Определение № 42 от 25.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по повдигнат с Определение № 254/08.02.2024г., постановено по адм.д. № 415/2023г. по описа на ЛАС спор за подсъдност между Административен съд - Ловеч и Окръжен съд -Ловеч за определяне на съда, който е компетентен да се произнесе по предявен от Г. В. В., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора –[населено място], иск при условията на солидарност срещу Главна дирекция“ Изпълнение на наказанията“- [населено място] и Министерство на правосъдието в размер на 1 000 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, резултат от лишаването му в периода :24.08.2023г. – 25.10.2023г. от правото да ползва полагащите му се на основание чл.86, ал.1, т.4 от ЗИНЗС парични средства поради наложен му от Затвора –[населено място] запор върху личната му сметка, което е довело до описаните в исковата молба неимуществени вреди – психически страдания и унижаване на достойнството му. Адм.д. № 415/2023г. по описа на АС- Ловеч е образувано, след като със свое Определение № 9619/07.11.2023г., постановено по адм.д. № 10380/2023г. по описа на АССГ, Административен съд – София град е приел, че по правилата на чл.7, ал.1 от ЗОДОВ спорът не му е местно подсъден, поради което и на основание чл.135, ал.2 от АПК е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Ловеч. За да повдигне препирня за подсъдност при условията на чл. 135, ал.7 във вр. с ал.5 от АПК, Административен съд – Ловеч е приел, че, макар формално в исковата си молба Г. В. В. да сочи като правно основание за предявяването й разпоредбата на чл. 284 във вр. с чл.3 от ЗИНЗС, от фактическите твърдения в същата се налага извод за претендиране на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изпълнение от страна на затворническата администрация на наложени запори върху личните парични средства на ищеца. В тази връзка съдът,преди постановяване на определението си за повдигане на препирня, е изискал от началника на Затвора – [населено място] данни дали от изплащаните на л.св. Г. В. парични суми за задоволяване на лични нужди са били извършвани удръжки за исковия период, респективно била ли е блокирана личната му партида и на какво основание; ако такива действия са били извършвани на база наложен на основание чл.78, ал.3 от ЗИНЗС, респ. чл.57 от ППЗИНЗС запор, то в справката да се посочи кой е органът, наложил запора и за събирането на какви по вид и основание вземания е наложен той, като се изпрати и заверен препис от запорното съобщение. По делото е представена справка вх. № 413/07.02.2024г. по описа на АС - Ловеч, от която е видно,че в периода 24.08.2023г. – 25.10.2023г. от личните средства на В. е удържана сумата 150 лв на основание наложен запор вх. № 4430 от 03.08.2023г. от ДСИ С. С. при РС-Велико Търново, като сумата е преведена по посочената в запорното съобщение банкова сметка. Към справката е приложено копие на запорното съобщение. На база фактическите твърдения в исковата молба и приложените по делото доказателства, АС-Ловеч е приел, че в случая се претендират вреди не от административна дейност, а от изпълнение при условията на обвързана компетентност на актове или действия на съдебен изпълнител. Затворническата администрация няма право на преценка дали да изпълни наложен от ДСИ запор и до какъв размер – арг. от чл.508 от ГПК, тъй като евентуалната несеквестируемост на част от възнаграждението на ищеца, върху което се налагат запорите, следва да бъде съобразена от съдебния изпълнител, който носи отговорността за причинени вреди в случая. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г по т.д. № 2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съдебния изпълнител са подсъдни на гражданските съдилища, поради което АС- Ловеч е повдигнал настоящата препирня пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. Настоящият смесен петчленен състав намира, че в случая не е възникнал спор за подсъдност, подлежащ на разглеждане по чл. 135, ал. 7 във вр. с ал.5 от АПК. Първоначално образуваното дело е изпратено от Административен съд – София град на Административен съд – Ловеч поради възникнал спор за местна подсъдност между равни по вид и степен съдилища. Доколкото за първи път Административен съд- Ловеч приема, че делото не му е подсъдно по правилата на родовата подсъдност, а е подсъдно на общия граждански съд, то, преди да приложи разпоредбата на чл.135, ал.7 от АПК, АС- Ловеч е следвало да изпрати делото на този общ съд – в случая Окръжен съд - Ловеч. Едва ако Окръжен съд – Ловеч /който би бил втори по ред в спора за родова подсъдност/ намери, че делото не му е подсъдно, едва тогава би се осъществила хипотезата на чл.135, ал.7 от АПК, като именно този съд / трети по ред по отношение препращане на делото по спор за подсъдност, но втори по ред в спора за родова подсъдност/ съд следва да повдигне препирня и да сезира смесения петчленен състав на ВКС и ВАС за определяне на компетентния да се произнесе по исковата молба съд. Липсата на валидно възникнал спор за подсъдност налага производството по настоящото дело да бъде прекратено, а делото- върнато на Административен съд – Ловеч за процедиране съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия акт. Водим от горното, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд