Определение № 50407 от 03.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1887/2022 г.

Производството е по чл.284 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. К. против определение № 1704/20.07.2022г. по ч.гр.д.№ 90/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 3213/13.06.2022 г. по гр.д.№ 3584/2022 г. на Районен съд - Бургас. С потвърденото определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, в качество на ищец, да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски за производството, на основание чл. 83 ал. 2 ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение и конкретно – мотивирането на съда с неотносимост на дължимите помесечно погасителни вноски по сключени договори за кредит, респ. неприспадането им от установения месечен доход на страната, обосновано с получените по същите тези договори за кредит значителни финансови средства. Неправилно ,според жалбоподателя, съдът не е съобразил, че се касае за вече усвоени финансови средства / вкл. за закупуване на автомобил, предвид унищожаването на стария при ПТП, в причинност с което са и неимуществените вреди, обезщетение за които страната претендира с предявения иск / и за договор за ипотечен кредит, сключен за рефинансиране на стари задължения. Страната намира, че съдът неправилно не е съобразил действително релевантния разполагаем доход от 550 лева / при месечен нетен доход от трудово възнаграждение - 2100 лева, при общ размер на дължими помесечно погасителни вноски от 1550 лева /. Прибавяйки обезщетението за безработица на съпругата му, общият размер на разполагаеми месечно средства възлиза на 814 лева, с които следва да се покрие издръжката на тричленно семейство – съпрузите и малолетното им дете. Жалбоподателят акцентира на определената от НСИ за 2022 г. линия на бедност - 413 лева, под която е размера на припадащите се средства за издръжка на член от семейството му – 270 лева. Позовава се и на приетия от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ необходим нетен месечен доход за издръжка на тричленно семейство към м.юни 2022 г. - 760 лева на член на домакинство или 2280 лева. Страната счита, че въззивното определение е в противоречие с константната практика на ВКС по приложението на чл. 83 ал.2 ГПК, според която разпоредбата има социален характер и е гаранция за реален достъп до правосъдие, какъвто на ищеца се отказва. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение за оставяне без уважение молбата на ищеца по чл. 83 ал.2 ГПК, въззивният съд, след анализ на събраните доказателства за имуществено състояние и семейно положение на ищеца, вкл. здравословното състояние - негово и на съпругата му, е съобразил следните обстоятелства: 1/ брутният месечен доход от трудово правоотношение на ищеца – 2 397,54 лева - е над средния за страната; 2/ семейството притежава два автомобила, за твърдяната техническа амортизация на които не са представени доказателства, като самото им наличие в патримониума на ищеца следва да се цени в аспект завишение на активите; 3/ получаваните от съпругата на ищеца средства - 264 лева обезщетение за безработица – следва да бъдат съобразени; 4/ ищецът и съпругата му са трудоспособни, на средна възраст и няма доказателства да страдат от заболявания, изискващи постоянни разходи за лечение; депозираната от съпругата декларация, че с оглед предстояща нейна операция, семейството се е разпоредило с един от автомобилите, не съставлява годно доказателствено средство, тъй като съпругата не е страна в производството, а и твърдените обстоятелства следва да се докажат с писмени доказателства; 5/ кредитните задължения на семейството, в общ размер от 1552,69 лева месечно / съгласно установеното от фактическа страна на стр.4 от определението / не следва да се имат предвид, след като от 2020 г. насетне ищецът е получил значителни финансови средства / очевидно се визират потребителските кредити /. Така въззивният съд е обосновал извода, че независимо от липсата на друг източник на доходи за всеки от съпрузите, непритежаването на недвижим имот, извън семейното жилище, или друго недвижимо имущество и при липса на парични влогове, дължимите държавни такси от 160 лева за първа и евентуално 80 лева за въззивна инстанция, не се явяват прекомерна финансова тежест за ищеца. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ При произнасяне по молба за освобождаване от държавна такса и разноски, следва ли общото материално състояние на молителя да се съпостави с останалите относими обстоятелства, които е декларирал ? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с определения по ч.т.д.№ 66/2016 г., ч.т.д.№ 230/2011 г., ч.т.д.№564/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС и по ч.гр.д.№ 335/2008 г. на ІІІ г.о. на ВКС; 2/ Месечните разходи на ищеца, вкл. за погасяване на потребителски и ипотечни кредити, съставляват ли обстоятелство, от което съдът следва да се ръководи при произнасяне по направеното искане по чл.83 ал.2 ГПК ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с определения по ч.гр.д.№ 2725/2020 г. на ІV г.о. и ч.гр.д.№ 5808/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС; 3/ При произнасяне по молба по чл. 83 ал.2 ГПК следва ли съдът да основе изводите си въз основа преценката за всички разходи, които ще бъдат направени в производството, респ. дали страната ще има възможност да ги заплати, макар и да са с неясен към този момент конкретен размер ? – въпросът обосноваван в същата хипотеза, с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и цитирани определения на състави на ВКС ,вкл. следващи постановяването на ТР; 4/ При произнасяне по молба по чл. 83 ал. 2 ГПК, следва ли съдът да направи преценка за всеки конкретен случай, като съпостави доходите на страната с установените за страната: а/ линия на бедност; б/данните на НСИ за минималния размер на помесечно необходими средства за издръжка на член от домакинство и/или данни на КНСБ, за стойността на необходимата издръжка – официални и общодостъпни данни, отчитани при определяне на минималната работна заплата за страната ? Кои са минималните средства, над които ищецът може да бъде задължаван да внесе цялата или частично държавна такса и кои данни за необходими минимални средства за живот следва да се съобразяват ? При доход под размера на тези минимално необходими средства за нормален живот, може ли да се направи преценка за наличие на достатъчно средства, за заплащане на явявяща се значителна държавна такса, след като внасянето й би означавало живот със средства, много по-ниски от посочените минимални, установени в страната, или обременяване със заеми ? – въпросът обосноваван в същата хипотеза, с определение по ч.гр.д.№ 173/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС; 5/ Нарушава ли се правото на свободен достъп да правосъдие, когато се изисква внасяне на държавна такса от лице с доходи на границата на минималните необходими за нормален живот ? Не представлява ли подобно искане очевидно лишаване от право на достъп до правосъдие, като се поставя пред избора мизерно живеене или предявяване на иск ? – допълнителният селективен критерий е обоснован в идентичната хипотеза на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с определение по ч.т.д.№ 173/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС. Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с произнасянето на съда, който не е пропуснал да се произнесе по установими от доказателствата обстоятелства – посочил е всички в изложението на фактическата обстановка, но изрично се е мотивирал с неотносимост на едни / помесечно дължимите погасителни вноски по сключени договори за кредит / и с недоказаност на други / техническата амортизация на притежаваните от семейството 2 автомобила, лишаваща ги от пазарен интерес, разпореждането с единия, за поемане разходите по предстояща операция на съпругата и изобщо основанието за понасяне на такива разходи, т.е. необходимостта от твърдяната операция /. Относно приетите за неотносими обстоятелства, релевантен се явява втория формулиран въпрос, а изводът за недоказаност на други обстоятелства не е идентичен с несъобразяването им, като твърдени от страната факти, каквото визира формулираният. Вторият въпрос, както вече се посочи, удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като съдът действително е счел за неотносими дължимостта и размера на помесечните погасителни вноски по сключени от семейството на ищеца договори за кредит, позовавайки се на факта на самото му кредитиране през 2020 г.. Обоснован се явява и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с определение по ч.гр.д.№ 2725/2020 г. на ІV г.о. на ВКС. В казуалната част на същото, при преценка на имущественото състояние на молителите, съдът е съобразил тяхно текущо задължение по ипотечен кредит. Настоящият състав споделя извода, че подлежащото на преценка по чл. 83 ал. 2 ГПК имущество следва да е чистият актив, вкл. такъв, усвоен по текущи договори за кредит. Третият въпрос кореспондира с обстоятелството, че за да обоснове финансова възможност за плащане, без значително обременяване за ищеца, въззивният съд е съобразил единствено размер на дължими държавни такси – за първоинстанционно, евентуално за въззивно производство по спора / общо 240 лева /, въпреки че страната вероятно би понесла и разходи за експертиза / претендира се обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени вреди /. Въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, като е обоснован и допълнителния селективен критерий, с цитираното определение по ч.гр.д. № 1790/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС, в казуалната част на което съдът, при произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса и разноски, е съобразил вероятната необходимост от последните, независимо от липсата на изрично разпореждане за дължимост и конкретен размер. Четвъртата група въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд не е отрекъл необходимостта, при преценка на имущественото състояние на молителя, да съобрази, като критерий, публично оповестени средностатистически данни за минимален размер на средствата за издръжка на член от домакинство, респ. утвърден от НСИ минимален размер на трудово възнаграждение за съответния период. С оглед средномесечния доход на ищеца и съпругата му и притежанието на два леки автомобила, съдът е счел, че общата стойност на притежаваното имущество и доходи / без несеквестируемото такова / не затруднява ищеца в заплащането на държавна такса от 160 лева, евентуално и 80 лева за въззивна инстанция, съобразявайки, че размера на дохода му от трудово възнаграждение е над средния за страната, респ. с приходи от останалото имущество общият доход би останал над този размер. При този си извод въззивният съд не е имал повод да съобразява въведените с въпроса критерии, освен ако би разделил този доход на броя на издържаните от ищеца членове на семейството, което не е сторил. Последното, обаче, предпоставя различен правен въпрос. Последният от тази група въпроси дири по същество директен отговор за правилността на обжалваното определение, поради което не съставлява правен въпрос – по приложението на правна норма или правен принцип, извън конкретиката на спора и правния резултат. Същото се отнася и до петата група въпроси, доколкото отговор на същите предпоставя преценка и произнасяне по правилността на конкретния атакуван съдебен акт. По съществото на частната касационна жалба: Същата е основателна. С оглед отговора на втория въпрос, неправилно въззивният съд не е съобразил помесечно дължими погасителни вноски по сключените от семейството на ищеца договори за кредит. Несъстоятелен и нелогичен е мотива му за това - предходното усвояване на отпуснатите по договорите за кредит средства. В случая се касае за потребителски кредити, средствата от които са усвоени, а не спестени, предвид декларираната липса на парични влогове, както и за договор за кредит за рефинансиране на стари задължения, обезпечен с имущество, различно от семейното жилище / чл.9 от договора от 30.08.2019 г./, за което,обаче, няма данни да е собственост на молителя и семейството му. Но дори да би било, няма доказателства, че е в завършен и годен за ползване и извличане на доходи вид. Погасителните вноски възлизат на 1 559,60 лева месечно, при доказани доходи от трудово възнаграждение на ищеца / нетно / и обезщетение за безработица на съпругата му, в общ размер от 2 364 лева. Приспадането на погасителните вноски обосновава разполагаем доход от 804, 40 лева. В практиката на ВКС / така определения по ч.гр.д.№ 136/2016 г. на ІV г.о., ч.гр.д.№ 6447/2014 г. на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 7091/2014 г. на І г.о. ВКС и др. / е прието, че преценката за имущественото състояние на молителя по чл.83 ал.2 ГПК не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да реализира доход от какъвто и да било източник / имущество, труд, търговска дейност и пр. /, при наличието на изрично изявление, че такива доходи същото не получава. Ако за съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, той следва да укаже на молителя представяне на доказателства, но не и да формира извод за липса на предпоставки за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски, само на основата на предположение, което при липса на доказателства, следва да се приеме за необосновано. В доразвитие на цитираната съдебна практика, в посоченото определение е прието, че съдът може да изиска доказателства за причините, поради които страната твърди, че не е в състояние да реализира доходи, въпреки че притежава имущество – годен обект за такива и само доколкото тя не посочи такива причини, следва да приеме, че създава пречки за установяване на действителното си имуществено състояние, поради което не следва да се освобождава от държавна такса и разноски. Действително, пред първоинстанционния съд ищецът не е декларирал обстоятелството, че един от притежаваните два автомобила е продаден, за посрещане разходи по лечението на съпругата - обстоятелство, посочено в декларация от същата пред въззивна инстанция, некредитирана от съда, доколкото тя не е страна по делото. С частната въззивна жалба, обаче, ищецът изрично е потвърдил декларираното. С оглед преждепосочената съдебна практика, за съда е съществувала възможността да поиска доказателства за разпореждането, но не и да презумира наличието на автомобила в патримониума на молителя, като възможен източник на приход. Притежанието на един автомобил само по себе си не е лукс, а и с оглед установената година на производство на притежавания от семейството на ищеца / 2006 г./ и присъща амортизация, не би могло да се приеме, че същият е луксозна вещ. В случая той е и от очевидна нужда за ищеца, за придвижването му до местоработата в [населено място], при местоживеене в [населено място], както изрично е потвърдил и в настоящата частна жалба. Аналогично, съдът е могъл да изиска информация относно имота, обезпечил договора за ипотечен кредит от 30.08.2019 г.- чия собственост е и обитаем ли е. Следователно, разполагаемите помесечно средства за издръжка на тричленното семейство на молителя са 804,04 лева, при припадащи се на всеки член 268,13 лева - много под установения праг на бедност към настоящия момент - 413 лева, като по начало същият не би могъл да бъде изобщо релевантен критерий при преценката по чл. 83 ал. 2 ГПК. Доколкото материалното състояние на ищеца не обуславя извод за възможност да поеме заплащането на дължими държавни такси без особени затруднения, не съществува такава възможност и за поемане на евентуални разноски по производството, твърде вероятни, предвид предмета на иска. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение