Определение № 933 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4177/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. С. – Ваз срещу определение № 134/17.04.2013г., постановено по ч.т.д.№ 128/13г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 200/24.01.13г. по ч.т.д.№ 738/12г. на Бургаския окръжен съд за връщане на частната жалба в частта за оставяне без уважение на молбата за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че процесуалният представител на жалбоподателя е уведомен за определението на първоинстанционния съд, с което се е произнесъл по искането за допускане на обезпечението на 10.12.2012г. чрез направеното отбелязване за получаване на обезпечителната заповед, поради което подадената на 10.01.2013г. е просрочена. Частният жалбоподател поставя въпросите: от кой момент тече срокът за обжалване на определение за частичен отказ за налагане на обезпечителни мерки – от датата на получаване на обезпечителната заповед или на съобщението за самото определение; счита ли се връчено определение за частично налагане на обезпечителни мерки, ако на гърба му не е изрично посочено, че представителят на страната се е запознал с него и не е получил копие от същото; получаването на копие от обезпечителната заповед означава ли че на страната е връчено копие от определението и от кой момент тече срокът по чл.390, ал.3 ГПК. По въпроса за началния момент на срока по чл.390, ал.3, изр.1 ГПК е образувано тълк.д.№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което на основание чл.292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д.№ 6/13г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд