Определение № 2944 от 09.06.2025 г. на ВКС по д. № 1235/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по повдигната от Районен съд - Варна препирня с Административен съд - Варна за подсъдност на делото по подадената от И. И. В. против ОД на МВР - Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконни действия на служители от специализираните полицейски сили към ОД на МВР - Варна, които при поставяне на белезници във връзка с полицейското му задържане са отнели ръчния му часовник със златно покритие, който няколко месеца по-късно ищецът е разпознал на ръката на полицейски служител от V РУ - Варна, дошъл в дома му по сигнал на телефон 112 за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, основание чл. 122 ГПК. С определение, постановено в закрито заседание на 20.02.2025 г. по адм. д. № 112/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд - Варна, по съображения, че се касае до иск по чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗОДОВ, който съгласно чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ се разглежда по реда на ГПК, респективно е подсъден на общите /гражданските/ съдилища. С определение от 26.03.2025 г. по гр. д. № 2260/2025 г. по описа на Районен съд - Варна е повдигнат спор за подсъдност между общия и административния съд. Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира, че делото е подсъдно и следва да бъде разгледано от Административен съд - Варна. Производството по делото е образувано по искова молба на И. И. В. против ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 203 и сл. АПК е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в общ размер от 50 000 лв. Исковете са разделени, като предмет на процесното производство е претенция в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконни действия на служители от специализираните полицейски сили към ОД на МВР - Варна, които при поставяне на белезници във връзка с полицейското му, задържане са отнели ръчния му часовник със златно покритие, който няколко месеца по-късно ищецът е разпознал на ръката на полицейски служител от 05, РПУ, [населено място], дошъл в дома му по сигнал на телефон 112 за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Ищецът е посочил, че си е поискал часовника и вещта му била върната незабавно, без възражения. С решение № 218 от 09.01.2025 г. по адм. д. № 10219/2024 г. по описа на Върховен касационен съд е обезсилено първоинстанционното решение № 7281 от 12.07.2024 г., с което искът е уважен до размера от 400 лева, като постановено по непредявен иск и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания да се установи дали обезщетението се претендира от действия, които представляват административна дейност или дейност по нарушаване на правото на собственост. С уточнителна молба вх. № 26003/21.03.2025 г., изпълнение на дадените от Районен съд - Варна указания, ищецът е завил, че искът е „за неимуществени вреди – неудовлетворение, разочарование, безсилие, гняв, яд, недоверие в държавността от безобразните действия на полицейски служители, които грубо погазват закона като отнемат часовника на ищеца при ареста му на 18.6.2016 г. в собствения му дом. Незаконното действие е кражба, в с. з. на 5.3.2024 г. сме посочили неправомерност и по чл. 207 НК, в условия на евентуалност“. Държавата и общините дължат обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, когато причина за вредите са незаконосъобразно издадени административни актове, извършени действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Тоест за да подлежат на разглеждане от административния съд исковете следва да са основани на твърдения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица при тях. В разглеждания случай исковата претенцията е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от фактически действия, изразяващи се във фактическо отнемане на часовника на ищеца, при поставяне на белезници във връзка с полицейското му задържане за 24 часа. Взетата мярка за неотклонение не е наложена по реда на НПК, а спрямо ищеца е издаден административен акт по прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ – задържане в 05 РПУ, [населено място] и този акт е отменен с влязло в сила съдебно решение № 2898 от 07.03.2018 г. по адм. д. № 10279/2016 г. по описа на Върховен административен съд. Поради това, че се претендира обезщетение за вреди, за които се твърди, че са настъпили от незаконно действие на длъжностни лица - поведение, несъобразено с разпоредбите на закона относно реда за задържане на лице, следва да се приеме, че исковата претенция на И. И. В. намира правното си основание в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и следва да бъде разгледана по реда на чл. 203 АПК от административния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд и Върховният административен съд в петчленен състав, във връзка с чл. 135, ал. 5 АПК,