Определение № 8223 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6097/2026 г.

Производството е образувано след сезиране с Определение № 2602 от 20.05.2026 г. на Административен съд - Благоевград, по адм.д. № 2422/2025 г., с което на основание чл. 135, ал. 4 АПК е повдигнат спор за подсъдност. Делото пред Административен съд - Благоевград е образувано по молба на председателя на Районен съд – Сандански за допълване в частта за разноските на Определение № 392/4.02.2026 г., постановено по дело № 2422/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на С. Я. срещу Заповед № 709/24.11.2025 г. на председателя на РС – Сандански. С процесното Определение № 2602 от 20.05.2026 г. Административен съд – Благоевград е приел, че не е компетентен да разгледа молбата, подадена от председателя на Районен съд – Сандански, поради което е повдигнал спор за подсъдност, съгласно чл. 135, ал. 4 АПК пред петчленен състав на Върховния административен съд за определяне на компетентния съд. В мотивите си първоинстанционният съд се е позовал на практика на Върховния административен съд относно компетентността на Административен съд – Благоевград да се произнесе по молба за допълване на прекратително определение в частта за разноските, като е посочил разпореждане на ВАС, постановено във връзка с изпълнение на правомощията по чл. 176а, ал. 3 АПК във връзка с § 40 от ПЗР на ЗИД на АПК. Изводът на Административен съд – Благоевград, че са налице предпоставките на чл. 135, ал. 4 АПК за повдигане на спор за подсъдност е неточен и необоснован. Разпоредбата на чл. 135, ал. 4 АПК урежда специален процесуален ред за разрешаване на спорове за подсъдност, възникнали при наличие на противоречащи произнасяния на съдилищата относно компетентността им да разгледат едно и също производство. Следователно, процесуална предпоставка за възникване и съответно приложение на тази разпоредба е наличие на вече формиран спор между съдилища, всеки от които е отказал разглеждане на делото с нарочен акт. В настоящия случай такава процесуална предпоставка по възникване на правото на повдигане на спор за подсъдност по чл. 135, ал. 4 АПК не е налице. По молбата на председателя на Районен съд – Сандански не е било образувано производство пред Върховния административен съд, респективно липсва произнасяне на съдебен състав на Върховния административен съд, с което да е отказал разглеждане на искането за разноски. Позоваването на практика на Върховния административен съд, и по-конкретно на разпореждане, постановено във връзка с осъществяване на правомощията по чл. 176а, ал. 3 АПК във връзка с § 40 от ПЗР на ЗИД на АПК, не е годно да обоснове възникването на спор за подсъдност по смисъла на чл. 135, ал. 4 АПК, доколкото не представлява съдебен акт, постановен по висящо съдебно производство, с който Върховният административен съд да е приел, че спорът не му е подсъден. След като Административен съд – Благоевград е достигнал до извода, че не притежава родова компетентност да разгледа молбата, процесуалното му задължение е било да изпрати делото на съда, който счита за компетентен. Едва при последващо произнасяне на този съд, с което същият отказва да разгледа делото по съображения за липса на компетентност, би възникнал отрицателен спор за подсъдност, подлежащ на разрешаване по реда на чл. 135, ал. 4 АПК от петчленен състав на Върховния административен съд. Предвид изложеното, производството следва да бъде прекратено и делото - изпратено на Административен съд - Благоевград. Определението не подлежи на обжалване, защото не прегражда по-нататъшния ход на делото. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав: