Определение № 133 от 12.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 64/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Н. Х. срещу определение № 1239 от 17.10.2023 г., постановено по в.гр.д.№661 по описа за 2023 г. на Старозагорския окръжен съд, II граждански състав, за изменение на определение № 1065 от 22.05.2023 г. по гр. д. № 1957 по описа за 2022 г. на Районен съд-Казанлък, с което се допълва определение №449 от 6.03.2023 г. в частта за разноските, като Т. Н. Х. е осъден да заплати на Й. П. П. и И. С. П. допълнително 240,92 лв. адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато касационното му обжалване по поставения въпрос, да бъде отменено и искането за присъждане на допълнителни разноски на другата страна в размера на ДДС върху адвокатския хонорар да бъде оставено без уважение. Й. П. и И. П. застъпват становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на определението на Старозагорския окръжен съд, като оспорват частната жалба и по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: След като Казанлъшкият районен съд е прекратил производството по делото, образувано по искова молба на Т. Н. Х. против Й. и И. П., ответниците са поискали допълване на определението чрез присъждане на 3600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд е намалил по искане на ищеца дължимото адвокатско възнаграждение до минималното и е присъдил на ответниците общо 1204, 64 лв. Страните са обжалвали това определение пред Старозагорския окръжен съд, който е приел, че върху минималното дължимо възнаграждение на регистрираните по ДДС адвокати следва да се прибавят 20 % ДДС съгласно разпоредбата на параграф 2а от ДР на Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо е осъдил ищеца да заплати на ответниците допълнително 240,92 лв. В тази връзка частният жалбоподател поставя въпроса дали съдът има основание да присъди освен дължимото адвокатско възнаграждение и 20 % ДДС. Счита, че по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като не е формирана практика на ВКС. Настоящата инстанция констатира, че по приложението на параграф 2а от ДР на Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е налице трайна практика на ВКС. Тази практика е в смисъл, че ако адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната му е заплатила сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при присъждане на разноските/определения № 3746 от 27.11.2023 г. по ч. гр.д. № 4400/23 г. на IV ГО, № 782 от 12.12.2014г. по ч. т. д. № 3545/2014г., №109 от 18.02.2016г. по ч. т. д. № 1983/ 2015г. на І ТО, № 70 от 31.01.2023 г. по к. ч. т. д. № 19/2023 г. на II ТО, № 50415 от 14.12.2022 г. по ч. гр. д. № 1713/2022 г. на III ГО, № 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II ТО и др./. Обжалваното определение на Старозагорския окръжен съд съответства на тази практика, която не се нуждае от осъвременяване. Ето защо касационно обжалване на това определение не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение