразно бил приел първоинстанционният съд, тези писмени доказателствени средства представляват частни документи, поради което с оглед оспорването на тяхната достоверна дата от ищеца следвало да се приеме, че те са съставени в по-късен момент и то с цел да се обоснове пред проверяващия орган, че преди проверявания период това лице е притежавало доход на значителна стойност, който да се включи в неговото начално салдо (аргумент от чл. 181, ал. 1 ГПК). Поради тези правни съображения и въззивната съдебна инстанция считала, че в приходната част не трябвало да се включва сумата от 50 000.00 лева, „предоставени“ преди проверявания период на ответника Б. Н. Г. в заем, което парично задължение впоследствие било опростено.

По довода, че неправилно бил посочен придобитият доход при полагане на труд при „Булга Лифт” ЕООД [населено място] през проверявания период съставът на Софийския апелативен съд приемал, че в приложение № 10 и приложение № 11 от приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните второ допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза били описани всички получени нетни доходи от ответника Б. Н. Г., полагащ труд за част от проверявания период по трудово правоотношение при „Булга Лифт” ЕООД [населено място]. Именно тези суми, ведно с другите установени възнаграждения за положен труд през проверявания период били включени в приходната част на ответниците като нетни доходи от законни източници. Те били съобразени от първоинстанционния съд, като били включени в сумата общо от 24 905.14 лева-доходи с доказан законен източник през проверявания период (приспаднати били заплатените осигурителни вноски и данъци, като било съобразено и обстоятелството, че прагът на осигурителния доход представлявал единствено осигурителната основа, върху която се начислявала съответната ставка за определяне на дължимата осигурителна вноска, но той не представлявал действителният размер на полученото възнаграждение). Следователно, и това правно съждение за незаконосъобразност на обжалваното решение се явявало неоснователно.

По довода, че разходите и командировъчните пари за осъществените от Б. Н. Г. задгранични пътувания в общ размер от 22 814.76 лева са приход, а не разход за командированото лице въззивният съд е посочил, че следвало да се разграничават приходите от доходите. Наистина, командированото лице имало право и било получило командировъчни пари за осъществяване на възложената му от работодателя дейност извън уговореното място на работа, но те са били целеви-за покриване на неговите текущи нужди по пребиваване и храна в населеното място, извън неговата месторабота. Командировъчните пари не се включвали в уговореното брутно трудово възнаграждение, тъй като представлявали разход както за работодателя, така и за командирования работник или служител (за покриване на неговите разходи при изпълнение на възложената задача по време на командироването). От друга страна, от представените по делото доказателства-командировъчна заповед и пътнически билети, както и от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, се изяснявало, че Б. Н. Г. бил получил лично или по банкова сметка на неговата съпруга командировъчни пари за осъществените по възлагане на „Булга Лифт” ЕООД [населено място] трудови задължения през 2005 година и 2006 година общо в размер на сумата от 31 34.09 лева (приложение № 3-лист 1093 по първоинстанционното дело), като не били включени останалите разходи (по твърдение на въззивника общо тези разходи са в размер на 22 814.76 лева)-за транспорт (самолетни пътнически билети) и пари за нощувка, тъй като те били били за сметка на изпращащото, съответно на приемащото дружество-„Булга Лифт” ЕООД [населено място] и „Текс Сас”. Именно защото командировъчните пари били целеви-да покрият разходите за храна и престой на работника или служителя, полагащ труд извън уговореното място на работа, при определяне на разходите за издръжка на семейството за проверявания период било съобразено, че за част от него тези разходи за ответника Б. Н. Г. са били покривани от изплащаните му командировъчни пари, поради което справката от НОИ обхващала не обичайните разходи за издръжка на три, а на две лица. Взимайки предвид тези правнорелевантни обстоятелства първоинстанционният съд законосъобразно бил включил в приходната и разходната част получените от проверяваното лице командировъчни пари в общ размер от 31 34.09 лева, тъй като те не се включвали в неговия доход (законното му забогатяване).

По довода, че неправилно Окръжен съд Перник бил достигнал до правния извод, че постъпилите по сметки на Б. Н. Г. суми общо в размер на 100 841.70 лева били от незаконен източник поради недоказаност на основанието за направените вноски съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяване на правнорелевантното обстоятелство, че придобитото имущество е от законен източник, принадлежи на лицето, което твърди този факт, а именно проверяваният правен субект. Ответникът не установил до края на съдебното дирене и пред въззивната съдебна инстанция поддържаното фактическо твърдение, че тези суми били от извършена консултантска дейност и предоставяне на други услуги с личен труд, поради което първоинстанционният съд законосъобразно бил достигнал до правния извод, че това имущество, придобито от незаконен източник, не следва да се включва в приходната част по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗОПДНПИ (отм.).

По довода, че внесените от ответника в неговата банкова сметка през периода от 13.06.2008 година до 16.03.2011 година суми общо в размер на 101 272.69 лева били от законен източник, тъй като нейният сбор се е формирал при многократно теглене и внасяне на отделни суми по банковата сметка въззивният съд приемал, че законосъобразно се явявало правното становище на Окръжен съд Перник, че при липса на доказателства за основанието за внасяне на тези суми, съответно за законната причина за тяхното придобиване тези парични средства били от незаконен източник, поради което не могат да формират нетния доход по смисъла на § 1, т. 5 от ДРЗОПДНПИ (отм.).

По довода, че внесената сума в размер на 15 000.00 €, равняваща се на 29 328.00 лева била от законен източник, тъй като към периода от 02.09.2010 година до 14.09.2010 година проверяваното лице разполагало с достатъчно парични средства с оглед на факта, че към началото на проверявания период 11.12.2003 година имало положително парично салдо въззивният съд приемал, че тъй като Б. Н. Г. не установил твърдения факт, че тези парични суми са били придобити от законни източници, законосъобразно първоинстанционният съд не ги бил включил в приходната част, от която да се определи нетният доход по смисъла на § 1, т. 5 от ДРЗОПДНПИ (отм.).

По довода, че неправилно били определени разходите за издръжка на семейството съгласно статистическите данни, установени от НСИ въззивният съд приемал, че от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установявало, че по официални данни на НОИ обичайните разходи за издръжка на 3-членното семейство на ответниците през проверявания период възлизали общо на 75 681.46 лева, като вещото лице било съобразило и правнорелевантното обстоятелство, че ответникът Б. Н. Г. е бил командирован в чужбина през периода от 17.11.2005 година до 23.12.2005 година и от 04.01.2006 година до 19.12.2006 година (за това време обичайните разноски за издръжка били изчислени за 2-членно семейство). Следователно и това съждение за незаконосъобразност на първоинстанционното решение било неоснователно.

По довода, че установените несъответствия между имуществото и разходите по години били в размера, приет за установен от Окръжен съд Перник, вследствие на което неправилно бил изчислен и нетният доход по смисъла на § 1, т. 5 от ДРЗОПДНПИ (отм.) съставът на Софийския апелативен съд приемал, че както било изяснено, в законните източници на финансиране по § 1, т. 4 от ДРЗОПДНПИ (отм.) не следвало да се включват следните суми: 1) 50 000.00 лева-предмет на симулативния договор за заем, ведно с допълнителното съглашение, с което било опростено това задължение; 2) 22 814.76 лева-общ размер на разходите за осъществените командировки (тъй като голямата част от тях били за сметка на работодателя и приемащата страна, а останалата част не представлявала приход, а целеви разход); 3) 10 0841.70 лева, съответно 4) 101 272.69 лева и 5) 15 000.00 € (с равностойност от 29 328.00 лева)-внесени от ответника или от трети лица по сметка на ответника без да е посочено правно основание за тези вноски и без да е доказан законен източник. При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелство обосновано първоинстанционният съд бил достигнал до фактическия извод, че общата приходна част на ответното семейство за проверявания период възлизала на 91 239.80 лева; общата разходна част-на 151 800.20 лева, а началното салдо било в размер на 50.00 лева. Следователно, нетният доход по смисъла на § 1, т. 5 от ДРЗОПДНПИ (отм.), равняващ се на разликата между източниците на финансиране (имущество със законен произход по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗОПДНПИ (отм.)) се явявал отрицателна величина-минус 60 510.40 лева (151 800.20 лева-91 239.80 лева-50.00 лева). Тъй като всички правни доводи, изложени във въззивната жалба на ответниците, били неоснователни, обоснован се явявал правният извод на Окръжен съд Перник, че несъответствието между придобитото през релевантния период имущество и нетния доход възлизало на сумата от 293 112.90 лева (то било „значително” по смисъла на § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.)).

С оглед на обстоятелството, че не бил доказан законен източник за придобиването на това имущество, законосъобразно и с оглед на основния принцип в българския граждански процес-диспозитивното начало (аргумент чл. 6, ал. 2 от ГПК), първоинстанционният съд бил постановил отнемане на паричната равностойност на незаконно придобитото имущество в общ размер на 252 574.75 лева, подробно описано по вид и стойност в диспозитива на обжалваното първоинстанционно решение.

Основателна се явявала обаче въззивната жалба на КПКОНПИ [населено място] в частта, в която се поддържал довод за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният конститутивен иск за отнемане в полза на държавата на сумата от 456.20 лева, представляваща внесена на каса по разплащателна сметка № [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Д. С. Г.. От представеното пред въззивния съд в цялост извлечение от движенията по тази банкова сметка се установявало, че Г. била внесла на каса на 22.05.2007 година сумата от 456.20 лева, като с оглед на обстоятелството, че до края на съдебното дирене и пред въззивния съд не бил доказан законният източник на това имущество, и то следвало да бъде отнето в полза на държавата.

Във връзка с тези изводи на състава на Софийския апелативен съд в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н. са поставили правните въпроси за това как се отнася трудовото възнаграждение на едно лице за период предшестващ проверявания такъв-като част от салдото, явяващо се начално или като доход през проверявания период; за това явява ли се дареното имущество такова от законен източник и как се отличава от привидната сделка, както и следва ли между дарителя и дарения да съществува роднинска връзка, за да се приеме дарението като законно изявление; за това командировъчните възнаграждения разход или доход са за командированото лице и представляват ли възнаграждение по трудово или служебно правоотношение; за това непосочването на основание за извършването на банковия превод прави ли получаването на сумите незаконно, както и представлява ли доходът от консултации и други услуги с личен труд незаконен източник; за това, в случай че значителна сума по банковата сметка не е внесен от проверяваното лице еднократно, а на много на брой части може ли да се приеме същата от незаконен източник и следва ли да се изключи възможността титулярът на сметката да внася и тегли многократно едни и същи парични суми; за правилното определяне на разходите за издръжката на семейството, както и за това следва ли да се отнемат парични средства, които не са били налични в банковите сметки на ответниците, както към датата на подаването на иска, така и към датата на постановяване на съдебното решение, а същите са преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но не са налични към датата на предявяване на иска.

По отношение на третия от посочените по-горе въпроси свързан с командировъчните средства се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 314/17.05.2010 година, постановено по гр. д. № 638/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а по отношение на въпроса за наличността на сумите по банковите сметки на ответниците твърдяното противоречие е с решение № 147/16.09.2019 година, постановено по гр. д. № 1998/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

С решение № 314/17.05.2010 година, постановено по гр. д. № 638/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е разрешен спор дали по отношение на шофьорите извършващи международен превоз се прилага Наредбата за командировките в страната или Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни преводи на товари и пътници като е прието, че се прилага втората от тях. Този въпрос обаче не е във връзка с поставения от касаторите въпрос, а именно за това командировъчните възнаграждения разход или доход са за командированото лице и представляват ли възнаграждение по трудово или служебно правоотношение. Поради това представеното от касаторите решение на ВКС не може да обоснове допускането на въззивното решение на Софийския апелативен съд до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по третия от поставените в изложението по чл.284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси.

Останалите правни въпроси, поставени от Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н. в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, с изключение на последния такъв, също не обуславят допускането на въззивното решение на Софийския апелативен съд до касационно обжалване. Същите са били разглеждани от въззивния съд и са обусловили правните му изводи при постановяване на обжалваното решение, поради което представляват общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Касаторите обаче не са изложили съображения и не са представили съдебна практика, от които да бъде направен извода, че са налице допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК, без наличието, на които такова обжалване не може да бъде допуснато.

Налице са предпоставките за допускане на касационното обжалване по последния от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н. правни въпроси, тъй като същият е разрешен в противоречие освен с посоченото от касаторите решение № 147/16.09.2019 година, постановено по гр. д. № 1998/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и със служебно известните на настоящия състав решение № 200/14.02.2019 година, постановено по гр. д. № 4143/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 129/08.06.2015 година, постановено по гр. д. № 5562/2013 година, решение № 129/08.06.2015 година, постановено по гр. д. № 5562/2013 година, решение № 228/06.07.2015 година, постановено по гр. д. № 5321/2013 година, решение № 97/18.05.2018 година, постановено по гр. д. № 3224/2017 година и решение № 137/02.11.2018 година, постановено по гр. д. № 2507/2017 година, четирите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

С оглед на горното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решение № 2066/09.08.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 5745/2018 година по подадената против него от Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н., касационна жалба с вх. № 17 597/01.10.2019 година и такова трябва да бъде допуснато.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение