Определение № 410 от 30.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1324/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] от 02.05 .2011 г., срещу въззивно решение от 29.03. 2011 г. по въззивно гр.д. № 10270 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о. ІI „д” възз. с-в., с което е отменено решение от 20.05.2010 г. по гр.д. № 57542 / 2009 г. на Софийски районен съд, г.о., 32 с-в., в частта, с които е уважен иск на жалбоподателя срещу Ю. Л. К. с правно основание чл.415,ал.1 ГПК за сумата 2,863.58 лева и в частта за разноските и вместо това е постановено друго, с което искът е отхвърлен за тази сума (2,863.58 лева) и жалбоподателят е осъден за разноски. Въззивният съд е намерил за основателен довода на [фирма], че по отношение на вземанията му е приложима тригодишна, а не петгодишна погасителна давност - приел е, че задълженията за заплащане на консумирана топлоенергия са такива за периодични плащания по смисъла на чл.111,б. „в” ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване Ответникът в това производство Ю. Ч. твърди, че жалбата е допустима, но не следва да бъде допускана до касационно обжалване, защото въззивното решение е съобразено с налагащата се практика за вида на вземанията и тригодишния срок на давността, с която се погасяват. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и разгледаните от първоинстанционния съд искове са с цена 5,536.77 лева – над 5,000 лева и обусловен (за изтекли лихви) за 3,176.92 лева, а спорът не е търговски, тъй като съгласно чл.318,ал.2 ТЗ съдебно предявените вземания не произтичат от търговска продажба. И. от жалбоподателя материално-правен въпрос е за това дали по отношение на вземанията на топлофикационните дружества се прилага тригодишна или петгодишна погасителна давност, той е обусловил изхода от спора във въззивното производство и е противоречиво разрешаван от съдилищата, поради което за разрешаването му е образувано тълкувателно дело № 3 /2011 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно т.2 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС това представлява основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивно решение до касационно обжалване и за спиране на производството по настоящото дело. Жалбоподателят дължи на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната му жалба в размер на 57.28 лева и следва да представи по делото доказателства за това, че я е платил в едноседмичен срок от съобщение. Воден от изложеното съдът