Определение № 301 от 24.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1088/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. П. и Б. И. Б., чрез процесуалния им представител адвокат Е. Е., срещу решение № 178 от 07.12.2023г. по в.гр.д.№317/2023г. на Видинския окръжен съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 63 от 20.04.2023г. по гр.д. № 143/2021 г. на Белоградчишкия районен съд, е уважен предявеният от Р. Б. Г. против касаторите установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ищцата, че А. Н. П. и Б. И. Б. ЕГН не са собственици на притежаваната от нея по наследяване 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот, представляващ УПИ №* в кв.*, по регулационния план на [населено място], общ.Р., обл.Видин, одобрен със Заповед № 358/1974г., с площ от 1048 кв.м., с административен адрес - [населено място], [улица] при граници: улица, УПИ * №-*, *, УПИ № *и УПИ № ***, заедно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 64 кв.м, и полумасивиа жилищна сграда-лятна кухия с площ от 50 кв.м., както и всички трайно прикрепени подобрения и приращения в имота, и е отменен, по реда на чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт № 152, том 11, рег.№ 1665, дело № 329 от 11.12.2019г. на нотариус К. Г., с който ответниците са признати за собственици на процесните недвижими имоти, до размер на 1/2 идеална част от правото на собственост.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК, по въпросите:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните в процеса, както и да изложи мотиви по правилността на основните мотиви на атакуваното първоинстанционно решение и в частност, при преценка основателността на направено възражение за давност, достатъчно ли е обсъждане само на свидетелските показания или те следва да бъдат ценени при съпоставка и анализ на всички събрани по делото доказателства;

2. Когато близки роднини сънаследници /съсобственици/ са установили самостоятелна фактическа власт върху имот, който преди смъртта на общия им наследодател е бил тяхно семейно жилище и след посочената смърт са останали да живеят постоянно в този имот, със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици и до датата на снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, последните са упражнявали фактическата власт върху имота в продължение на повече от десет години като свой собствен, то трябва ли същите да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици, ако последните са посещавали имота спорадично, само като на гости;

3. Налице ли е нарушение на принципа за равнопоставеност на страните и на диспозитивното и служебното начало, когато пред въззивния съд няма заявено от страните оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по реда на чл.146 от ГПК и такива не са констатирани служебно от втората инстанция, решаващият орган да размени /промени/ разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест между страните едва с постановяването на крайния си съдебен акт, като за това въззивният съд приема, че ответникът не е доказал факти и обстоятелства, които по смисъла на чл.154 ГПК са били възложени за установяване от ищеца пред първата съдебна инстанция, като въз основа на това въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, което е било в полза на ответната страна;

4. Относно приложението на чл.172 ГПК при преценка на свидетелските показания на лице, при противоречиви показания на свидетелите може ли да се приеме, че е проведено необходимото пълно и главно доказване на възражението за давност, за да бъде прието същото за основателно.

По отношение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, която е обективирана в ТР№1/2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГТК на ВКС, ТР№4/2012г. по т.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС и ТР№1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Р. Б. Г., чрез процесуалния си представител адвокат В. В., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Производството е образувано по иск предявен по реда на чл. 124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ищцата Р. Б. Г., че ответниците А. Н. П. и Б. И. Б. не са собственици на нейната наследствена 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот, представляващ УПИ №* в кв.*, по регулационния план на [населено място], общ.Р., обл.Видин, одобрен със Заповед № 358/1974г., с площ от 1048 кв.м., с административен адрес - [населено място], [улица], ведно с построените в него сгради.

Въззивният съд е приел, че по делото е безспорно, че правото на собственост върху процесния недвижим имот в [населено място], обл. Видин е принадлежало на наследодателите на страните Б. П. Н., б.ж. на [населено място], общ.Р., обл.Видин, починал на 29.04.2000г. и В. К. Н., б.ж. на [населено място], общ.Р., обл.Видин, починала на 07.02.2001г. Установено е, че ищцата е придобила 1/2 идеална част от процесния имот по наследство, а останалата 1/2 идеална част е придобита от ответниците А. Б. Г. и Б. И. Б. /съпруга и син на починалия И. Б. П. - брат на ищцата/.

От показанията на свидетелката Б. М. С. е установено, че между ищцата и ответниците е имало уговорка след смъртта на В. Н., ответниците да държат находящия се в [населено място] имот и да владеят тяхната идеална част като го стопанисват заедно и всички разходи по поддръжката, ремонти и данъци ще се поделят по равно.Посочила е, че ответницата А. П. останала да го ползва и до настоящия момент, а ответникът Б. Б. не владеел имота и не живеел в [населено място].Заявила, че оставените в наследство недвижими имоти земеделски земи - пет ниви и една зеленчукова градина по плана за земеразделяне в землището на [населено място] също ползвали съвместно чрез отдаването им под наем.От 2001г. сумите от наема по тези договори съгласно уговорката, са получавани изцяло от ответниците до края на 2019г., тъй като с тях са покривали разходите по поддръжка, ремонт и данъци на наследствения имот в [населено място], [улица].

От показанията на свидетеля В. Н. Х., който е наемател на наследствените земеделски земи, е установено, че той е сключил с А. П. договор за наем на наследствените земеделски земи от около 2010г. и до настоящия момент като на нея е давал парите от наема и не знаел дали ответниците са давали половината от наема на ищцата Р. Г..Преди 4-5 години са се разбрали да се дели наема - половината на Р. и половината на А.. Заявил, че всеки ден е минавал покрай процесния имот, тъй като му било на път до вкъщи, когато отивал до работа и се връщал като освен ответниците друг не е виждал в къщата.

От показанията на свидетелите Б. М. С. и А. Г. С. е установено, че между ищцата и ответниците е имало много добри и близки взаимоотношения.Ищцата и нейния съпруг са се отзовавали на всяка молба за помощ на ответницата А., след като нейния съпруг И. Б. П. починал на 14.11.2002г.Свидетелят А. С. е купувал части и материали за ремонти, които е карал в [населено място]. Ответниците и семейството на ищцата през всичките години 2001 г. - 2020г. са празнували всички празници заедно, събирали са се и без поводи.Ищцата е ходила безпрепятствено в имота, когато е желаела.Тя живеела в друга къща в [населено място], която е била изградена от мъжа й и нейния свекър.Свидетелят С. е заявил още, че за НА № 152/2019г. на ответниците, ищцата и нейното семейство са разбрали случайно при справка в Община Ружинци в края на 2019г., а самите ответници не се заявили и казали нищо по въпроса.Знае, че ищцата от 2019г. получава наем от наследствените земеделски земи.

Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелката Л. Т. П., тъй като е приел, че те са противоречиви и не кореспондират с представените писмени доказателства.

Въз основа на анализа на свидетелските показания е прието, че ищцата свободно, безпрепятствено, когато е желаела е посещавала имота, подпомагала е ответниците в ремонти за него и съвместно са празнували празниците.Изложени са мотиви, че ответниците не са манифестирали по отношение на ищцата намерение да владеят имота за себе си, такова намерение не е демонстрирано и противопоставено на ищцата, нито са извършили действия, показващи отричане владението на ищцата. Ответниците са получавали изцяло наемите от предоставените за ползване на трети лица общи земеделски имоти, но това е било по уговорка с тези суми да се покриват разходите по поддръжка, ремонт и данъци на наследствения имот в [населено място], [улица]. Прието е, че наследникът, който сам владее останалите идеални части от имота, принадлежащи на другите наследници, ги владее за тях и се предполага, че владелецът владее имота от името на своите сънаследници, докато не се докаже противното.Владелецът следва да докаже, че изрично е заявил и показал чрез действията си на останалите наследници, че владее за себе си като не допуска останалите наследници в имота, въпреки техните изрични искания.От доказателствата по делото не се установява изричното заявяване и недопускане на ищцата Р. Г. в наследствения имот, а напротив, установява се, че тя и членовете на нейното семейство са имали свободен достъп до него когато пожелае.Нито един от разпитаните свидетели не е заявил, че е видял, чул или знае, че ответниците изрично са заявили и забранили на ищцата да влиза и посещава имота.

Въз основа на горното е прието, че в хода на процеса не е доказано ответниците да са придобили по давност собствената на ищцата 1/2 ид.ч. от процесните имоти, поради което предявеният отрицателен установителен иск за собственост е уважен.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос.Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и становищата и възраженията на страните, след което е формирал краен извод за основателност на предявения иск. Съобразено, е че съсобствеността върху процесния имот е възникнала по наследяване, в която хипотеза презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага, т.е. всеки един от сънаследниците е владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите.Изложени са подробни мотиви как се разпределя доказателствената тежест относно подлежащите на установяване факти, които са част от предмета на доказване, както и по отношение на това, че от събраните по делото доказателства/писмени и свидетелски показания/ не се установява, че ответниците са установили владение върху притежаваната от ищцата по наследяване 1/2 ид.ч. от спорния имот. Посочено е защо се дава вяра на показанията на част от разпитаните свидетели, а на другите – не.

Не следва да се допуска касационно обжалване по втория въпрос, тъй като обжалваното въззивно решение изцяло е съобразено със задължителната съдебна практика по обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос- ТР № 1/ 06.08.2012 г. по т.д.№ 1/2012 г. на ОСГК, според което сънаследникът, който твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите участници в наследствената имуществена общност, следва при спор за собственост да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал по отношение на тях намерението си да придобие частите им за себе си, като е отблъснал владението им.В конкретния случай въззивният съд е приел, че ответниците не са провели успешно такова доказване, поради което е уважил предявения отрицателен установителен иск.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия поставен в изложението въпрос, тъй като не е налице твърдяното процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд, което е довело до нарушаване правото на защита на ответниците.В с.з. на 07.02.2023г. първоинстанционният съд е изготвил окончателен доклад, който е изцяло в съответствие с предмета на делото и задължителните указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, според което в производството по отрицателен установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му, тъй като именно неговото право е предмет на този иск.Въз основа на това е указано на ответниците, че в тяхна тежест е да установят предпоставките за придобиване по давност на притежаваната от насрещната страна 1/2 ид.ч. от процесния имот.Въззивният съд е съобразил, че докладът на първата инстанция е изцяло съобразен с разпоредбата на чл.146 от ГПК – правилно определена правна квалификация и разпределена доказателствена тежест, поради което без да дава указания към страните е пристъпил към разрешаване на възникналия между тях спор.При формиране на противоположни крайни изводи относно основателносттта на предявения иск, въззивният съд е отменил изцяло обжалваното пред него решение на първата инстанция и е постановил друго решение по същество, с което е уважил предявения иск.

В решение № 700/28.10.2010 г. на IV ГО на ВКС по гр. д. № 91/2010 г. е прието, че решаващият съд следва да обсъди показанията и на двете групи свидетели, посочени от страните по спора, като извърши преценка на достоверността им и доколкото с тях се установяват факти, от значене за спора, като съдът определя силата, с която страната по делото е доказала фактическите си твърдения, на които основава иска си или защитата срещу него.

В решение № 140/23.03.2010 г. на I ГО на ВКС по гр. д. № 4755/2008 г. е прието, че изводът защо следва да бъде дадена вяра на показанията на един свидетел, а на друг-не, следва да бъдат съпоставяни и с данните за релевантните факти, съдържащи се в останалите, събрани по делото доказателства.

Въззивният съд се е съобразил изцяло с тази практика на ВКС. Отчел е, че трима от свидетелите са близки родственици на страните по делото, поради което е кредитирал показанията им със засилена критичност.Показанията на четвъртия свидетел не са кредитирани, тъй като е установено, че те са в противоречие с останалите свидетелски показания, както и поради това, че разпитаното лице няма преки впечатления относно личните отношения между страните по делото.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение